Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Украинските бежанци в Банско на кръстопът след 31 май

Бежанци от Болград, пристигнали в Благоевград в края на март
Снимка: БГНЕС

Бежанците от Украйна, които масово бяха настанявани в хотели, се питат какво ще се случи с тях след 31 май, след като държавата обяви, че приключва мярката за финансиране на разходите по настаняването и изхранването им в туристическите бази и частни квартири. 

Грижата за хората, избягали от войната, се превръща в нарастващ проблем, а доброволчеството е на изчерпване.

В зимния курорт Банско бежанците вече са близо 20 процента от местното население.

Въпреки че десетки хотелиери в Банско декларираха готовност да настанят бежанците и да им осигурят работа, към момента решение няма. Потокът от търсещи подслон обаче не спира. Местата за настаняване са на изчерпване, казва пред БНР Анна Бангеева, която преди годиниидва от Киев истава разложка снаха. Тя е била инженер в гражданската авиацияна Украйна, има и собствен бизнес, унищоженот бомбардировките.

Анна Бангеева   Снимка: Личен архив

От началото на бежанската вълна Бангеева елокомотивът в доброволческия център в Банско. Занимава се с всичко - документи, комуникация с институции, настаняване, дарения, изхранване. Най-важната ѝ грижа е за десетте бебета и бъдещите майки, за които медицинската грижа не може още дълго да е безплатна. Неизвестността обаче е основният проблем, с който не може да се справи.

Около 1500 души са настанени в района на Банско, казва Анна. По думите ѝ в малки хотели все още се намират места.

"Наши съграждани, настанени в хотели, получават уведомления, че трябва да напуснат и да бъдат преместени в лагер за бежанци, в социални центрове. Ако няма продължение на програмата, трябва да съберем поне 800 човека от Банско и някъде да ги караме. Къде, не знам. Очакваме финалното решение."

За Анна Бангеева най-добрият вариант е програмата за настаняване на бежанците да бъде продължена. Има много хора без средства, допълва тя и дава пример с пенсионери, които са пристигнали с евакуационни автобуси и нямат възможност тук да получават пенсиите си.

Бангеева признава, че ресурсът на доброволците е ограничен. Тя изразява разбиране, че съпричастността с времето намалява.

Всички бежанци в Банско са заявили готовност да работят каквото и да е,за да могат сами да поемат разходите си. Хотелите също имат нужда от персонал. Сред бежанците има и висококвалифицирани специалисти, които работят за международни компании от IT сектора.

Сред украинските бежанци, настанени в Банско, има и немалко медицински специалисти, които могатда запълнят болезнения дефицит втази сфера или поне да имат условия да помагат на своите сънародници, смята Анна.

"Те имат диплома, трудов стаж, опит. Не знаят езика, но могат много бързо да се включат в работата."

Анна Бангеева мечтае за дните, в които всички бежанци ще се върнат обратно в родината и "като пчелички ще изградят дома си отново".

"Народът ни е много трудолюбив и много държи на земята си."

Чуйте повече по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Ива Гигова

Ива Гигова: Тенисът е присъствал непрестанно в живота ми

Ива Гигова от почти 20 години е треньор по тенис , като е преподавала на деца и възрастни, а в момента и на студентите от Университета за национално и световно стопанство .  Ива тренира тенис от съвсем малка. Няма спомен в живота й да не е присъствал спорта. Участвала е на тенис турнири за първи път на 10-годишна възраст София , а след това идва..

публикувано на 29.11.24 в 12:24

Проект за емоционална интелигентност: Осмокласници разпознават основно страх и гняв

Ротари клуб - Силистра в екип с психолози реализира сред осмокласници от всички училища в града проекта "Опознай емоциите си". Те успяват да разшифроват нивото на емоционалното здраве сред подрастващите и основните им изводи са, че липсват силни емоционални връзки и диалог с родителите .  Според психолозите освен с децата, трябва да се..

публикувано на 28.11.24 в 14:40
проф. Бетани Хюз

Проф. Бетани Хюз: България е много специално място

В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България". Проф. Бетани Хюз е автор на два епизода "Съкровищата на България" от документалната поредица "Съкровищата на света", която се излъчва в 120 държави по света. Хюз е историк, писател, автор на..

публикувано на 28.11.24 в 11:35

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58