Защо Виена е чудесно място да бъдеш… погребан?

Централното гробище (от общо 46) е на площ от над 2 кв. км. Гробовете са повече от 330 000, което го прави едно от най-големите в света.

Политици, учени, музиканти, певци, режисьори, актьори, художници, архитекти, спортисти, авиатори, хирурзи, психиатри, писатели, финансисти – всякакви хора са погребани тук. Място е имало и има за всички, защото още при планирането на Централното гробище през 1863 г. се правят прогнози какво ще бъде населението на Виена до края на XX век. Не сметнали само краха на Австро-Унгарската империя през 1918 г.

От създаването им до днес виенските гробища трупат солидна репутация на много повече от последна спирка.

Кой може да сади в погребалните паркове и какво? В "Изотопия" разказва Юлия Щеринг, говорител на виенските гробища.

"Хората, които в момента се грижат за гроб, хора, които са загубили някого, или имат гробищен парцел в някое от нашите 46 гробища, могат да се възползват от възможността за градско градинарство. В момента я предлагат две от гробищата ни.

Идеята е да благодарим на хората, които се грижат за гробовете. Важно е да отбележа, че това не се случва директно върху гробовете. За целите на градското градинарство бе определен голям тревен терен, който преди беше празен. На него никога не е имало погребения. Не и в последните поне сто години."

Какви зеленчуци искат да отглеждат хората на гробищата?

"Зависи от тях, ако искат да отглеждат зеленчуци, но могат да отглеждат и цветя. Важното е всички растения да се сертифицирани като органични", допълва Юлия.

Тоест да не се отглеждат с изкуствени торове и пестициди и да не са плод на генно инженерство. Партньорът на виенските гробища в инициативата специално проверява за това, уверява Юлия.

Всичко започва през май. Затова и от администрацията на парковете са любопитни да видят какви зеленчуци и цветя ще пораснат.

Виенчани реагират положително на новината. "Местата за градинките бяха резервирани много бързо. (...) Наистина е впечатляващо колко голям беше интересът", твърди Юлия и уточнява:

"Място от 24 кв. м. може да бъде наето за година. Струва 139 евро за целия период."

При желание от хората споделени градини ще има и догодина. Партньор на виенските гробища е местна компания с опит в подобни начинания. Освен с полезни съвети и инструменти, от фирмата помагат и при обработката на парцелите.

"Предлагат парцелите и наемите отиват при тях. Гробищният парк не печели финансово от инициативата. Печелим само щастливите лица на щастливи посетители."

139-те евро включват подготовката на почвата и наема на терена, разсада, инструментите и консултациите за година, за да могат дори начинаещи да се ощастливят с успех в отглеждането на органични растения.

На тях ще се радват не само хората. "От години имаме пчели. В 7 от 46-те гробища има кошери. За тях се грижат обучени хора. Правим мед, който може да бъде купен от посетителите ни в магазина на Централното гробище, както и онлайн", разказва Юлия.

Оказва се, виенското пчеларство е пословично и няма изненада, че кошери има дори в гробищен парк. В австрийската столица те са повече от 6000, за тях се грижат над 700 градски пчелари.

А пчелари във Виена се обучават от 1769 г., когато императрица Мария Терезия открива първото в света училище за пчелари. Нейният главен пчелар Антон Янша е първият ръководител. На рождения му ден (20 май) честваме Световния ден на пчелите. Освен че полага основите на съвременното пчеларство, словенецът е и художник.

Точно преди 50 години виенчанинът Карл фон Фриш, заедно с още двама учени, получава Нобелова награда, защото разкрива тайната на танца на пчелите. Теорията му е от много по-рано – още от 1927 г., но е приета със скептицизъм и доказана и от други учени по-късно.

Да се върнем обаче към градинарството.

"При откриването на градинските места говорих с много хора, решили да отглеждат зеленчуци при нас. Един впечатляващ господин ми сподели, че наскоро е загубил майка си. За него градското градинарство в близост до гроба ѝ е начин да облекчи скръбта си. Ще се опита да преодолее мъката като сади растения, което ми се струва много интересно. Много съм щастлива, че интерес има и че можем да предложим нещо на хората, загубили своите близки", категорична е Юлия.

Виена има традиции и в градското градинарство. Идеята възниква през Втората световна война заради продоволствената криза и глада. Защо обаче от гробищата се захващат и с това?

"За нас е важно да поддържаме биоразнообразието, където е възможно. Полагаме постоянни усилия да доведем хората при нас, за да почувстват колко повече от място за погребения може да бъде паркът.

Виена има репутацията на град със специално отношение към смъртта и култа към нея. Много се гордеем с нашата история. За нас възможности като тази за зеленчукови градинки в гробището не са толкова странни, колкото може би са за останалите хора. Например напълно нормално е, че в Централните виенски гробища има маршрут за тичане."

Там е позволено да карате и колело. Можете да се возите и със специални карети.

"Има и кафене. Много често посетителите ни са изумени от разнообразието от занимания, които предлагаме. Градското градинарство е само едно от тях. А за нас е просто още една новост."

На фона на разнообразните занимания Юлия не си спомня за проблеми с посетителите. Най-често туристите търсят т. нар. почетни гробове.

"Много известни хора са погребани при нас. Само си помислете за всички велики композитори, които са намерили вечен покой във виенските гробища – Щраус, Бетовен, Брамс, Малер..."

Компания им прави и Волфганг Амадеус Моцарт. Всъщност Моцарт е погребан през 1791 г. в недалечното гробище на Св. Маркс, което се ползвало от 1784-а до 1874 г. Бил положен в земята с масонски ритуал. Днес това гробище се пази като мемориал, а в Централното е издигнат паметник на композитора – един от най-сниманите в парка.

Премествания имало не едно и две. Останките на Лудвиг ван Бетовен и Франц Шуберт са донесени в Централното гробище от Веринг – 18-и окръг на Виена.

Смята се, че именно Централното виенско гробище приютява най-много почетни покойници в света. Сред тях композиторите на глава от населението изпъкват. Тук са още Йохан Щраус, и бащата, и синът, че и други техни роднини, Кристоф Глук, Йоханес Брамс, Антонио Салиери, Йозеф Ланер, Хюго Волф, Арнолд Шьонберг, Имре Калман и още поне два пъти по толкова изявени музикални таланти.

"Всички те са при нас", не без известна гордост заключава Юлия.

В 60-годишната си музикална кариера Юргенс има над 100 милиона продадени копия от албумите си. Автор на много шлагери, от третия опит Юргенс носи на Австрия първа победа на конкурса "Евровизия" през 1966 г. с песента Merci, Chérie.

"За нас може би е странно, че на гроба му винаги намираме разни подаръчета – дискове, картини, бижута. Но извън това нямаме странни случки с посетителите.

Всички са добре дошли да изживеят пространствата ни по начина, по който искат, стига, разбира се, да няма неподходящо поведение. Чудя се дали изобщо има инцидент, за който да се досетя, но посетителите ни са напълно наясно, че са в гробище и просто се наслаждават на откритите природни пространства, които им предлагаме."

Духовното удовлетворение от гробището за някои е толкова голямо, че се стига до песен, посветена на 100-годишнината му. През 1975 г. Волфганг Амброс изпява Es lebe der Zentralfriedhof, в превод: "Да живее Централното гробище".

Освен на богата култура, виенските гробища се радват на изобилна флора и фауна. Потвърждава го и Юлия Щеринг:

"Всичките ни 46 гробищни парка са много богати на природа. Затова си сътрудничим с учени от Виенския университет, за да разберем колко и какви животни обитават гробищата. За нас е много важно да работим с експерти. Те ни казват как да опазваме видовете.

Ако има таралеж, който зимува при нас, трябва да сме сигурни, че сме действали правилно. Гробищата са естествен хабитат за много животни, растения и гъби, но в XXI век е още по-важно да осмислим как да запазим природата."

За хората, които се грижат за гробищата, е важно да пазят още лисиците, язовците, златките и керкенезите, които живеят сред не по-малко впечатляващи растения. Имат си люляци, японски вишни и какво ли не в личните градини. Те пък са изпълнени с образци в стил Art Nouveau за почитателите не само на неръкотворната природа, но и на съвсем ръкотворната архитектура.

Виенчани имат отношение към всичко живо, когато дойде ред на смъртта. Имат си отделно гробище за домашни любимци, както и място за всеки човек.

"Всеки може да бъде погребан в нашите гробища. Всички религии са добре дошли и това може да бъде усетено, докато се движите. Защо да спираме когото и да било да скърби тук, особено имайки предвид колко богато на култура е това място? Гробищата ни са огледало на историята и развитието", убедена е Юлия.

В огледалото се отразяват образите на католици, протестанти, евангелисти, православни от руската, румънската, гръцката, сръбската и българската общност, копти, евреи, мюсюлмани, будисти и мормони.

Всяка от тези религиозни групи със сигурност може да разкаже истории за погребалните си ритуали и практики, като тази, че във Виена е единственото в света еврейско гробище, запазило вида си отпреди Втората световна война, не без мисълта и грижата на общността да спаси надгробните плочи от нацистите.

Срещу Централното гробище преди 101 години правят крематориум. В парка има мемориал по анатомия за погребения от Института по анатомия на Медицинския университет във Виена за хората, дарили телата си на науката, както и специално пространство, където се погребват мъртвородени бебета и малки деца.

Сред всички гробове почетните са поне 1000 и то само на Централните гробища, където има и български военен паметник.

Централното гробище отваря врати в Деня на Вси Светии през 1874 г. Първи е погребан човек на име Якоб Зелзер. Гробът му още съществува.

"През 2024-а Централното виенско гробище ще стане на 150 години. Само си представете колко много е видяло! Преди 150 години обаче гробището било много далеч от градския център. И за да дойдат хората дотук, не просто за посещение, а за да изпратят близките си в последния им път, решили да докарат знаменитости.

Първоначално Щраус и Брамс са погребани на различни места, но управляващите решават да ги препогребат във Виена. Целта била да се привлече внимание и местното гробище да стане по-специално.

И това е проработило, както днес добре знаем. 150 години по-късно посрещаме повече от 250 000 посетители на година. Разбира се, не само заради известните личности, а защото гробището предлага много повече. В това число влизат и хората, които идват да почетат близките си."

Разлика между туристите и всички останали не се прави, уточнява Юлия: "Когато някой дойде, не го питаме: "А ти защо си тук?!"."

От 9 години гробищата имат и Погребален музей. В него виенският култ към смъртта, за който говори Юлия, е обяснен и показан.

Можете да видите стотици оригинални предмети и фотографии. Сред тях са фургон за превоз на трупове от 1900 г., както и нож за сърцебиене и животоспасяващ часовник, които подсказват не просто вечния страх от смъртта, а ужаса да бъдеш заровен жив.

От 1784 г. е прочутият сгъваем ковчег на император Йозеф II. Идеята била иновативна – ковчезите да се ползват по няколко пъти. В музея се пази и фактура от императорския двор за разходите по погребението на престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му Софи фон Хоенберг, застреляни в Сараево през 1914 г. Това убийство слага началото на Първата световна война.

Знайните покойници не са сами. В Гробището на безименните завинаги остават 478 души, удавили се в Дунав между 1845-а и 1940 г. Не става дума само за хора, загуби живота си в инциденти, но и за самоубийци. Нито един от заровените не е идентифициран. Звучи зловещо, но не пречи Гробището на безименните да се превърне в мизансцен за романтичния филм "Преди изгрева" с Итън Хоук.

"Може би сте чували за Хеди Ламар. Тя беше изключителна актриса. Звезда на своето време. Много малко хора обаче знаят, че е била учен. Тя е направила възможно развитието на техника, която е в основата на Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. Много се гордеем, че е при нас.

Предложихме да бъде положена в почетен гроб, защото е много специален човек. много специална жена. А това също е важно, защото години наред жените не са били почитани така, както мъжете. Днес сме щастливи, че тя бе изпратена в последния си път по начин, който подобава на изключителната ѝ личност", обяснява Юлия.

Определяна като звезда на европейското и американското кино, виенчанката Хеди Ламар напуска родния град и се снима със звездни колеги като Джуди Гарланд и Кларк Гейбъл. След 1951 г. се появява рядко на екран. Биографията ѝ "Екстазът и аз" излиза през 1967 г. Година по-рано Анди Уорхол прави късометражния филм "Хеди".

Това, върху което набляга Юлия, е талантът на Хеди Ламар, но не в киното, а в точните науки. С нейн приятел – композитора Джордж Ентайл, патентоват техника за разширяване на спектъра. Приложението ѝ е в радиоуправлението на торпеда от американската армия по време на Втората световна война, но патентът не влиза в употреба. Техниките са въведени през 60-те години, когато той е изтекъл.

Методът за комуникация със скок на честотата и разширяване на спектъра е приложим в комуникациите на космически уреди със Земята, например GPS-системите и комуникациите на космически совалки, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите.

Хеди Ламар умира на 85 през 2000 г.

Преди година бе възпята от покойния вече Джеф Бек и Джони Деп.

"Лично аз съм голям почитател на гробищата. Винаги съм била. Чувствам спокойствие, омиротворявам се, когато се разхождам в гробищни паркове. За мен те са много повече от места за погребения. Те са специални. Идвам тук дори в свободното си време. И тъй като гробищата във Виена са 46, наистина има много да се види.

За мен е много важно хората да знаят колко много могат да предложат тези паркове, особено като хабитати за животните. Ако се разходите из Централното гробище, е много вероятно да видите елен или катерички, всякакви животни. Дори хамстерите са честа гледка. А това е много специално, нали така?"

Животните не се страхуват от хората в гробищата, а би трябвало, казва Юлия.

"Грижим се никой да не ги храни, тъй като да опазим биоразнообразието и природата недокосната е сред най-големите ни проекти. Важно е животните да останат диви. Все пак ние сме тези, които се разхождаме из техните гостни, нали така?

Хамстерите са много приятелски настроени малки животинчета, невероятно сладки, както можете да си представите. И за тях си сътрудничим с учените от Виенския университет, за да знаем дали са добре, дали се нуждаят от нещо, дали не са заплашени. Заплахи няма, но в момента, в който нещо трябва да се направи, за да се подсили защитата им, действаме."

Да бъде говорител на виенските гробища не е просто работа за Юлия: "Всъщност е най-добрата работа, за която мога да мечтая. Такава е от половин година. Видях обявата онлайн и още тогава знаех, че е точно за мен."

Юлия е отраснала на 200 км. от австрийската столица, но я избира за свой дом преди 15 години, веднага след като завършва училище.

На перфектното работно място има време и за смях. Освен гробищен мед можете да купите и друго:

"Различни предмети. Гумени патета за баня, които са специални, защото изглеждат като Бетовен, Моцарт и останалите ни прочути композитори. Дреболии, чанти със забавни слогани. Имаме и малки лопатки с надпис: "Остани с нас!"."

В магазина на гробището предлагат още тениски със смешни надписи, маски за сън, на които пише: "Не съм умрял, само заспал", хавлии с принтове на ковчези – за удобна почивка на плажа, USB във формата на дървени ковчези. Освен че можете да си хапнете от гробищния мед, ще ви предложат и макарони във формата на черепи.

• На чай със Смъртта

"Мисля, че е важно да осмисляме смъртта с чувство за хумор. Виена е много специална в това отношение", споделя Юлия и е права – ако някой ще трябва да се справя със смъртта и последиците ѝ цяла вечност, чувството за хумор определено ще помогне.

"Определено прави нещата по-лесни", съгласява се и Юлия.

Цялото интервю с нея чуйте в звуковия файл.

Снимки: Friedhöfe Wien, Pixabay.com, Midjourney