Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Театралното семейство на Първомайци - заедно и на Бъдни вечер

В горнооряховското село Първомайци театър има от 129 години. Поколенията се сменят, но традицията остава още от времената, когато населеното място е било разделено на две села – Сергьовец и Темниско, разказва секретарят на читалище „Иван Вазов“ Теодора Миновска: 

„Винаги е имало театрално семейство и в Сергьовец, и в Темниско, а от 1965-а година двете семейства са се обединили в едно – народно читалище „Иван Вазов“, настоящото читалище. Кое ни държи – любовта към театъра, традиционната дума магия“. 

Стотици са пиесите, поставени на театралната сцена в Пъвромайци, а малки и големи дълго ръкопляскат на магията, която пресъздават доайените Стефан Бочуков, който е пред публиката от 35 години, и Ганка Попиванова, изявяваща се на сцената повече от половин век: 

„Всеки иска да провери себе си и да излезе от анонимност. Това е малко като родолюбие, като патриотизъм. Както едно време революционерите са се изявявали, ние също театралните дейци сме по този път. Вече малцина се хващат на истинско читалищно революционно дело и аз се считам за един от тях“, казва Стефан Бочуков.  

„В далечната 1966 година като дойдох и започнах, и всеки сезон, 50 и горница има. На сцената ме държи духът и тръпката, защото единствената ми мечта е било да стана артистка и така започнах с театралната самодейност. Иска ми се да сипя в паничките на театралите на Бъдни вечер любов към театъра, любов и никога да не се отказват от това“, споделя Ганка Попиванова. 

Стиляна Янкова е душата на театралното семейство в Първомайци. 78-годишната жена с неизчерпаемата си енергия и чувство за хумор увлича и млади, и стари. На Бъдни вечер тя разказва за традициите: 

„На Бъдни вечер се кладе бъдникът, научени са, че се слагат, седем, девет или единадесет постни ястия. Винаги се сварява бобче, житце, леща, сърмички, чушчици, туршийка и всичко, каквото е производно в дома, се реди на масата“.  

Отскоро в театралното семейство в Първомайци са студентката Габриела Иванова и гимназистът Денислав Марков. 

„С изключително желание идвам и го намирам като голямо разтоварване. Интересно е. виждаш разликата в поколенията и същевременно виждаш разбирането между младите и старите“, разказва Габриела Иванова. 

„Нещото, което ме доведе в този театър, явно е била съдбата, тъй като явно ми е било предписано, за щастие, да играя. Аз успях да се запозная с този театрален екип и реално да стана част от него“, споделя Денислав Марков. 

Театралното семейство на Първомайци

Традицията повелява на Бъдни вечер да се замеси погача с късмети. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто, символизиращи благополучие и плодородие. Своята ритуална пита за театралното семейство на Първомайци има Пенка Станчева: 

„Искам да омеся такава пита, която да е пълна със знания, в която да има частица любопитство, да има частица предизвикателство за всички роли, които предстои на младите да изиграят. Да имате много късмет, да ви се паднат винаги ролите, които искате да изиграете да изиграете. Бих замесила много здраве, защото здравето е преди всичко“. 

На Бъдни вечер се нарича да е живот и здраве на дома и семейството. Домът е жив, когато в него има светлинка, така е и в нашето театрално семейство, споделя Росица Михайлова: 

„Първо искам любовта към това читалище никога да не угасва. Както гори огънят, така да гори желанието да идват, да пристъпват и тези прозорци никога да не угасват. Много любов и много желание да има. На Бъдни вечер да си пожелая най-вече здраве и много любов“. 

И както бъдникът не трябва да изгасва в огнището на Бъдни вечер, така в душите на младите да не угасва искрицата към театъра, пожелават доайените от театралното семейство на Първомайци. По това как гори бъдникът предците ни са правили предсказания - например ако от него излизали искри това означавало изобилие. И в душите на младите искри, споделят Денислав Марков и Габриела Иванова: 

„Искри на увереност да пребориш сам себе си и да не се спираш, въпреки страховете си“, споделя Габриела Иванова.  

„Като бъдник при младите трябва да искри най-много смелостта да излезеш на сцената да се представиш добре, да имаш кураж за цялата работа. Да сме здрави, да сме щастливи и най-вече да сме като едно истинско семейство с много обич и щастие“, казва Денислав Марков. 

Да е здраве и благоденствие, наричат в празничната вечер Стефан Бочуков и Стиляна Янкова: 

„На Бъдни вечер наричам най-вече любов, здраве, радост и веселие, приятелство между всички. Ние сме един колектив, идваме тук с радост, радваме се на общуването по между си“, казва Стефан Бочуков. 

„За всички наричам добро, берекет, късмет, много усмивки, много любов и от здраве да се не отърват. Добри бъдни дни!“, пожела Стиляна Янкова.

Снимки: предоставени от Здравка Маслянкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48