На разходка из дигиталния близнак на базиликата "Св. Петър"

Светият отец почуква три пъти и тя се открехва. Камбани възвестяват радостното събитие за вярващите. В нощта на Рождество духовният баща на католиците папа Франциск отвори Свещената врата на базиликата "Св. Петър", най-голямата църква в света, "за да влезем в новия живот, даден ни чрез срещата с Христос", както написа папата в социалните мрежи. Така започна юбилейната година за католиците, която ще продължи до 6 януари 2026-а.

Отварянето на вратата е дълбоко символично и се случва веднъж на 25 години. Франциск премина в инвалидна количка като първи поклонник. Последваха го 54 души от различни държави, сред които родната му Аржентина, Канада, Китай, Малта и Мексико. Те са само част от поклонниците от цял свят, които ще посетят базиликата през святата година с надежда тайната на Божията благодат да им се открие. Смята се, че греховете на преминалите през Порта Санта ще бъдат опростени.

Юбилейни години католиците отбелязват на всеки четвърт век. Този път празненствата са посветени на надеждата и съвпадат със значима годишнина за всички християни: 1700 години от първия Вселенски събор – Никейския, чийто стремеж е да запази единството на Църквата.

• Папа Франциск открива Всеобщия юбилей на Католическата църква

Част от подготовката на католиците за важния момент е и създаването на дигитален близнак на базиликата "Св. Петър". Петър, един от 12-те апостоли, e първият и най-дългогодишен римски папа. 

Смята се, че е погребан именно в храма.

Дигиталната му версия е факт от средата на ноември благодарение и на употребата на изкуствен интелект, фотограметрия, близо 400 000 снимки и още нови технологии.

"Базиликата е като звездното небе в лятна нощ: оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит", казва кардинал Мауро Гамбети, архиерей на базиликата и викарий на папата за Ватикана.

За връзката между вяра и технологии в "Изотопия" говорят хора, свързани и с двете.

"Св. Петър" е в сегашния си вид от 1626-а, когато приключва близо 120-годишното строителство на нова базилика на мястото на по-стар храм. Посещението на "Св. Петър" без физическо пътуване дотам е възможно, след като Майкрософт включи базиликата в програмата си за запазване на културното наследство.

Брад Смит от компанията признава, че от всички проекти този е сред най-технологично напредналите и сложни:

"Особено важно е да ползваме тази нова технология по начини, които укрепват вярата на хората; които надграждат разбирането за това, което има значение за тях. Толкова често човек може да си помисли за противоречията между новите технологии и религията или вярата.

Проектът показва, че има начин това напрежение да се помири, давайки на хората възможност да направят нещо по-голямо, отколкото може би са си представяли. Как сливате 400 000 снимки, когато всяка е малко по-различна от парче плат? Ползвате изкуствен интелект. Чрез много сложен модел успяхме да създадем това, което виждате, за да разгледате базиликата "Св. Петър". Подобна технология не беше налична преди 2 години, когато започнахме да говорим за проекта."

3D сканирането отнема на специалистите седмици, а събраните за обработка данни са 22 петабайта (около 10-12 милиарда селфита или 5 милиона DVD диска), но начинанието се оказва изключително полезно. Изображенията вече са регистрирали структурни повреди и признаци на разрушение: липсващи парчета мозайка, пукнатини и цепнатини, невидими с просто око. За това помага и изкуственият интелект.

"Дар и задача е за този молитвен дом да се полагат грижи както в духовен, така и в материален смисъл, дори чрез най-новите технологии. Правилното и конструктивно използване на потенциала на изкуствения интелект зависи от нас. Той със сигурност е полезен, но има и своята двойственост. Понякога се случва инструментът да надделява над целта, на която трябва да служи, сякаш рамката става по-важна. Трябва да управляваме техниката като помним, че нейните продукти са добри, не само когато работят добре, но преди всичко, когато ни помагат да растем", каза наскоро папа Франциск.

Проектът започва преди юбилея на Ватикана през 2025 г., през която се очаква през Свещената врата на базиликата да преминат над 30 милиона поклонници в допълнение към онези 50 000, които я посещават обичайно.

Това придава на инициативата още повече значение, смята журналистът от Ватикана Андреа Галярдучи:

"Точното копие на "Св. Петър" е необходимо, защото (ако искате да посрещнете поклонниците), не всичко е видимо в нея от различен ъгъл. Всичко в базиликата е символ", обяснява Андреа и дава пример с възстановения балдахин на изповедта.

"Той се намира над олтара на "Св. Петър". Позволи да видим нещата в нова светлина, защото беше възстановен бронзът. Има архитекти, които изучават изкуството, а базиликата не е оригиналната. Тя е разрушена и изградена отново през XV-XVI век в бароков стил. Някои от старите конструкции са запазени, но сега изглежда по-бароково."

Андреа Галярдучи, снимка: личен архив

Журналистът подчертава важността на дигиталното копие за учените, които изследват базиликата. "Сега не е нужно да търсите данните. Можете лесно да проверите нещата и да обиколите базиликата, дори ако не сте в нея. Можете да започнете проучвания, дори да сте в България. Това е бъдещето за запазване на църквите", категоричен е Галярдучи.

"На видеопрезентацията се отличават тези много ъгли. Дори на туристическите обиколки в базиликата не може да се види всичко. Тя е огромна! А когато хората идват да се молят, не се заглеждат в детайлите. Не знаят накъде да гледат.

Например на входа ѝ има огромен червен мрамор, кръгъл къс на пода, всеки минава покрай него. Никой не знае какво е, а е точката, където Карл Велики е коронясан в нощта на Коледа през 800 г. Колкото повече знаете за базиликата, толкова повече разбирате и – влизайки в сградата – все повече се впечатлявате.

Това държи съзнанието ви по-отворено, погледът ви – по-внимателен. Можете с дни да откривате и да преоткривате детайли", твърди Андреа Галярдучи.

Николай Петков от Българската академия на науките разказва, че подобна дигитализация е доста трудно начинание. Петков е сред хората, създали цифрово копие на Боянската църква у нас. Подобни технологии съществуват от 10 години и постоянно се подобряват, обяснява той:

"По-лесно е, по-бързо и по-качествено. За дигитализация използваме както дигитални камери, така и 3D скенери. Едното е по-бързо от другото. Колкото е по-бързо, толкова по-некачествен е резултатът, разбира се. Понякога смесваме двете технологии (…), тогава имаме идеален модел с възможно най-добра текстура."

Многото снимки са организирани така, че да се застъпват, за да може (след софтуерна обработка) да се намерят точните позиции на камерата за последващото построяване на 3D модела. Заснемането може да отнеме дни, но обработката много повече. Образите са специфични, освен това са от различни източници.

Засега Николай не ползва изкуствен интелект в работата си, но не изключва да навлезе и в неговата сфера:

"Би помогнал за автоматизация на процеса, да е по-бърз, да изисква по-малко човешка ръка и ум. Дигитализация в името на запазването (да речем) завинаги. Доколко технологите са завинаги, предстои да разберем, но това е идеята."

Музейни колекции се дигитализират и защото във фондовете вече няма място за съхранение. Оказва се, че интересни колекции с голяма стойност не са достъпни, защото няма къде да бъдат разгледани. Просто залежават в хранилища и складове. Едно от възможните решения е дигитализацията.

"Някои от музеите се страхуват, че това ще доведе до отлив на посетители на място, други са на обратното мнение", казва Николай, който вярва, че технологиите ще привлекат повече хора към културното наследство.

Според Андреа Галярдучи от Ватикана дигитализацията на "Св. Петър" е сполучлива. Сигурен е, че в бъдеще общуването с Бог няма да бъде опосредствано от изкуствен интелект в нови виртуални храмове.

"За светата вяра молитвата е в общността. Можете да се молите във виртуална църква, в стаята си, винаги се молите, но не е като да посетите църквата. В нея се молите пред Евхаристията, тайнството на християнството. Това няма да се промени. Не включваш компютъра, за да почувстваш, че си в "Св. Петър" и да почнеш да се молиш.

При Евхаристията и православните освещават хляба. Трябва да отидете на литургия, за да вземете осветения хляб. Църквата означава общност. Технологията не би могла да омаловажи светостта на всички ритуали.

Не можете да получите причастие онлайн. Не можете да приемете хляба като символ на Христос онлайн. Това дълбоко духовно участие във вярата не би могло да бъде заменено", убеден е Галярдучи.

"Можете да разгледате базиликата "Св. Петър" от друга държава, но не е като да отидете в Рим, да участвате в меса във Ватикана, да бъдете част от церемониите и да получите светото причастие. Да сте на място заедно с много други, дошли от всички краища на света по същата причина като вас, е най-голямото преживяване за един християнин. Това няма да се промени, дори някои поклонници да си мислят, че чрез новите технологии е същото. Не е. Онлайн сте само зрител. Ако искате да участвате, трябва да сте на място.”

Според журналиста от Ватикана технологиите не трябва да са водещи в изповядването на вярата. "Просто показват ритуалите. Това работи, ако искате да сте на място, но не можете, защото сте болен. Беше практика по време на пандемията от Covid, но тогава липсваше усещането за общност. Трябват ви хора на едно място, за да има общност."

За Андреа усещането, че изкуственият интелект може да замени вярата, е нормално. "Затова е добре да имаш религия, тя пречи да спреш да вярваш изобщо. Не смятам, че изкуственият интелект ще бъде боготворен, но съм сигурен, че ще бъде нещо, до което всеки ще се допитва за съвети и решения. Правим го и сега, но правим и проверка с реалността.

Ако помолите изкуствения интелект да ви даде лек срещу депресия, който не работи за вас, идва проверката с реалността. Тогава решаваш дали да вярваш на изкуствения интелект или на действителността. Зависи от хората.

Вярно, че от един момент нататък всичко може да е религия, но има разлики между религия, духовност и религиозност. Хората са много религиозни, но не всички принадлежат към религията. Всички хора търсят обяснения отвъд своите разбирания, но не всички ги намират в религията без значение дали е православна, католическа или друга."

Андреа дава пример как в САЩ е имало неуспешен опит изкуствен интелект да смени изповедника. "Трябва човек, защото признаването на греховете се извършва пред свещеник. Той е посредникът между теб и Бог. Според Католическата църква ако си лош, това не е въпрос между теб и Бог, а какво си направил и на своята общност.

Затова е нужно при изповедта да имаш свещеник, човек, който слуша за греховете ти и те води, за да ги преодолееш, да ги осмислиш. Какво може да е с изкуствен интелект? Да, той може да те смъмри, че си бил лош, "Кажи три пъти "Слава на Дева Мария"... и това е ок, но никой от моето обкръжение не вярва, че изкуственият интелект би дал истинска изповед. Дори не го дискутираме. Това е повече реклама за интелектуалци или хора, които не са дълбоко вярващи.

Хората са свободни да вярват в каквото изберат, но винаги е по-добре да вярваш в човешко същество, отколкото в изкуствен интелект", казва журналистът от Ватикана Андреа Галярдучи и припомня, че виртуалната разходка на свято място не би могла да замени истинското общуване.

Цялата история, както и поздрава на Андреа към българските слушатели за празниците, чуйте в звуковия файл.

Изображения в публикацията: Pixabay.com