С гондола към Африка и отвъд – как архитектурата променя света ни?

Каква история с български контекст можем да разкажем във Венеция? За това по "Хоризонт" разговаряхме с арх. Мартин Христов, зам.-председател на Камарата на архитектите в България, която съорганизира родното участие.

• Архитектурата като лаборатория на бъдещето

Днес изтича крайният срок за подаване на предложения от архитекти, урбанисти и други творци. Страната ни се завръща на биеналето след 15-годишна пауза, а в "Изотопия" с Мартин поговорихме не само за българския павилион, но и за вдъхновението в архитектурата на бъдещето, както и за миналото като част от урбанистичните лаборатории, които ще създаваме в идните години.

Източник: www.labiennale.org

"В момента е много актуална т. нар. affordable архитектура, архитектура, която всеки може да си позволи. Знаем, че изискванията постоянно се повишават: нови изолации, нови технологии, което води до повишаване на цената на крайния продукт. Идеята е чрез архитектура да се направи така, че една сграда да отговаря на всички съвременни тенденции без да е безкрайно скъпа. Да може всеки да си я позволи и да живее в нея", разказва Мартин Христов.

Тенденциите, които влияят на архитектурата, както и процесите в архитектурата, които променят глобализацията и урбанизма – това е фокусът на Венецианското биенале.

"Архитектурата не е изкуство само за себе си. Тя създава средата, в която живеем, така че е много важно да пресъздава съвременните проблеми и да работи с тях. Не мисля, че това, което се случва на биеналето, си остава там. На предишното издание имаше един павилион с доста политическа идея. Той беше като място за обсъждане. Чилийски архитект го беше направил. Идеята беше две групи хора, които враждуват, да бъдат поканени, да седнат и да преговарят. Ето че биеналето е като сцена за политически събития, за мирни преговори", обяснява Мартин.

Снимката е илюстративна. Източник: www.pixabay.com

Дали мирът, който уж толкова търсим, уморени от войните, конфликтите и дори от ежедневните битови пререкания, ще се роди на артистични сцени като венецианската? Примерите от минали години показват, че творците нямат навика да си мълчат и успешно интерпретират обществените неволи посредством пластичните изкуства.

"Преди няколко издания основната тема на британския павилион беше Брекзит. Те бяха направили тераса, където каниха хората да пият чай. Това е извън общата тема, но пък е много характерно за конкретната страна."

Примерите от миналото могат да вдъхновят българските творци. Амбиция за добро представяне те могат да почерпят и от колегите им, които вече са готови с идейните проекти за тазгодишното издание на биеналето.

Снимката е илюстративна. Източник: www.pixabay.com

Аржентина например ще се представи с проекта "Бъдещето на водата". "Страната има пълнокръвна и привилегирована връзка с водата, с много важни световни питейни ресурси. Експозицията ни подчертава тези връзки като прави видими многобройните им измерения през историята. Това ни позволява да разберем влиянието на архитектурата и урбанизма върху водата и да провокираме размисли за бъдещето", твърдят от аржентинското външно министерство.

От енергийната ефективност се интересуват словенците.

Храната и начините, по които я произвеждаме, ще са на фокус в проекта на Испания за т. нар. "Хранителни пейзажи". В големия дебат как да изхраним планетата, без да я унищожим, ще се ползват разнообразни артистични оръжия – от филми до готварски книги.

В името на своя павилион Италия залага на идеята, че всеки от нас принадлежи на другия. Бразилците пък просто посвещават павилиона си на цялата Земя.

Известните до момента проекти ще можем да видим и на страницата на Камарата на архитектите.

Снимката е илюстративна. Източник: www.pixabay.com

Червената свързваща нишка между павилионите на различните държави ще търси кураторът на биеналето – Лесли Локо. "Кураторът задава общата тема и дава насока не само на националните павилиони, а и на другите неща, които се появяват в цялото биенале, така че да има обща тема, по която да се развива всяко биенале. Всеки път темите са много интересни, отворени, може да се разсъждава по тях и много неща могат да се представят", обяснява Мартин.

Изглежда Лесли Локо е чудесен избор да свърши точно тази задача. Освен че се занимава с архитектура, Локо е и писател фантаст, университетски преподавател, основател и директор на African Futures Institute в Акра, Гана от 2020 г. Това е следдипломно училище по архитектура и платформа за публични събития. През 2015 г. дамата от шотландско-ганайски произход основава Висшето училище по архитектура към Университета в Йоханесбург. Преподавала е в Обединеното кралство, САЩ, Европа, Австралия и, разбира се, Африка.

Преди дни Лесли Локо попадна в новогодишния списък на крал Чарлз III, в който монархията вписва изтъкнати личности с изключителен принос в своята област. Те стават част от Ордена на Британската империя. В случая с Лесли – тя вече е офицер на рицарския орден, учреден от крал Джордж V през 1917 г. Делата, с които е заслужила честта, са както в архитектурата, така и в образованието.

През последните 30 години Лесли свързва архитектурата с литературата като неизменно разглежда връзката между раса, култура и пространство.

Снимката е илюстративна. Източник: www.pixabay.com

Ето как тя се обърна към света при официалното представяне на биеналето:

"Бих искала да разкажа много сложна история по най-ясния възможен начин, знаейки, че ще отнеме време тя да се разгърне и да бъде разбрана. Италианската дума за "глас" – voce, е свързана с думите "обещавам", "призовавам", "вдъхвам живот", показвайки много силни аналогии с архитектурата като дисциплина, която говори на много езици. Ако е вярно, че гласът на живота винаги е отправен към някого, то за религиозните хора той е отправен към Бог, за политически ангажираните – към човешките маси. Тогава какъв е гласът на това биенале, към кого е насочено, как ще проговори и защо?

Няма съмнение, че в света днес има усещане за по-малко сигурност и по-малко увереност в сравнение с предишните три години или дори – предишните три месеца. Ново напрежение изплува ежедневно – между държави, съседи, между местни и новопристигащи. Между нас и тези, които възприемаме като други, между нас и средата, в която живеем. Въпреки скоростта на прогреса и напредъка на медицинската наука в последните две години, глобалните протести показаха дълбочината и мащаба на социалните неравенства, така че дори тези, за които беше удобно да се дистанцират, вече виждат света другояче.

Натоварена с измамно чувство за сигурност в последните 60 години, Европа изведнъж се изправи пред същите въпроси за земята, езика и идентичността, които никога не изчезнаха в части от Африка, Азия и Близкия изток. Две мощни думи изплуваха през последните две десетилетия, те имат едновременно локално и глобално значение: "деколонизация" и "декарбонизация". И двете са израз както на макромащаба на социалните, политическите и икономически сили, далеч от нашето разбиране и контрол, но и на микроскопичните, интимни детайли на ежедневния живот. "Разнообразие", "равенство", "включване" и "климатични промени" са модерните ключови думи в много сфери от обществения живот, които използваме с надеждата да успеем в това, в което предишните политики не дадоха успех.

Привидно неограничената комуникационна мрежа, смесицата между информация и забавление и все по-ограничаващият и агресивен език на противопоставяне – между нас и тях, между богати и бедни, бели и черни, кореняци и чужденци, ни разделят, фрагментират, поглъщат ни почти изцяло. Опитът да обогатим речника и мисленето си отвъд наследените разбирания за раса, пол и сексуалност, е сложен и измамен. Често напредъкът е болезнено бавен – две стъпки напред, три назад. На места не се усеща никакво движение, но на други сеизмични промени донасят надеждата."

Снимката е илюстративна. Източник: www.pixabay.com

Според Лесли Локо Африка е мястото, откъдето започва бъдещето. Може би именно там трябва да потърсим надеждата. Каквото се случва на най-младия континент, всъщност се случва навсякъде другаде в една или друга степен. Това е люлката на цивилизацията, събрала страховете с мечтите.

Ролята на думата "лаборатория" за куратора на архитектурното биенале също е много важна. Локо дава примери със значимостта на работилницата от древни времена – от Китай до Гърция.

На такова място може да се изкове бъдещето. А може би да се сглоби и после разглоби...?

• Костенурката "Ахмад бин Али" - българската архитектурна следа на Световното по футбол

Да вземем пример със сглобяемите и разглобяеми стадиони на отминалото Световно първенство по футбол в Катар.

"В миналото тези събития бяха свързани с изграждането на огромна инфраструктура, която после много често оставаше неизползваема. По света бивши олимпийски комплекси стоят празни. Това е тенденция, която в последните години много силно се застъпва – за последващото използване на съоръженията, за разглобяването и рециклирането. Това е особено важно, защото трябва да се обръща все по-голямо внимание и на околната среда, и на това как се отнасяме към нея, колко отпадъци генерираме, да се мъчим да ги намалим до максимална степен. В това отношение архитектурата е с поглед към бъдещето", коментира Мартин Христов.

Варненската "Гъба" в тъжно очакване да бъде разрушена или спасена... Снимка: Лора Търколева

А какво да правим с миналото? Има ли то място в архитектурното бъдеще? Взимаме пример с прословутата "Гъба" от Варна, където Мартин живее и работи. "Гъбата" е създадена от архитекта на Фестивалния и конгресен център в морската столица. На нейно място в сърцето на града би трябвало да изникне 12-етажен хотел. Сградата на някогашната баня не е паметник на културата, но със сигурност има архитектурно, историческо и дори сантиментално значение не само за местните.

"Ето това е подход – какво можем да кажем от нашите местни проблеми, отношението към историческите сгради и към старата архитектура. Специално за "Гъбата" – за да бъде една сграда обявена за културна ценност, тя трябва да е стара. В момента има колеги, които много активно работят, за да може и по-нови сгради да получават статут на недвижими културни ценности. Доколкото знам, тя не е получила статут, дали не е задействан или е отказан, но не е единствената сграда от този период, която има качества, но няма статут.

Бузлуджа. Източник: www.pixabay.com

Има уникални примери за това в цяла България, които заслужават много сериозно отношение. Те са на световно ниво като качество на архитектурата. В момента много се говори за Бузлуджа, самия Фестивален комплекс, Спортната зала във Варна. Трябва да се промени отношението на институциите към тези сгради, за да не последват участта на „Гъбата“ и да бъдат съборени, да се каже, че няма достатъчно конструктивни възможности, че вече са амортизирани и т. н.".

Съдбата на "Гъбата" събуди възмущение сред архитекти, урбанисти и сред варненци. Те протестираха, потърсиха помощ от Националния институт за недвижимите културни ценности, но и от местната власт, от която поискаха да предостави равностоен терен на инвеститора, за да спасят "Гъбата", без да ощетяват собственика.

• Предлагат вариант за спасяване на баня "Гъбата"

Не такава е съдбата на сграда в центъра на Варна, която Мартин Христов реставрира през миналата година. Тя е в творческия квартал на града "Таляна", който много напомня за "Капана" в Пловдив.

• Нов живот за старинните сгради във варненския творчески квартал "Таляна" - мисията възможна

Цялото интервю с него за предаването "Изотопия" чуйте в звуковия файл.