На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход.
Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар празнуването му се измества на 1 февруари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
На този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и жените. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле или кокошка и се приготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата слага питата, кокошката, бъклицата вино и тръгва към лозето, за да го подреже. Жената изпраща мъжа най-много до края на селото. На лозята отиват само мъжете лозари, които изпълняват обичая зарязване.
За древния тракийски бог Дионис напомня и обичаят на Трифоновден лозарите да избират свой цар. Към него се отнасят с изключителна почит в празничния ден, а след това – и през цялата година до следващия Трифоновден. Лозарите го обкичват с венци от отрязаните лозови пръчки. Така той много заприличва на древния Дионис, когото рисуват с венец от лозови клонки и гроздове на главата. Всички лозари търсят своя "цар" през годината за съвети и следват неговия пример. Защото обикновено той се отличава с най-много и най-добре отглеждани лозя.
На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат. Обредът е типичен за родопската област и се нарича трифоносване на дърветата. Сутринта преди изгрев слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през идната година дръвчето ще роди едър плод.
На този ден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на 14 февруари вали сняг „на парцали”, то пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна.
Кой е Свети Трифон и какви са легендите за него и как се прави хубаво вино, чуйте в звуковия файл.
Рубриката от 30.03.25 година. Изречението на месеца е "Свободата е дар, но не и когато на мястото на стария, идва нов господар". Негов автор е Христина Борисова от Севлиево.
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 23.03.25 година.
Археологическият комплекс „Небет тепе“ в Пловдив бе официално открит за посетители. Заедно с античния комплекс „Източна порта на „Филипопол“, обектите са част от проекта на община Пловдив „По крепостните стени на Филипопол“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Работата по проекта, който е на стойност 9.3 млн...
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
"Хобито ми е особено, защото не е свързано със спорта, а с нещо, което е с лоша слава в човешката история – най-жестокия военен сблъсък досега: Втората световна война." Това сподели в предаването "Хоризонт до обед" Асен Минчев, ветеран в българската спортна журналистика, дългогодишен репортер в БНР, отразявал събития от света на ските,..
Рубриката от 09.03.25 година. Водещ - Даниела Якова.
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..