С този въпрос се занимаваме в Автономията за слушане. Отговорът търсим от Диана Трифонова, редактор и преводач и Бояна Стоилова, автор и водещ на подкаста КОНТУРИ, който щрихира животa на едни от най-познатите български художници на ХХ в.
Във фокуса на „Изотопия“ попада именно въпросният подкаст, който двете дами, заедно с ко-продуцента и аудио монтажист Илиян Ружин, създават.
За да сме в почти абсолютен унисон с творческия подход на Диана и Бояна, в тази статия ще опитаме да следваме структурно концепцията на аудиопортретите.
ГЛАВА ПЪРВА: Генезисът на идеята за КОНТУРИ
Диана Трифонова: „Импулсът ни беше даден от желанието ни на разбираем език, без много сложни думи, да разказваме за едни от най-бележитите имена, които са представители на българското изобразително изкуство. Всички сме ги виждали в учебниците, чували сме оттук оттам нещо, учителки по изобразително изкуство най-вероятно са ни споменавали някакви неща, но вероятно голяма част от нас не знаят нищо за тях истински“.
Свързване на името с произведенията, а оттам - защо и как те са били произведени. В тези няколко изречения се състои есенцията на КОНТУРИ.
Бояна Стоилова: „Идеята за КОНТУРИ всъщност престоя доста дълго време като аудиобележка в телефона ми. С Диана се запознахме през 2019 г. Работихме заедно по проект за възстановяване на Епископската базилика в Пловдив. Бях ангажирана около комуникацията на проекта в дигиталните медии и инициирах създаването на няколко аудиоепизода, които да разказват за някои интересни моменти от историята на това място.“
Друг импулс дава и желанието им да дадат друга форма на цялото текстово съдържание, което е вътре в базиликата.
„Аудиото е много добър вариант да учим и да приобщаваме“, казва Бояна.
ГЛАВА ВТОРА: Многопластов подход в сетивността
Още една от идеите на КОНТУРИ е да даде алтернативен достъп до подобно знание на хора със зрителни затруднения. Затова подкастът излиза от рамките на класическите аудио канони на този формат и звучи мултимедийно, ангажирайки допълнително сетивните ни възприятия. Усещане като за аудио гид в галерия, като своеобразен многопластов подход в сетивността.
Бояна Стоилова: „Често материалите са текстово ориентирани. Затова с КОНТУРИ ние искахме да запълним една малка празнина. Водещ е аудиоразказа, но ние играем и с въображението на слушателя.“
Диана Трифонова: „Възможността да комбинираме аудио, текстово съдържание и изображения със сигурност е търсен ефект, тъй като си даваме сметка, че използването на различни елементи може по най-силен начин да влияе на нашата аудитория и всъщност да я създаде. Съвременните слушатели са свикнали да използват всички различни инструменти на едно място – аудио, видео и звук. Именно затова всичко, което ни попадна и ни се стори релевантно, решихме да го подредим в тази цялостна картина.“
ГЛАВА ТРЕТА: Подбор на художници и яркото им изплуване
Бояна Стоилова: Първият сезон на КОНТУРИ ще се състои от 4 епизода – всеки от тях е фокусиран върху живота и творчеството на един наш художник.“
Засега са налични два от епизодите. Останалите двама нашите гости искат да запазят в тайна до тяхното публикуване.
Диана Трифонова: Това, което изплува най-ярко в моето създание, когато се каже български художник, е Цанко Лавренов. Заради специфичния му стил и това колко по-различен е в сравнение с всичко, което съм виждала, а и по някакъв начин на международна сцена.“
Цялото интервю с Диана Трифонова и Бояна Стоилова може да чуете в звуковия файл над тескта.
А втория епизод на подкаста КОНТУРИ, посветен на Цанко Лавренов можете да видитие/чуете тук:
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..
Българската фолклорна формация „Гергьовден“ - Барселона участва в петото издание на събитието „Хоро да е, в Лондон да е". Концертът събра танцьори от Великобритания, България, Италия, Германия и Испания. Две седмици след концерта в Лондон, българските танцьори от Барселона все още са развълнувани от събитието. Венцислав Ангелов..
48-мо основно училище "Йосиф Ковачев" се намира в центъра на София. Будните и любознателни деца, които се обучават в него, са провокирани от отдадени на професията учители, които дават път и на развитието на талантите им. Децата пишат стихове, разкази, пиеси. Три класа се събраха в кабинета по музика, за да участват в предаването "Рано..
Този текст доказва още веднъж задълбочените научни изследвания на Раковски . Той е и дипломат, и изследовател, не само революционер. Този ръкопис той го печата заедно с "Горски пътник" (1856 г.), но не излиза. Това каза пред БНР съставителят на книгата "Георги Раковски. Новооткрит ръкопис от 1856 г." , изследовател и антиквар Александър..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр..
Към държавността в днешната Република Северна Македония има исторически две трасета . Едното е българско – заличавано, ограничавано, обсебвано...