Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отиваме там, където ухае на топена захар, сусам, мед и мента...при старите занаяти:

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Боян Минчев
Снимка: Велина Махлебашиева

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство

Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите петлета, карамелизирани ябълки и други сладки, приготвени по стар тертип, ви срещаме сега.

Едва ли има дете, което да не е искало да схруска захарно петле! Разликата отпреди години и сега е, че днес ги има в много повече цветове. Близалките на клечка Боян вади от калъпите, в които сместа е изливал неговият дядо.

Боян Минчев

Симеон Колев научил шекерджийското от старите майстори, които създателят на музея на открито край Габрово Лазар Донков събира при откриването на Етъра, за да предадат занаята на по-младите.

Боян Минчев доскоро работел в Етъра, където години се обучава и получава майсторското си свидетелство за шекерджия.

Когато дядото на Боян отишъл на работа в Етъра, можел да избира между гайтанджийската и шекерджийската работилница, но поискал да се захване със "сладкия" занаят, казвал, че било по-добре след работа да си облизваш пръстите отколкото да се цапаш с боя. Тогава майсторите правели освен прочутите захарни петлета, кафява халва и бяло сладко. Сега от работилницата на техния наследник излизат близо 50 вида сладкиши, приготвени на ръка по стар тертип– традиционните халва, целувки, сусамки...

Боян Минчев

Сладостите от захарен сироп Боян приготвя в медни съдове, голямата тава е за локума, който искал 4 часа непрекъснато бъркане, обяснява майсторът, в чиято работилница често ухае на мента.

Рецептите са още от времето на онези шекерджии, започнали да практикуват занаята в Габрово през втората половина на 19-и, началото на 20-и век, след като изучават тънкостите му в Румънско.

През втората половина на 20-и век в Габрово има петима майстори и това е най-младият занаят, но познанието бързо се губи, загрижен е Боян, защото шекерджиите в района се броят на пръстите на едната ми ръка, казва той.

Боян Минчев  - вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство

Признанието за труда си Боян Минчев получи преди дни. Обявяването му за живо човешко съкровище му донесло много радост, вкъщи и сред приятелите му станало и повод за шеги, споделя шекерджията, който е баща на 3-годишен син. 

Занаятът в ръцете си взел от дядо си, а обичта към фолклора от своите родители - хореограф и народна певица.


Още по темата слушайте в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво се крие зад блясъка на стъклените коледни играчки?

Изработването на стъклени коледни играчки започва преди повече от 250 години в някогашното село, сега град Лауша в Източна Германия. Преди това хората са украсявали коледните си елхи със сушени плодове, шишарки, жълъди или с всичко, което им е останало от реколтата през годината. Според преданията, една година в Лауша реколтата била много..

публикувано на 30.12.24 в 12:01
Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница

Старшата акушерка Станислава Копанкова обича много децата и им се радва искрено

Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница "Шейново". За нея грижата за бебетата и професията акушерка е една от най-хубавите. С огромна любов се грижи за новородените деца. Спонтанно решава да стане акушерка. По време на държавния стаж разбира, че неонатологията е нейната професия. "Много ми..

обновено на 29.12.24 в 07:17

Хор "Звъника" отпразнува 40 години от създаването си

В Плевен с празнични прояви и много музика в три поредни вечери отбелязаха 40 години от създаването на една от културните емблеми на града - детската хорова формация „Звъника“, създаден от Ваня Делийска, която е художествен ръководител и диригент на формацията.   Хор „Звъника“ и до момента е към Центъра за работа с деца, където подредиха..

публикувано на 29.12.24 в 06:22
акад. Христо Кючуков

Акад. Христо Кючуков: Възродителният процес да се помни, за да не се случва отново!

Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци       " Възродителният процес в..

публикувано на 26.12.24 в 11:43
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00