В бялата пустош на Антарктида

Преди 5 години трима българи преживяват снежна буря след премиерно изкачване на връх там

публикувано на 22.10.22 в 16:06

Тримата участници в експедицията

Снимка: Фейсбук страница на експедицията

Интервю на Таня Иванова с Николай Петков и Неделчо Хазърбасанов - ПЪРВА част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю на Таня Иванова с Николай Петков и Неделчо Хазърбасанов - ВТОРА част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През зимата на 2017 г. двама български алпинисти се отправят към неизследваните върхове на планината Тангра в Антарктида, за да направят измервания на височината им и да попълнят едни от последните бели полета в познанието за планетата ни. За Николай Петков и Дойчин Боянов това е втора експедиция на о. Ливингстън, този път те са с оператора Неделчо Хазърбасанов, с когото правят няколко изкачвания.

След като стъпват на неизкачвания дотогава връх Симеон обаче тримата попадат в снежна буря.

Историята е част от проекта на редактора в новините на програма "Хоризонт" Таня Иванова, която с оператора проф. Красимир Андонов снима документално-игрален филм на тема "оцеляване".

В интервюто Николай Петков и Неделчо Хазърбасанов правят равносметка 5 години след случилото се в бялата пустош на о. Ливингстън.

"Някак си на човек му се иска да успее и когато, както в нашия случай, минават седмици, времето, в което пребиваваш там, изтича, започва едно напрегнато очакване. Искаме да направим това, за което сме отишли. Това е на другия край на земята все пак. Тогава човек почва да рискува повече" - разказва Николай Петков.

За оператора Неделчо Хазърбасанов това не е първо пребиваване в Антарктида, но за първи път попада в снежна буря там:

"Човек трябва да има уважение към планината, независимо дали е на Плана планина, още повече ако е на някакво такова екстремно място, далече от всякаква комуникация и с допълнителни опасности... Раницата ми беше 10-12 килограма и се метлявеше като знаменце".

Снимка: Неделчо Хазърбасанов

По време на част от слизането ураганният вятър ги принуждава да пълзят и да забиват сечива в леда, за да не бъдат отнесени от поривите.

"Изправяш се и вятърът те събаря, обаче ти трябва да се защитиш, защото е по стръмен склон. Самоосигуряваш се с пикела и трябва да продължиш, а посоката е надолу и си представи какво значи да пълзиш надолу, на стръмно. Същевременно вятърът те завърта, ти се опитваш да се изправиш, той те събаря... Това е една борба", казва Николай Петков.

Дали е въпрос на оцеляване да се измъкнеш от снежна буря в Антарктида, където вятърът, примесен със сняг, обледенява дори очилата ти, а целият ти се превръщаш в бял, замразен човек, лазещ, за да се спаси? Както всяко нещо, така и това е въпрос на гледна точка.

Топо: Climbingguidebg.com

"Не съм мислел, че това ще са последните ми мигове. Приех го като много сериозна ситуация, в която трябва да си опичах акъла и да вървиш. Общо взето това, което винаги съм знаел, е, че не можеш да седиш на едно място, трябва да продължаваш да вървиш в такива ситуации", споделя Неделчо Хазърбасанов.

Николай Петков пък изтъква, че в сложни ситуации е важно свръзката да работи в синхрон, както се е получило и тогава, в онзи ветровит януарски ден в Тангра планина.

"Човек винаги иска да направи още една стъпка... И я прави обикновено", казва алпинистът, който има зад гърба си вече над 60 експедиции по целия свят.