Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

Репортаж на Весела Владкова за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика, след като стана ясно, че две последователни години Германия отбелязва рецесия.

Социологическите проучвания сочат консервативния блок ХДС/ХСС за победител с около 30 процента, следван от крайнодясната "Алтернатива за Германия" с 20 на сто. Управляващите в момента социалдемократи и партията на Зелените събират съответно 15 и 13 процента, следвани от Левицата със седем. На ръба за влизане в Бундестага е левият проруски "Съюз Сара Вагенкнехт" с пет процента, а либералите към момента остават под чертата с 4 на сто.

Тези дни Берлин е скован от студ и от транспортна стачка. В мразовитата сутрин минувачите на "Потсдамер плац" обясняват кои, според тях, са най-големите проблеми на Германия. Отговарят едносрично, забързани и закъсняващи за работа – стачката в обществения транспорт с искания за по-високи заплати обърка трафика в германската столица:

"Големият проблем е икономиката. Просто трябва да тръгне отново нагоре".

"Цените. Всичко върви нагоре. Дори и добри пари да изкарваш, нищо не остава".

"Магистралите са една безкрайна строителна площадка! Дупки, задръствания – ужас!"

Втора поредна година Германия е в рецесия, макар да остава трета икономическа сила в света след Съединените щати и Китай. Икономистите са единодушни в диагнозата – публичните инвестиции са недостатъчни, дигитализацията куца, магистралите и жп мрежата са в окаяно състояние, също както училищата. Локомотивът на германската икономика – автомобилостроенето – проспа Зеления преход и не смогва да догони китайските конкуренти. Високите енергийни цени след спирането на евтиния природен газ от Русия и отказа от ядрена енергетика са още една причина за икономическите трудности. Безработицата не е висока, дори напротив – спешно се търси работна ръка. Но според някои икономисти и според лидера на ХДС - Фридрих Мерц, високата заетост се дължи не на индустриалното производство, а на сектора на услугите.

69-годишният Фридрих Мерц е вероятният следващ канцлер на Германия, макар да не е ясно каква коалиция ще оглави – голяма, с другата голяма партия – социалдемократическата, или със Зелените, или тройна, в която да влязат и либералите, ако прескочат петпроцентната бариера за Бундестага. Със сигурност предстоят сложни и дълги коалиционни преговори. Установените демократични партии категорично отхвърлят каквито и да е договорки с крайнодясната "Алтернатива за Германия", втора политическа сила във Федералната република. А опасенията, че консерваторите могат да заобиколят санитарния кордон около крайната десница се увеличиха, след като Мерц допусна скандално гласуване в Бундестага на антиимиграционни текстове с подкрепата на "Алтернатива за Германия".

"Няма да водя никакви разговори с тази партия! Няма да го направя! Да излезем от НАТО? Да се откажем от еврото? Да седнем в скута на Путин? Дами и господа, не бих и помислил да се откажа от всичко, което направи Германия силна!"

Фридрих Мерц не спира да повтаря, че няма да поеме протегната ръка на крайнодесните. Въпреки това двете гласувания в Бундестага изкараха хората на улицата – най-големите спонтанни протести срещу партньорство с "Алтернатива за Германия" събраха 160 хиляди в Мюнхен и 250 хиляди пред Бундестага, които продължиха с шествие до централата на ХДС. В кратка и непредставителна анкета темата миграция и "Алтернатива за Германия" разделя берлинчани:

"Това беше грешка. Мерц разруши доверието между демократичните партии. Затова мисля, че съставянето на правителство ще е много трудно. Надявам се, че все пак ще има коалиция без "Алтернатива за Германия".

"Трябва да се разберат! Ще е много трудно, но аз съм оптимист и вярвам, че ще има правителство".

"Дебатът преди гласуването беше полезен за демокрацията, защото разбрахме кой какви позиции отстоява, на кого можем да вярваме и на кого – не. Но дали ще имаме стабилно правителство наистина ми е трудно да преценя".

"Политиката на Меркел ни докара до това състояние. Помните как Меркел покани всички да дойдат в Германия, а сметката я плащаме ние. Радвам се, че има раздвижване по тази тема".

И с още едно наследство от 16-годишната ера Меркел следващите управници в Берлин ще скъсат – близките икономически отношения с Китай, довели Германия до зависимост от пазара там. За Мерц, наследникът на Меркел в партията, а скоро и в канцлерството, разделителната линия е дълбока и идеологическа:

"Живеем в ерата на разрастващ се нов конфликт в света между либералните демокрации и надигащи се авторитарни режими. Нашият обществен модел, основаващ се на демокрацията и личната свобода, е под заплаха. Нашите системни противници са Русия и Китай.

Основна външнополитическа задача на ръководено от мен правителство ще бъде да върнем доверието в Германия. Нашите партньори и съюзници ще могат отново да разчитат на нас. В този смисъл спешно ще поправим отношенията с двете наши най-важни съседки – Франция и Полша".

От основната предизборна тема – икономиката на финалната права кампанията премина под знака на миграцията, а тези дни доминира външната политика – тирадите на новия американски президент Доналд Тръмп от Белия дом не дават мира на политическия елит в Берлин. Но тук видимо се въздържат от крайни изказвания, за да не повлияят на изборите в неделя:

"Не можем спрем всекидневните изявления на американския президент. Трябва да свикнем с това. По-важно е обаче да разберем чии наративи разпространява и да повтаряме фактите, въпреки че не всички се интересуват от истината", предпазливо коментира министърът на отбраната Борис Писториус, когото мнозина продължават да виждат като по-добрия кандидат-канцлер на социалдемократите вместо Олаф Шолц.

В една бъдеща голяма коалиция харизматичният министър може би ще запази поста си. Така в Берлин си обясняват тактичния отговор на журналистически въпрос вчера, дали след всички думи и действия на Доналд Тръмп срещу Европа Съединените щати са все още верен съюзник и гарант за сигурността на Германия. "Да, и се надявам, че няма да се разочаровам", каза Писториус.

Германските служби виждат друга заплаха за сигурността на страната. "До края на десетилетието Русия ще е в състояние да нападне натовска държава", се казва в анализи на Федералната служба за разузнаване. Директорът й Бруно Кал е категоричен, че Германия е любимата мишена в хибридната война на Русия срещу Запада.

"Разузнавателните служби оценяват действията на Русия спрямо Германия като враждебни. Много враждебни. За Кремъл Германия е враг. Ние сме вторият по значение съюзник на Украйна и за Москва това означава, че сме въвлечени във войната - независимо дали искаме, или не".

Русия със сигурност упражнява влияние върху обществените нагласи, а от там - върху решението на избирателите как да гласуват в неделя, смята шеф-разузнавачът Бруно Кал:

"В Германия вече е имало доказано руско влияние върху изборите – на европейските избори миналата година и на предишните избори за Бундестаг. Но слава Богу – без директна намеса в самия изборен процес. Сега наблюдаваме същото – в социалните мрежи, но не само - наблюдаваме го и в традиционните медии - се създават ехо камери, балон, в който просто се усилва и се наклоняват везните в предпочитаната от Кремъл посока в дискусия, която така или иначе се води в Германия. Дори няма нужда да се измислят нови теми. Всяка тема върши работа за всяване на разделение - дали ще е пандемията, или климатичните промени, няма никакво значение. Не бива да се заблуждаваме – в Москва тези дискусии се анализират много внимателно", допълва Бруно Кал.

Без да назовава директно крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" и левия популистки "Съюз Сара Вагенкнехт" той коментира:

"Чуйте само колко наивно крайнодесните и крайнолевите политици у нас повтарят опорките на Москва! Това не е случайно. Това е целта на Кремъл - да си култивира ракети-носители на собствените послания. Засега им се получава добре, защото без съмнение тези послания влияят върху решението на избирателите".