Спомняте ли си "Слънчогледите" на Ван Гог или "Ирисите" в неговите картини? Никой отдавна не оспорва неговото място в изкуството, но през целият си живот казват, че той е продал само една единствена картина.
За разлика от Ван Гог художничката Станимира Радулова не иска да продаде дори и една от своите картини. “Във всяка картина е нещо от душата ми, частичка от мене. Как да ги продам?", пита Станимира.
Посетителите на първата й самостоятелна изложба искаха да си вземат нещо от нейните ефирни и слънчеви къщи, цветя, пеперуди…В описанието на картините й имаше, всичко без цени. "Не се продават", казва Станимира и пази ревниво рисунките си. Може би е права. Трябват и близо 20 години, за да си повярва, да се престраши да покаже повече от няколко картини и да застане в центъра на вниманието.
Родена в Шумен, завършила гимназия със специалност - "Промишлен дизайн" в Казанлък, Станимира Радулова след това учи в Шуменския университет, става член на Дружеството на шуменските художници, после живее и в Русе, преди да тръгне да преследва мечтите и щастието си в Америка.
Станимира, кога откри художника в себе си?
"Бях малка, когато рисуването беше част от мене и то ме търсеше. Или аз го търсех постоянно. И си спомням как моят дядо ми намери едни рисунки и каза: - "Ето, виж моето момиче какви работи си рисувала!" И съм била сигурно на 4-5 години. Но това сигурно за всяко дете се отнася. Всички деца рисуват. За мене преломът беше, когато започнах вече да ходя на уроци. Много исках да свиря на китара. И казах на майка ми и на баща ми: Искам да свиря на китара, искам да свиря на китара. Обаче уроците по-китара бяха доста по-скъпи от уроците по рисуване и така майка ми каза: "Хайде моето момиче, защото уроците по китара са доста по-скъпи, ти отиди да рисуваш!"
Но аз, ако не беше да ми хареса, нямаше и да продължа. Записах се та курсове в “Знаме на мира’, когато съм била 5 - 6 - 8 годишна и оттогава някак то си остана, разказа в "Закуска на тревата" Станимира Радулова.
"Към китарата се върнах преди 2 или 3 години в САЩ, когато и моето дете поиска да свири на китара и тогава си казах, ами да. Сега ми е времето! И аз започнах да уча с нея и мога да изсвиря някое парче, но дотам".
"Сега се връщам в годините назад и си давам сметка, че в годините, които съм учила и съм се развивала като художник не са малко. Завърших Художествена гимназия в Казанлък, Промишлен дизайн и се наричах дизайнер дълго време и си мислех, че нямам нищо общо с рисуването. Но впоследствие като завърших и Педагогика на изобразителното изкуство със специалност “Графика” и графиката толкова много ми харесваше и беше част от живота ми за дълго.
Преподавах в училище такава паралелка в България, беше много хубав период, но като дойдох в Щатите си помислих, че рисуването е там на един етап, но аз трябва да продължа и да се науча, да комбинирам и да зная какво се случва и да рисувам и с компютър и всички нови технологии, които навлизаха. Така записах и завърших в Чикаго Арт института с графичен дизайн и сега се занимавам с графичен дизайн, разказа още Радулова за "Хоризонт".
"Акварелите са ми любимото нещо, което правя и обичам да си ги примесвам с моят начин на изразяване, като си добавям и графиката, която обичам да рисувам и слагам по едно туш перо отстрани на тия акварели.
Обичам акварела, защото нещата се случват, докато е мокър листът и приключват някак "между другото"..., каза още художничката.
"Богата съм, защото имам много хубави приятели около мене. Оградена съм с хора, които ме обичат и подкрепят, обичам си работата и съм богат човек, защото имам обичани хора около мене. Богатството не е да имаш 3 къщи пръснати из Щатите и още имоти, смята тя.
"Преди 3 дни си говоря с моята майка и тя ми казва - "Слушаш ли предаването “Америка - илюзии и реалност", защото леля ти Божанка го слуша и там най-редовно говорят за българи, които са се реализирани в Щатите…по радио “Хоризонт". И аз си помислих, че трябва да ти го кажа на тебе, че има хора, които казват, че те слушат с голямо удоволствие, следят ти твоите изяви по БНР и очакват съботните срещи с ей такива като мен. И сега, леля Божанка я поздравявам и майка ми - да са живи и здрави, сподели Станимира.
"Този път аз съм в това предаване и осъзнавам, колко е малък светът и колко близко могат да бъдат неща...."
Още в интервюто на Елена Цанева със Станимира Радулова в рубриката "Америка - илюзии и реалности".
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни. Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..
В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София. С Максима ни среща Виктория Петрова. Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..
Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..
На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Ако Борисов направи това правителство, ще му се получи хитро. Това каза в интервю за БНР Първан Симеонов, социолог и политолог, основател на..
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към..
ЕС се е превърнал в един отвратителен и уродлив аналог на бившия Съветски съюз. Това заяви пред БНР Виктор Папазов, депутат от "Възраждане". Искра..