Вкусът на спомените за един врачански именик

• Стефановден е, над 243 000 българи празнуват имен ден   

В хоризонта отвъд видимото и практичното е очарованието на празничните дни. Необяснимото овкусява живота, спомените и поводите ни. На Стефановден, своята необяснима история споделя един врачански именик - Стефан Стаменов, който е горд, че носи името на първия мъченик на Христовата вяра.

"Аз съм роден на датата на Св. Спиридон – покровител на занаятчиите. Преди много години, още не бях кръстен – аз се кръстих по убеждение на 33 години, сънувам една нощ много странен сън. Някакъв много силен глас, който ми извика: Спиридоне! Този глас казва: Спиридон си, но още не го знаеш. След години, когато се покръстих, открих, че моята дата – 12 декември, е денят на Св. Спиридон."

Така за Стефан Стаменов денят на светеца се оказва особен и много личен, защото освен че съвпада с рождения му ден, е празник на занаятчиите, а самият той е тапицер и член на врачанската задруга на майсторите.

Днес той ще посрещне имения си ден подобаващо. 

"Баница ще има задължително. Може би пържоли със сметанов сос. Задължително трябва да се сложат дафинови листа, защото са листа от венец. Името Стефан, от гръцки преведено, е венец. Другото – може би ще бъде содена питка, но понеже не е пости, мога да си позволя и питка с мая, която мога да правя и то твърде добре. У дома аз съм по-добър готвач."

И тъй като срещата ни с врачанския именик е история за очарованието отвъд хоризонта, продължаваме да я разказваме през невидимото пред нас и сега, през вдъхновяващите спомени и аромати, които вълнуват и до днес и плетат с прозрачни, но здрави нишки платното на живота ни. 

"Другото, което си спомням за Коледата е миризмата на баницата – нещо велико. Тази баница от спомените ми не мирише на нищо от сега, което правят. Сега ако погледнем евростандартите, на баба ми баницата няма да бъде допусната по никакъв начин до трапезата."

И за да е пълнокръвна картината на празничните дни, допълваме я с един култов за това време на годината етюд - с традиционния сюжет за коледното прасе.

"Когато колехме прасето, беше страхотия. Идваше цялата махала да го изведем от кочината. Първото нещо, което правеше дядо ми, беше за разтупа жаравата. Понеже в равнината не се горят дървета, а по-скоро какалашки, деда ми нахвъргваше какалашки, които ставаха на жарчица и мръвката още както течеше кръв от нея, се хвърляше върху тази жаравина доректно, без скара, без нищо. Миризмата на това месо никога повече не съм усетил при всякакви опити да направя нещо подобно. И с жарава, и с барбекю, и с дървени въглища. Дедо ми изкарваше едно шишенце ракийка и едно котленце винце и колачите, и държачите добре се почерпваха в ранния предобед. Ароматът на това нещо повдига настроението и създава една еуфория."