В рубриката "Родина зад граница", разказваме за едно място в Брюксел, което като магнит привлича нашите сънародници, живеещи в белгийската столица. Това е клубът "На хорото в Брюксел", който обединява хора от различни възрасти и с различни професии. Много от тях са българи, но има и представители на различни националности. Създател и ръководител на клуба е Мария Цветкова - преводач в една от европейските институции.
Любителите на българските народни танци се събират два пъти седмично, разучават нови стъпки или си припомнят наученото. От 2012 г. организират и "надигравания", известни като "Голямото хоро в Брюксел", което се разраства всяка година и събира около 400 души.
Преди 17 години преводачката Мария Цветкова започва да организира малкото, но артистично общество. Разказва, че в началото били пет - шест души ентусиасти, влюбени в народните танци.
"Когато нещо трябва да стане, то си става. Правихме "петминутка" на хорото, за да научим три - четири от най - популярните хора. След това хората доведоха приятели. Казаха "хайде, пак след работа" и полека - полека се стигна до една голяма група. Успях да намеря зала. Така започна, абсолютно неформално. Просто се случи. С времето от една група станаха две. Разделихме се по ниво. Дойдоха повече млади хора. Дойдоха доста българки, които са танцували в България и то това човек си го носи винаги. 2014 година имахме една доста добра танцьорка, която предложи да организира тези, които са танцували в група за сценични изяви, каквато нямахме. Нямахме и костюми. И започнаха осем момичета. След това започнаха покани. Осигурихме си костюми с лични средства. Интересът е невъобразимо голям. Всяка година имам множество имейли "мога ли да дойда", "искам да се науча", разказва Мария Цветкова.
Мария е от Горна Оряховица. Завършила е балетна педагогика, а фолклорът й е хоби. Връщайки се назад във времето си спомня, че при създаването на клуба е танцувала само 5 хора, сега вече може да се похвали с много повече.
Постепенно през годините "На хорото в Брюксел" набира популярност и от пет - шест души в началото, днес членовете на клуба са над 100, а участниците в големите хора четири пъти повече. Най - многобройни са българите, но на хорото се хващат и белгийци, италианци, гърци и румънци- казва Мария Цветкова.
"Аз започнах да си задавам въпроси и да ги задавам на хората - защо дойдохте? И обикновено отговорът е "отдавна исках да се науча". Дори моя бивша колежка ми каза "ако някой ми беше казал, че ще дойда в Брюксел да се науча да играя хоро, нямаше да му повярвам". При чужденците въпросът е по - сложен, защото в Белгия, Холандия, Германия през 70 - те години са минали няколко български хореографи от старата школа и са създали много голям интерес, включително и групи, които могат да танцуват. Това са хора над 65 години. Като организираме семинари, те идват и знаят страшно много. Може би нямат стила, душата е друга, но знаят стъпки повече от българите. Други са свързани с България по някакъв начин. Трети са с музикални интереси.
Тези уникални, единствени по рода си неравноделни размери за Балканите, са им много интересни...Тази година открихме нова група. Просто е като взрив. Има много стажанти от европейските институции, чужденци, ето имаме румънка, белгийци, поляк, който говори български, жена от Босна, гъркини, италианка, холандци доста. Това е едно явление, което надвишава способността ми да го анализирам. Важното е, че има невероятно добро настроение. Хората се сближават, стават приятели, установяват се връзки. Търсят се и си помагат. Има български студенти, които ни намират. Понякога ни търсят за сватби, когато един от съпрузите е българин и сватбата е тук. Съобразяваме се с това, че всеки идва от различен регион и да бъде уважен. Организираме всеки септември или октомври семинар с гост - хореограф от България. Търся такива хореографи, които държат на истинското, не толкова на сценичното претворяване. Много се радвам, че хората, които дойдоха в началото, главно млади жени, си родиха деца. Децата пораснаха и сега идват и те. За съжаление сега нямаме детска група, но обмисляме въпроса, казва Мария Цветкова.
В клуба по народни танци всеки идва, когато има свободно време и възможност. Групите са две "начинаещи и "напреднали". Сбирките се провеждат в сградата на Комитета на регионите в Брюксел, а когато е хубаво времето и в парка. Клубът е отворен за хора от всяка възраст.
"От много години живея в Белгия и ми липсва българското и като ходя на народни танци се чувствам по-свързана с родината", казва Лина.
"Това е прекрасна възможност да социализираме с българската общност. Атмосферата е много приятна. Мария е страхотна. Това е връзка с българското", казва друга танцьорка от клуба "На хорото в Брюксел"
"Около нашето хоро се събира огромна българска общност. Ние сме като едно ядро. Танците са движение, настроение. Много често, когато влизаме в залата имаме разни болежки, но като изиграем два - три танца и на тръгване сме си съвсем здрави. Лекува психиката, лекува тялото", споделя наша сънародничка.
Още по темата в звуковия файл.
Стенописи върху фасадите на производствени сгради създават в Дряново група художници от страната и чужбина . Това е поредната артистична намеса, за която авторите избират запустели места и сгради или промишлени райони като този в Дряново, за да ги превърнат в галерии на открито. Този път с интерпретациите си творците искат да..
Фотоизложбата "Една подадена ръка. Твоята", която има за цел да насочи общественото внимание към кучетата от столичните общински приюти в Сеславци и Горни Богров, като насърчава осиновяването, хуманното отношение и отговорната грижа, беше открита в София. Организатори на изложбата са Общинското предприятие "Екоравновесие" и Сдружение "Бандата на 1500-те"..
Цветница - това е нашето предложение за днешния ден, в който празнуват имен ден близо 340 хиляди българи. Празникът е с най-много именици у нас. Десерти с теменужки, рози, невен, лавандула и други цветя от градините по нашите географски ширини могат да бъдат намерени в сладкарниците на Мария Иванова от Враца. Със своите десерти с..
Болничната сграда в Лесидрен ще живее донякъде своя "втори живот". От днес в нея се открива постоянна авиационна изложба, която да разказва историята на Военновъздушните сили . Тя е плод на усилията на местни ентусиасти, които искат да запазят частица от историята . Откриването не случайно ще стане в Деня на авиацията и космонавтиката ...
На 24 март изявената българска пианистка Донка Ангъчева представи своята поредна забележителна музикална инициатива. За втора година тя организира с успех галавечер, посветена на личността на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът бе в рамките на създадения от нея в Австрия артистичен проект „Изкуството продължава да живее“ и се..
Марина Александрова - художник и преподавател в катедра "Визуални изкуства" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", откри своята самостоятелна живописна изложба "На сянка" в най-голямата Ботаническа градина в Югоизточна Полша. Преди 2 години и половина тя е участвала в художествен проект в тази градина и са я впечатлили цялостният..
Първата репетиция на Детския радиохор, под ръководството на неговия основател, художествен ръководител и главен диригент до смъртта си през 2013 г. акад. Христо Недялков, се състои на 21 март 1960 г. Точно на 21-и март беше и празничният пролетен концерт на емблематичният състав, изнесъл през годините над 2 000 концерта в Ню Йорк, Вашингтон,..
Какво може да накара човек да изостави в една мразовита зимна вечер кучето, за което до този момент е полагал всеотдайни грижи? Историята на едно..
В България строежът и поддръжката на пътища се правят по корупционни схеми, след което резултатът е нулев, а само корупцията цъфти . Това заяви пред..