Едно дете чака мама и татко да си дойдат у дома. И сигурно още дълго време ще е така. Докато времето изтрие гласовете и лицата им от неговите дни. Той ще има баба и дядо, но мама и татко никога повече няма да му дарят своята нежност, закрила и обич. То няма как да разбере сега, че тях вече ги няма. Няма как да разбере, че те са двама от 7-те жертви на безсмислената и безмилостна стрелба в Чикагското предградие Хайленд парк в Деня на независимостта 4 юли.
Това е миг от живота. Случва се така а е можело и да не се случи.
Не зная някога ще разберем ли дали Бог, или ние определяме съдбите си и случайни ли са случайностите в живота ни?
Но на празника на Независимостта в Чикагското предградие Хайленд парк едно момче хладнокръвно отне 7 човешки живота, рани десетки, остави в шок стотици хора, а едно 2-годишно момченце остана пълен сирак.
Ирина и Кевин Маккарти завеждат малкия си син Ейдън на парада в градчето, в което живеят, намиращо се на 30 километра от Чикаго. Когато започва стрелбата, семейството попада под неочакваният дъжд от близо 90 куршума. Ирина и Кевин са убити на място, а малкият им син остава под тялото на баща си. В суматохата непозната жена се притичва на помощ. Заедно с приятеля си успяват да извадят детето и го водят при полицай, който е наблизо. Обясняват му, че момченцето е изцапано с кръв, но това не е неговата кръв, не е ранено, но е само и не знае къде са родителите му. Полицаят отговаря, че в момента не може да бъде детегледачка и моли жената да се погрижи за него. Непознатата взема момченцето със себе си, но самата тя трепери и не е на себе си от случващото се. Младо семейство ѝ се притичат на помощ. Опитват се да разберат как се казва момченцето, но малкият повтаря само: “Мамо и тате, елате. Вземете ме. Колата на мама да ме вземе бързо”.
От разпространена снимка на детето съседка го разпознава и се обажда на родителите на майката. Бабата и дядото разпознават внучето си и отиват да го вземат от полицейския участък.
Майката на малкия Ейдън - Ирина, е родена в Русия и имигрира с родителите си в САЩ. Израства в Хайленд парк . Учи в университета “Де пол” в Чикаго и е работела в маркетинга на фармацевтичната индустрия до деня на трагедията. Чрез работата си се запознава със съпруга си Кевин, който работел за стартиране на генна терапия.
Ирина е единствено дете и баща ѝ казва, че за него тя е била “смисъл на всичко”. Той казва, че Ирина и Кевин са били “луди по детето си”.
Малкият Ейдън продължава да чака мама и татко да дойдат да го вземат и не знае, че той никога повече няма да има техните ласки и прегръдки.
Само за два дни общността събра за 2-годишния Ейдън повече от 2 млн. долара. Съчувствие, състрадателност и съпричастност към съдбата на едно дете. Помощта със сигурност ще е от полза за него, и за близките му, които ще се грижат за него, но тъжното е, че обичта на родителите му няма кой да замени и няма как да се купи на никаква цена. И още по-тъжното е, че в Америка подобна съдба имат още стотици деца. С тази разлика, че често пъти за тях никой не научава и никой не ги подкрепя с нищо.
Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. От развитите страни САЩ е страната на убийствата. Според данни на ООН процентът на убийствата в САЩ е три пъти по-висок от този в Канада, пет по-висок от Франция и 26 пъти по-висок от Япония. Според някои проучвания днес в Америка броят на оръжията е по-голям от броя на хората. И докато масовите убийства поглъщат голяма част от вниманието, реалността е много по-сложна, защото се оказва, че повече от половината от близо 45 000 смъртни случая в страната годишно са самоубийства с огнестрелно оръжие. Какво се случва с хората? И само оръжията ли са причината за толкова много отнети човешки животи?
Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. Само в почивните празнични дни за 4 юли в САЩ са убити 220 човека, а ранените 570. Чикаго води в тази тъжна класация не от сега. През 2019 година и 3-ма от българите, които живеят тук също станах невинни жертви на стрелба с оръжие. А стрелбите и епидемията от насилието с оръжие продължава.
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..