Това заяви пред БНР Михаил Кръстев - икономист и член на Съвета по икономически и публични политики.
Запитан за договорките за ключови назначения в различни институции Михаил Кръстев посочи, че според него има "изключително инфантилен подход по отношение на управлението на държавата".
В предаването "Преди всички" той изказа мнение, че "има дефицит на публичното говорене за финансите на държавата от много години, най-различни патологии, които се наложиха в това говорене". Според него през последните 2 години, "в опитите ни да замажем очите на европейските ни партньори, на еврогрупата по-специално, че покриваме критериите за еврозоната, макар да не ги покриваме, започнахме да говорим за тази прословута мантра от 3% дефицит".
Дотук, в първите 5 месеца на годината имахме натрупан дефицит. През юни той се компенсира от корпоративния данък и сега сме на съвсем лек излишък. Но ако погледнем първото полугодие на миналата година, имаме влошаване на финансовата среда с 1 милиард на фона на големи предстоящи разходи, поясни икономистът.
Проблемът е заложен в приходната част на бюджета, защото има очаквания на Министерството на финансите, заложени на хартия, които се разминават с прогнозите на БНБ и на рейтинговите агенции, отбеляза Кръстев. Според него не може да се очаква рязко повишение на събираемостта в хазната в оставащите месеци до края на годината.
"Ако тази прогноза – за 1,8% растеж на икономиката, не се осъществи, то всеки един разход тежи много повече, а допълнителните разходи, които евентуално между двете четения ще бъдат вкарани в бюджета, ще тежат още повече", предупреди той.
"Очевидно живеем в някакъв информационен балон на реалността, в който не осъзнаваме икономическия цикъл, в който се намираме", смята Михаил Кръстев. По думите му в момента "не може да мислим за увеличение на заплати в публичния сектор".
Дивидентът, който се планира да се изземе от държавните предприятия – главно от енергийния и военно-промишления сектор заради рекордните им печалби през 2022 г., няма да стигне дори за половината от увеличението на пенсиите за тази година, а догодина отново е предвидено увеличение, подчерта Михаил Кръстев.
"Нямаме тези пари. Не разполагаме с тези пари. Има две места, от които могат да дойдат. Едното е емитиране на дългови емисии, което в момента се случва при изключително негативни стойности за България. (…) Имаме много по-висока лихва, която сега трябва да плащаме по старите си задължения, а ако натрупаме нови, отново ще бъде неизгодно. Вторият начин, по който може да се набавят тези средства, е с вдигането на данъчната тежест. Това ще е неизбежно. Ако никой не отреже разходите, ще трябва да се вдигнат приходите чрез вдигане на данъци. Няма друг начин, по който да функционира икономиката."
Ако БЕХ не успява да си обслужва облигационните си емисии, може да се окаже в състояние, при което неговата сигурност е застрашена. Съществува риск извличаните от дружеството милиони да се окажат беда за него, посочи още Кръстев.
"Не трябва да превръщаме бюджета в заложник на функционирането на държавните предприятия", категоричен е той.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Българските младежи са песимистични за света, но оптимисти за България . Това каза пред БНР Евелина Славкова, социолог от Изследователски център "Тренд", която коментира изводите от проучването "Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи": "Българският младеж е оптимист за развитието на България, оптимист за..
" Има по-голяма чувствителност сред обществото, че насилието над жени е съществен проблем . Последните социологически изследвания показват, че 84% от българите смятат, че имаме сериозен проблем, конкретно и с домашното насилие. За жалост обаче случаите продължава да нарастват. Има 50% ръст на новообразуваните досъдебни производства ". Това заяви..
73% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след средата на 2021 г. Това регистрира социологическо проучване на агенция "Тренд", извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). "Правилната форма означава първо да платим на бъдещото себе си, чак тогава да харчим остатъка. При..
Със спорт може да се преодолее агресията в училище. Това е посланието на кампанията на Държавната агенция за закрила на детето "Бъди смел, бъди добър". Б ългарски олимпийци се включиха в инициативата в столичното 140-то училище "Иван Богоров". Ивет Горанова е част от кампанията. Какво по-добре от час по физическо, ако упражненията ти ги води..
Специалността лицево-челюстна хирургия у нас е в криза. За това алармира д-р Лиляна Димитрова, специалист с 40-годишен стаж. "Останаха малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери ", пояснява д-р Димитрова пред БНР. Специалността е в криза . Точките, в които са достъпни подобни специалисти, са..
Бяха изпуснати много възможности за дипломация , заяви пред БНР експертът по контратероризъм и международна сигурност Иван Анчев, който е и директор на Центъра за изследване на глобални хибридни заплахи. Коментарът му е по повод на увеличаващото се напрежение между Израел и "Хизбула". Откриха тялото на лидера на "Хизбула" Израелската..
Крайната десница в Австрия спечели за първи път парламентарни избори в алпийската република, но не е сигурно, че ще оглави следващото правителство. При преброени 100% бюлетини Партията на свободата получава почти 29 процента от гласовете, но е нежелан партньор от повечето парламентарни партии. Втора политическа сила е Народната партия на..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС у нас е традиционно високо и то расте, това..
" Русия има интерес да се разраства конфликтът в Близкия изток , защото това отвлича политическото внимание от агресията на Русия в Украйна. Това..
Предимно облачно
Разкъсана облачност