Великденско вино

публикувано на 24.04.22 в 03:00

Великденско вино

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Константин Илиев Илиев е драматург, белетрист, театровед, преводач. Пиесите му са превеждани и поставяни в Австрия, Русия, Полша, Чехословакия и др. Преводач на пиеси от немски език. Носител е на национални и международни награди. Виенският университет му присъжда международната Хердерова награда за цялостно творчество (1996). Той е първият носител на националната литературна награда „Елиас Канети” (2005) на Международното дружество „Елиас канети” и община Русе.

Константин Илиев е драматург, чийто истински дом е театърът – мястото където кабинетната работа на автора приключва с написването на пиесата и едновременно с това, започва усилената работа на режисьорът, сценографът и актьорите, които превръщат писания текст в представление.

Пиесите му разтварят пред нас един отделен свят, който е като съкровено споделяне на чувства и мисли. Независимо дали човек чете или гледа негова пиеса се оказва непосилна задача да се разпознаеш напълно с един единствен персонаж. Във всяко едно от действащите лица се съдържа нещо, което те отвежда в интимния му свят и е невъзможно да не бъдеш съпричастен към раздвоението му. Който и драматургичен текст да разгърнем, в него откриваме състраданието към човека, който е осъзнал сам себе си като „малък” в света, който го притиска. Той, човекът е поставен в ситуации, които го подлагат на изпит, преживява екзистенциално важни събития, защитава позиции и сякаш няма измъкване, няма решение на проблема, няма изход. Всяка тема, до която се докосва Константин Илиев в неговата драматургия звучи по нов начин, малко дръзко, понякога дори леко нахално, но същевременно оригинално, запленяващо, искрено и непримиримо.

В пиесата "Великденско вино" на Великден поп Кръстьо Никифоров е сам в празната църква Света Богородица. Приготвил е свято причастие, но дори немият клисар отказва да го приеме от ръката му. Защото то може би съдържа отрова. Убийство чрез отравяне е начинът, по който ловешките граждани искат да отмъстят на свещенника, обвинен, че е предал през 1972 година на турците Васил Левски – организатора на българското национално-освободително движение. В един, минаващ през много драматични обрати, монолог поп Кръстьо говори за трагизма на личността, поставена между императивите на революционното насилие и постулатите на християнския морал.

Повече за пиесата "Великденско вино" и творчеството на драматурга и писател Константин Илиев може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!