Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нюансите на човешката жестокост в „Убийците на цветната луна“

„Убийците на цветната луна“
Снимка: Форум Филм България

Как се задържа вниманието на един зрител за три часа и половина? И то – в киносалона? При толкова много стрийминг платформи – даващи ти възможността да гледаш филми от дома си, пренаситен пазар на изкуство, и при една аудитория, която вече е свикнала сюжетите в киноизкуството да са бързи и лесно смилаеми? Това бяха едни от първите въпроси, които си зададох, след като се запознах с „Убийците на цветната луна“ – новото заглавие от Мартин Скорсезе – може би един от най-великите режисьори на нашето време. 

Историческият уестърн бе отлично приет от критиците, което е очаквано предвид факта, че Скорсезе знае да създаде едно кинопреживяване, което да допадне на наистина запален киноман. 

„Убийците на цветната луна“ е филм с много послания и дълго се чудех кое от тях е най-важното. Защото той ни връща към един период от историята, от който можем да се учим единствено как не бива да се отнасяме един към друг и какво, в никакъв случай, не трябва да повтаряме в бъдещите действия на човечеството. Защото сюжетът ни разказва за индианското племе Осейдж – едни от най-богатите хора в света през 20-те години на миналия век, заради нефтените залежи, открити в земите им в Оклахома. 

Осейджите са представени в началото като дръзки, готови да поемат по стъпките на новия свят, и гордо стъпващи по пътя на равенството с всеки от така наречените „бели“ хора. В същото време обаче – те не забравят традициите си, като продължават да бъдат отдадени на природата и онези нейни елементи, които най-силно почитат и от които приемат своите житейски послания. Богатството и тяхното желание да се интегрират в съвременния свят, не буди само възхищение в чуждите очи. Защото, оказва се, идва време, в което богатото племе не може да се довери дори и на най-приближените си хора. 

Племето Осейдж е задължавано да има „бели пазители“, които да съблюдават и регулират парите им и начина, по който те разполагат с тях. 

В този контекст се запознаваме и с главните ни герои. Симпатичният лентяй Ърнест Бъркхарт се завръща, след Първата световна война, в имението на чичо си Уилям Хейл, който живее на територията на племето Осейдж. Той е техен приятел, спечелил си уважението им чрез привидна лоялност, научаване на езика и традициите им. Той подхвърля, съвсем случайно на Ърнест, идеята да обърне внимание на Моли Кайл – горда индианка, чието семейство разполага със завиден процент права върху нефтените залежи в местността. Двамата се женят и уж успяват да постигнат своето семейно щастие, въпреки различията в културите си. Спокойният им живот обаче е разкъсан на парчета, след като поредица от убийства, подобно на чумна епидемия, се спуска над племето Осейдж, а мотивацията зад тях е човешката алчност и завист – пороци, които са твърде актуални и днес.

„Убийците на цветната луна“

Мартин Скорсезе добре мотивира времетраенето на своя филм. Защото в „Убийците на цветната луна“ няма нито един излишен кадър. Всеки момент във филма е някакъв символ. Сценарият, по който Скорсезе работи с Ерик Рот – друг именит холивудски автор, написал сценариите на „Дюн“ и „Форест Гъмп“, разказва болезнено своята история на провалена човечност и безсилие пред злото. Докато гледаш филма се надяваш, че на финала, това ще е просто изкуство – измислен сюжет. 

Той обаче е по истинска история, разказана подробно и в книгата, позната като „Убийците от Оклахома“ с автор Дейвид Гран. Новият филм на Скорсезе ни припомня на какво е способно човечеството и накъде би тръгнало, ако не помни своята история. Това е шестият филм, в който Леонардо ди Каприо работи със Скорсезе. 10-тият, в който Робърт де Ниро си партнира с режисьора на „Шофьор на такси“. Леонардо успява да улови есенцията на простоватия Ърнест, както и да предаде емоцията му, когато героят ми осъзнава за какво и как е бил използван. Едва ли някой се съмнява, че Робърт де Ниро също ще е блестящ в новия филм.

Неговият персонаж успява да изиграе картите си по най-добрия начин. Поне до момента, в който вече връщане назад просто няма. В ролята на Моли обаче, виждаме звезда, която трябва да изгрее в най-високите нива на седмото изкуство. Актрисата Лили Гладстоун е индианка, израснала в резервата „Блекфийт“. Макар и да признава, че кариерата й не е вървяла кой знае колко до 35-тата й година, този филм е доказателство, че дори сред най-добрите Лили може да стои достойно. В погледа й е закодирана болката на нейните предци – прогонени от земите им, убивани и ограбвани.

Случилото се с племето Осейдж не е единичен случай. Из цялата човешка история срещаме следите на човешката жестокост. Но ако посланието на „Убийците на цветната луна“ може да се обобщи, то би било, поне според мен – следното - все още не сме се научили да разпознаваме злото, дори и като качество у самите нас. Това едва ли ще се случи след филм, пък бил той и над 3 часа. Но да помислим върху темите на подобно произведение, след като го гледаме – това е добро начало по пътя към едно по-хубаво бъдеще.

„Убийците на цветната луна“


Слушайте  „Убийците на цветната луна“ в рубриката на ''Понеделник вечер'' - ''КиноРадио''.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Станислав Тунов преподава народни танци на над 100 любители на българския фолклор

Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни.  Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..

публикувано на 12.01.25 в 07:01
Максма - музикант

Максма покорява света с музиката си

В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София.  С Максима ни среща Виктория Петрова.  Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..

публикувано на 12.01.25 в 06:12

Родовата хроника на Иванка Цветкова

Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..

публикувано на 12.01.25 в 04:51
Паметникът на Тодор Мазаров в Павел баня

Спомен за Тодор Мазаров

На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор  Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..

публикувано на 10.01.25 в 21:14

Резултати от третото издание на литературния конкурс "Вълшебното перце"

Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени  в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..

публикувано на 07.01.25 в 16:34
Теодор Койчинов

Теодор Койчинов за мистиката на радиоводещия

Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината.  Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..

публикувано на 07.01.25 в 14:51
Андриян Асенов и Радостина Павлова

Любовта е това, което е на сърцето

"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории".   Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...

публикувано на 06.01.25 в 11:26