"На Острова не е като на брега, на Острова е друго, съвсем друго. По-притихнало е и по-будно, застинало като че ли извън времето, а на моменти е по-интензивно, по-трудно, по-обгръщащо и много по-вълшебно. Такова, в което миговете текат на забавен каданс с по-ясен фокус и се… запомнят." Осмото издание на артистичното преживяване "Островът на тишинавтите" търси доброволци участници, за да ги потопи в сетивния театър край язовир Голям Беглик в средата на август. Как се става тишинавт? "Изотопия" потърси отговора от Михаил Димов от "Театър на сетивата София".
"Тишинавтиката започва там, където свършват думите. Когато няколко души, може да са двама, може да са десетки, приемат да бъдат заедно, без да си говорят. Просто присъствие или общуване, музикално или художествено, да рисуват заедно или да пътуват през града, но без думи. Тогава започва тишинавтиката, която е нещо като наука и изкуство, да бъдем заедно в същност, която символите на думите не могат да изразят, която се случва изцяло и изключително в настоящия момент", обяснява Михаил.
Човекът през магичния портал на сетивния театър
"Островът на тишинавтите" е част от фестивала "Беглика". Ще се случи в изкуствено езеро във високите части на Родопите за осми път. "Това е Горната земя", пояснява Михаил. В язовира има няколко острова, но един от тях, най-големият, е специален. "За нас е като живо същество, с което общуваме от години, на което изпращаме сигнал, че пристигаме, и от което си тръгваме с чувства, все едно се разделяме с приятел. На този остров се случва спектакъл, който всяка година е напълно различен. Заглавието е същото: "Островът на тишинавтите". Публиката, която идва да преживее спектакъла, поема условието и предизвикателството да не говори от тръгването до завръщането си. Цялото преживяване ще се случи отвъд думите."
Обикновено преживяването трае 2 или 3 часа, но тази година желанието на "Театър на сетивата София" е хората да се потопят по-дълбоко в тишинавтиката: "Понеже има хора, които идват на фестивала за спектакъла, има хора, които ни следят от остров на остров, пък и ние имаме нужда да се потопим по-надълбоко, тази година престоят на острова може да варира между 4 и 6 часа. Тишинавтите артисти, които приготвят спектакъла, част от тях са от нашия екип, част от тях са доброволци, усещат повик, привличане, гравитация, която ги влече към събитието", пояснява Михаил.
През първите пет години артистите живеели на брега и пътували всеки ден с лодки до острова. Така го изследвали, за да подготвят спектакъла. "От 3 години се преселихме на острова. Отиваме от самото начало, седмица преди фестивала". Творческият процес в сетивния театър е много интензивен, уверява ни Михаил.
"Процес" пишем с главно П, защото сетивният театър не работи като традиционния с предварително готова драматургия. Драматургичния текст наричаме метатекст, защото не става дума за разказ с герои, които преживяват някакви неща, по-скоро метатекста го долавяме и улавяме. Тези две думички са много важни за нас. Долавяме и улавяме по време на процеса, в който се конструира спектакълът. Всяка година е на различно място на острова, с различни герои, с напълно различна централна тема и структура. Осмото издание е като осмото стъпало на стълбичка, която се качва нагоре."
Практично за крайно непрактичното
Всеки, който иска да бъде доброволец на "Островът на тишинавтите" и да се потопи в методите на сетивния театър, трябва да кандидатства до 30 юли, но екипът обмисля да удължи крайния срок с пет дни. Повече информация за кандидатстването можете да получите тук и тук.
Местата и за доброволците, и за зрителите са ограничени. "30 души на ден могат да дойдат на острова, а артистите обикновено сме 15-20 души в зависимост от изданието. Тази година то се казва "Вглеждане". Искаме да се вгледаме по-надълбоко и в заобикалящия свят, и в себе си, и един в друг в контекста на пространството отвъд думите. На пръв поглед става дума за нещо много просто, едва ли не граничещо с баналното – да спрем да говорим. Оказа се, че да спрем да говорим и да бъдем заедно създава условия за напълно различен вид усещане, общуване, присъствие, живеене, съвсем друг вид битие."
Островът, разказва Михаил, прилича на голям кит, погледнат отгоре. Посетителите му трябва да се подготвят и за по-хладно време, въпреки че е лято. "Природата, дори в най-топлите и приятни месеци, е строг учител, но и много щедър". Доброволците ще обитават вълшебното планинско пространство седмица.
"Ние сме в целия остров, освен това го развиваме и обогатяваме в съседно измерение, във въображаемо, но и реално измерение", твърди Михаил и дава пример: "Всичко в един град, да кажем като София, но и във всеки голям или малък град по света, всяка къща, всеки предмет е бил първоначално имагинерен. Той е бил идея, мечта, след което се е превърнал в чертеж, след което е материализиран. Имагинерният свят предхожда материалния и го оформя, предзадава го. Усещането е, че правим нещо като филм, театър, в същото време правим бъдеще."
Защото според Михаил експресията, мечтите и силно емоционалните преживявания не изчезват, а се събират в близко измерение и се подготвят да се завърнат при нас. Така островът се изпълва с мечтателна енергия и емоции, които го превръщат произведение на природата и човека.
"Изкуството и животът до такава степен се смесват и преплитат, че не може да се каже къде свършва изкуството и къде започва животът. Животът става изкуство, изкуството става живот."
Защо за тишинавтите думите са толкова нежелани?
"Думите са като указателни знаци. Днес четох нещо красиво: ако прочетеш рецепта за ядене, примерно за торта, това не ти дава вкуса на тортата. Думите са като рецептата за тортата, а самата торта е преживяването на пълнотата, на настоящия момент. Думите са кодирани символи, които слагаме в йероглифи, слагаме ги върху звук, изпращаме ги към другите, които ги декодират и целият този усложнен начин на общуване ни отделя от едно много просто присъствие. Думите са твърде сложни. Те вършат работа, но не могат да свършат работа за тази простота, която ни свързва, зарежда, обединява, в която сме и будни, и цели, и себе си."
Как всеки да открие личната си тишина?
"Всеки има лична тишина. Когато човек е сам, тогава е най- себе си. За какво мисли, по какъв начин усеща себе си и света наоколо, когато не се влияе от външни стимули", разказва Михаил, който разбира дори тези от нас, притеснени да останат насаме със себе си.
"Може би тези хора се страхуват от мислите си или от някаква истина за себе си, но зад нея има друга, по-голяма истина, която ни освобождава. Тишината е като океана – има дълбочина. Колкото по-дълбоко навлизаме под повърхността на обичайното, делничното, плиткото, тривиалното, баналното, толкова повече откриваме някаква будност. Все едно се събужда друг вид зрение, друг вид сетивност, друг вид чувствителност и това ни прави да се чувстваме като че по-живи. Уж всичко е същото, а е станало някак съвсем различно. Това зависи от окото, което гледа. Все едно в окото се събужда друго око, друг вид зрение и с нарастването на дълбочината то се усилва. Тишинавтиката представлява изследване на това състояние отвъд думите, на будната неподвижност."
Според Михаил можем да намерим състоянието отвъд думите навсякъде – в центъра на най-шумния град, насред нюйоркската борса например, където всички сякаш са пощръклели. На такива места усещането да си тишинавт би било дори по-силно. Така се ражда финото усещане да си свидетел на околното и на себе си. То е хранително и питателно, казва Михаил.
Имат ли емоциите ни ярка външна изява, когато поемем по тишинавтската пътека?
"Тишината не е буквална. Тя е вътрешна, но преди да дойде много дълбоката тишина, има сълзи да се изплачат или смях да се изсмее. Понякога смехът и сълзите са смесени. За всеки човек преживяването е много индивидуално и специфично. (...) В театъра на сетивата контактът между актьор и зрител е директен. Самата среща е съкровена. Това е много важна дума за сетивния театър – "съкровен". Срещата е тайнство. Никой не знае какво се случва при нея, освен двамата. Така зрителят спира да е зрител. Той е участник, сътворец в акта на общуване, в който се срещат две човешки същества и се разбират, колкото са готови за тази среща."
За Михаил срещите между хората не са случайни, не са по универсална рецепта. Хората реагират различно – някои ридаят, други не показват видимо емоции, но вътрешно претърпяват огромна промяна. Външните изрази не са определящи, убеден е артистът.
Цялото интервю с Михаил Димов, дадено навръх рождения му ден от брега на Иракли, чуйте в звуковия файл.
Снимки: "Театър на сетивата София"
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни. Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..
В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София. С Максима ни среща Виктория Петрова. Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..
Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..
На 2 януари се навършиха 120 г. от рождението на големия тенор Тодор Мазаров – артист, запомнен с мощния си глас и впечатляващи височини, певец с внушителна международна кариера. Той е роден в Павел Баня, в семейство със скромни финансови възможности. Обича да пее, но на 8-годишна възраст, след боледуване от коремен тиф, губи изцяло гласа..
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към..
Ако Борисов направи това правителство, ще му се получи хитро. Това каза в интервю за БНР Първан Симеонов, социолог и политолог, основател на..
Отношенията между Европа и САЩ по време на втория мандат на Тръмп ще бъдат много по-трудни, отколкото при други стопани на Белия дом. Тази..