За първи път на български излиза кореспонденцията между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд "Защо война?" Тя води началото си от края на 1930 г., обясни пред БНР доц. д-р Снежана Димитрова, преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на студия към книгата.
"Самата поява на "Защо война?" и продължителният дебат около нея отваря подстъпа към една непозната Европа на интелектуално сътрудничество в един особен хоризонт на интелектуален пацифизъм"
Тя разказа в предаването "Хоризонт до обед" предисторията на комуникацията между тези велики умове на своето време.
"Обществото на народите създава различни комисии. През 1922 г сред тях е Комисията за интелектуално сътрудничество. В нея е включено най-доброто от тогавашния мисловен свят – Мария Кюри, която предлага Айнщайн, както и Бергсон. В първите години обаче няма ясни цели и задачи. Затова разочарованието у Айнщайн е голямо и той я напуска. Но под натиска на десните сили, той се връща в нея. Айнщайн подкрепя пацифизма на тази организация и търсенето на начини за възпиране на света от агресия и насилие".
Самата идея за кореспонденцията между Айнщайн и Фройд е част от нов метод, при който чрез срещи и общуване между интелектуалци се създават условия за международно сътрудничество, обясни доц. Димитрова.
"Да се обединят знанията между теоретици и практици, за да могат да влияят върху политиката. Целта е да се покаже ефикасността на интелектуалното в начина на обяснение на света"
Айнщайн си дава сметка, че съществуват вътрешни инстинкти на омраза и разрушение, посочи тя
"Той очаква от Фройд да се намери начин за ограничаване на инстинкта към омраза и разруха. Психологът обаче казва, че не може да има диво разграничение между добро и зло. Единственото, което може да се направи, според него, е да се усилва интелекта. Фройд разкрива един свят на болка и страдание. Той смята, че всеки прогрес има и елементи на регрес. Проблемът е, според него, е че има една изначална структура на обществото с елементи на неравенство".
Фройд предупреждава, че светът, чрез психичните си структури, е свят на сегрегация, разясни доц Димитрова.
"Той смята, че самото Общество на народите трябва да има въоръжена сила. От тази идея тръгват много разсъждения в областта на международните отношения. Фройд казва, че заложените противоречия в цивилизацията могат да доведат до крайното изтребление. и че за да опазиш света си цял, трябва да запазиш врага си. Той показва, че войната не е ефект на самия инстинкт за разруха и омраза, а на срещата му с нагона за власт".
Има няколко начина да се противостои на войната, според прочутия психолог, посочи доц. Димитрова.
"Единият е културата. Другият са емоционалните отношения, създаващи основата за идентификация с някаква общност"
През призмата на казаното от бащата на психоанализата, тя коментира и случващото се в Украйна.
"Фройд казва, че има справедливи войни, но след като има агресор, то жертвата трябва да се въоръжи, за да се съпротивлява срещу агресора. Ако оставиш жертвата на агресора, отстъпваш от основния принцип на колективна сигурност в международното право"
Цялото интервю на Ирина Недева с доц. Снежана Димитрова можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – изд. Парадигма
В събота, 21 септември, в София започна шестото издание на фестивала за камерна музика "Камералия". То ще продължи до 9 октомври и включва общо пет концерта под надслов "Камерната музика като страст". Втората изява е на 24 септември в Софийската градска художествена галерия. Тя е на част от своеобразния диптих, с които фестивалът поставя акцент..
"Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата?..
Институтът за съвременно изкуство в София открива тази вечер изложбата "Спътници в историята" на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев. "Програмата, която озаглавихме тази година "Живот заедно", е част от проекта "Суперпозиции" 3, започнат от института преди 3 години. Всяка година се кани нов куратор, който предлага една тема", обясни пред БНР..
София се присъединява към големите европейски и световни центрове, домакини на атрактивни международни изложения за съвременно изкуство. Sofia Art Fair ще се проведе от 3 до 6 октомври в София Тех Парк. В изложението ще участват галерии и колективи, които представляват над 70 автора, творящи в най-разнообразни художествени стилове. БНР е медиен..
Визуалният артист Елена Филипчева представя изложбата си FAKE PHOTO EXHIBITION в One Gallery. "Съвременният разговор се води в посока фалшиви новини, фалшиви профили, фалшиви стоки, дори фалшиви хора. Не исках да заблуждавам зрителите за това какво ще видят. Исках те сами да изградят своята фабула и да интерпретират. Аз съм..
Композиторът Георги Андреев, ръководител на оркестъра в Националния фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", гради творчески връзки и със Симфоничния оркестър на БНР от много години. На 27 септември в зала "България" неговата пиеса "Земя на рози" за гъдулка и оркестър ще открие първия концерт от новия сезон на състава, а самият автор ще бъде и солист. Другите..
Есента носи в себе си някаква мъдрост. Придава отвън и отвътре усещането за нещо топло и уютно. Есента е обръщане към себе си, някакъв особен инсай д, в който като филм се прожектират спомените ни, случките и преживяванията. Появяват се картини, все още ясни и неподправени. И ние сме в синхрон с времето, леко отпочинали, леко уморени. Вече не..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..
Победата на регионалните избори в провинция Бранденбург не се дължи на канцлера Олаф Шолц, а на кандидата за министър-председател Дитмар Войдке..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..