Ботев като вдъхновение

В края на май 1876 година в устрем към жадуваната свобода Христо Ботев и съмишленици слизат от парахода "Радецки" на козлодуйския бряг. Преследвани и в сражения те бележат историята ни с героичния си подвиг. След три дни на родна земя четата достига до Врачанския Балкан, където е разбита, а нейният войвода - убит. 70 години по-късно двама родолюбиви ентусиасти тръгват по стъпките на Ботевата чета и проучват обстойно маршрута. На следващата година ентусиастите са седемнайсет. Година след година броят им се расте, а придвижването по Ботевите стъпки прераства в най-масовата родолюбива туристическа проява у нас, позната под името Национален туристически поход "Козлодуй - Околчица". В 75-годишната му история има много традиции. Една от тях е валидна за мнозина, които тръгнали веднъж по пътя на Ботевата слава, се връщат многократно. Някои с децата си, други с учениците си, те пък със своите и така до днес. Приемствеността между поколенията в походната колона ни разкриват двама учители по география - Георги Павлов, сега пенсионер, и някога неговата ученичка Галя Ганева.

"Онези, които са минали веднъж, няма как да не дойдат втори път. Това си заслужава. Вдъхновението, поезията, делото, всичко онова, което е оставил Ботев, то няма как да бъде заличено в народната памет", отбелязва Георги Павлов. Той се радва, че потоците вървят по дирите на предците и ще предават тази традиция от поколение на поколение. Самият Павлов е изминавал пътя от Козлодуй до Околчица 38 пъти, а под негово ръководство 1500 от учениците му са извървели този славен път.

Галя Ганева за първи път е участвала в похода като деветокласничка. Сега в качеството си на учител се замисля "как традициите, колкото е да са хубаво нещо, трябва да се запълват с ново съдържание, да се пречупват през сегашното поколение, кои са потребите на днешното време, постоянно да се преосмислят". Според нея днешните деца по различен начин възприемат думите, живеят в различен свят и не разбират любовта към историческото минало, както е било преди. Ганева препоръчва на учениците си да участват в похода, "за да развиват сърцето и ума".

"Христо Ботйов е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Така започва "опита си за биография" на гениалния поет и революционер Захари Стоянов през 80-те години на 19-и век. Столетия по-късно Ботев е все така вдъхновяващ.

"Ботев и днес, и винаги може да бъде учител на поколенията - пръв учител, понеже това, с което се обръща към нас, не е поука, а пример, не е теория, а факт - може би най-внушителният факт в историята на българската интелигенция" – думите с давност близо век са на литературния критик Боян Пенев.

"Искам да го опозная самия Ботев", казва днес шестокласникът от Павликени Виктор Узунов, спечелил Националния литературен конкурс "Живеем в земята на Ботев" със своето есе. Той смята, че "почти никой няма да може да го достигне като човек и личност".

"Той е дал живота си за родината, а в днешно време почти никой не би се съгласил да даде живота си за родината. Ценностната система се е променила", отчита шестокласникът. По думите му "в днешно време поставяме себе си на първо място, не мислим за другия".

Сега имаме огромна нужда от хора като Ботев, убеден е Виктор Узунов. Според него днешните политици никога не биха се жертвали.

"Нашето поколение е така устроено, че няма саможертвени хора, които да дадат живота си за името на родината. Другите да живеят."

"Така Ботев става за нас краен идеал, към който е насочен всеки благороден порив - обединяващо начало на всичко светло и деятелно, що се таи в българския дух - негаснеща светлина, от която всеки пробуден в царството на тъмата и сълзите може да запали своята свещ" - добавяме още от думите на Боян Пенев към това, което казва шестокласникът от Павликени. Момчето, вдъхновено от Ботев и идеалите му, 147 години след героичната гибел на поета - революционер.