Путин „не може да остане на власт“ – акцент от седмицата по света

„Не се страхувайте. Диктатор, който е решен да възстанови една империя никога няма да изтрие човешката любов към свободата. Украйна никога няма да бъде победена от Русия, защото свободните хора отказват да живеят в свят на безнадеждност и мрак. За бога, този човек не може да остане на власт!“

• Байдън: Моето послание към народа на Украйна е: "Ние сме с вас!"

„САЩ не търсят смяна на режима в Москва - Байдън е искал да каже само, че Путин не бива да остава „с власт да води война… срещу Украйна или когото и да е“, обясни държавният секретар Антъни Блинкън.

Отговорът от Кремъл бе, че „личните нападки“ намаляват още повече възможностите пред руско-американските отношения.

В същата реч Байдън се обърна към обикновените руснаци, убеждавайки ги, че не те са „нашият враг“, и че за тежките санкции трябва да винят своя президент.

Отговорът на обикновените руснаци стана ясен в четвъртък, когато в Москва независимият институт „Левада Център“ публикува резултатите от своите допитвания до общественото мнение. Тези резултати потвърдиха данните на прокремълските социолози за огромната популярност на Путин. Ако се вярва на „Левада“, 83 процента от руснаците одобряват действията на президента си - цели 12 процентни пункта повече, отколкото непосредствено преди началото на войната. Неодобрение от Путин са изразили едва 15 на сто от анкетираните.

Мирни преговори в сарая на Босфора

При положение, че позициите на Путин у дома са по-крепки от всякога, надеждите за спиране на войната в Украйна се насочиха към Истанбул. Там, в двореца „Долмабахче“, президентът Ердоган прие делегации на двете воюващи страни с думите, че от един „справедлив мир“ никой няма да загуби.

Непосредствено преди срещата руските войски се оттеглиха от авариралата преди 36 години атомна централа в Чернобил, а в интервю за PBS дойде уверение от Кремъл за бойните действия в Украйна.

„Както и да завърши операцията, това, разбира се, не е основание за използване на ядрено оръжие. Имаме концепция за сигурност, в която много ясно е казано, че само в случай на заплаха за съществуването на държавата, можем да използваме ядрено оръжие“, каза говорителят Дмитрий Песков цял месец след като Владимир Путин нареди на ядрените сили за възпиране да бъдат приведени в особен режим на бойно дежурство.

Смъртоносният обстрел с конвенционално оръжие обаче продължи. Рано сутринта във вторник руска ракета остави огромна дупка в многоетажната сграда на областната администрация в черноморския град Николаев. Ударът бе нанесен малко преди 9 ч. - точно когато хората идваха на работа. Първоначално бе съобщено за 7 загинали и над 20 ранени. Три дни по-късно, след като голяма част от отломките бяха разчистени, бе потвърдена гибелта на 31 души. Издирването на оцелели продължава.

Ако не мир, разговорите в „Долмабахче“ произведоха най-ясното до момента изложение на украинските условия.

Киев е готов да се откаже от аспирациите си за членство в НАТО и да забрани разполагането на чужди военни бази на своя територия. В замяна Украйна ще разчита на гаранции за сигурността си от страни като Полша, Турция, Израел и петте постоянни членове на Съвета за сигурност - т.е. и от Русия.

„Ръководителят на нашата делегация вече каза как очакваме да работи този механизъм за сигурност - той ще е аналогичен на действието на член 5-ти от Договора за НАТО“, поясни Олександър Чалий от администрацията на президента Зеленски.

Освен гаранционен пакт, Киев настоя Москва да не спъва бъдещо приемане на Украйна в Европейския съюз. По най-щекотливите въпроси украинските делегати предложиха 15-годишен период на консултации за статута на Крим, а статутът за самопровъзгласилите се републики в Донецк и Луганск да бъде обсъден при една бъдеща среща на президентите на Украйна и Русия. Всички тези отстъпки са условни и ще бъдат изпълнени само след постигането на повсеместно примирие и одобрение от един бъдещ референдум в Украйна.

Владимир Медински, който води преговорите от руска страна още от края на февруари, не скри задоволството си от най-важния компромис на Киев.

„Украйна заяви готовността си да изпълни онези принципни изисквания, за които Русия настояваше през  последните години. Ако тези ангажименти бъдат изпълнени, то ще бъде ликвидирана заплахата от създаването на натовски плацдарм на украинска територия.“

Руският дипломат обаче подчерта, че позициите на Москва по кримския и донбаския въпрос остават непроменени: Киев трябва да признае анексирания Крим за част от Руската федерация и да потвърди независимостта на Донецк и Луганск. Горе-долу по същото време сепаратистките лидери заговориха за присъединяване на двете самозвани републики към Русия.

Спорът за Донбас може да зачеркне всички надежди за трайно дипломатическо решение, коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Аркадий Мошес от Финландския институт по международни отношения:

„Без решение на териториалния въпрос няма да стигнем доникъде. За украинските лидери ще бъде много трудно да убедят народа си, че след всичките разрушения, след всичките страдания и жертви и след всичките бойни успехи на украинската армия ще е най-добре да се примири със загубата на една пета от земите си.“

„Да бъде намалена в пъти военната активност на Киевското и Черниговското направление“

Веднага след края на преговорите в Истанбул заместник-министърът на отбраната на РФ Александър Фомин анонсира предстоящо прегрупиране на руските войски в Северна Украйна, представяйки го като жест на добра воля:

„Заради факта, че се водят преговори за подготовката на споразумение за неутралитет и неядрен статут на Украйна, както и за гаранции за сигурност, Министерството на отбраната на Руската федерация реши да намали военната активност в направленията на Киев и Чернигов. Така ще се повиши взаимното доверие и ще се създадат необходимите условия за продължаване на преговорите и за постигане на крайната цел - подписване на споразумение.“

Още в понеделник - ден преди изявлението на Фомин, украинската страна обяви, че е освободила градчето Ирпин западно от Киев. Обстрелът по Чернигов продължи още две нощи след обещанието за де-ескалация. Боевете северозападно и източно от Киев - също. Едва вчера бе съобщено, че руснаците са напуснали предградията Гостомел и Вишгород. Повече от 100 киевчани заплатиха провала на руската армия с живота си, каза кметът Виталий Кличко.

В редовното си видео-обръщение към сънародниците си в нощта на сряда срещу четвъртък президентът Володимир Зеленски предупреди, че назрява нова битка:

„Виждаме в същото време струпване на руски войски за нови удари в Донбас. И се готвим за това. Не вярваме на ничии красиви словесни конструкции. Реалната ситуация на бойното поле е най-важното нещо сега. Няма да дадем нищо даром. Ще се борим за всеки метър от нашата земя и за всеки наш човек!“

Сепаратистките водачи вече се „похвалиха“, че вече са „освободили“ повече от 90 процента от Луганска и до 60 процента от Донецка област. Същата вечер Зеленски разговаря по телефона с Джо Байдън за допълнително засилване на украинската армия, наред с обещаните половин милиард долара директна помощ за украинския бюджет.

Тази нощ Пентагонът обяви още една оръжейна пратка за Украйна от 300 милиона долара - пакет, включващ ракети с лазерно насочване, муниции, комуникационни системи и пр., с който общата стойност на доставките от началото на войната достига 1 милиард и 900 милиона долара.

Руските войски продължиха да напредват, едва видимо, и в обсадения и упорито отбраняван Мариупол. Едва снощи, след няколко дни напразни опити, от там бяха изведени над 3000 цивилни, но се смята че хиляди други остават сред развалините. Кметът Вадим Бойченко изчисли, че поне 5000 мирни жители са били убити от началото на боевете за Мариупол преди няколко седмици.

Властите в Ирпин казаха за поне 200 убити - все трудно проверими данни. Към вчерашна дата Службата на Върховния комисариат на ООН по правата на човека бе потвърдила гибелта на близо 1300 цивилни и раняването на почти 2000, без да има пълни данни за „фронтови“ градове като Мариупол, Волноваха и Изюм.

Повече от 4 милиона прокудени

Колкото и стряскащи да изглеждаха прогнозите на Върховния комисариат на ООН за бежанците в началото на войната, преди броени дни те бяха надминати:

„Днес преминахме 4-милионната граница. Това е трагичен момент, който означава, че за около месец 4 милиона души са били изселени от домовете си и изтръгнати от семействата си в най-бързото масово напускане и движения на бежанци в съвременната история“, констатира координаторът на Агенция на ООН за бежанците в Полша Алекс Мунд.

На територията на граничещите с Украйна еврочленки продължиха да пристигат ежедневно десетки хиляди хора. В Германия започнаха да пристигат първите украински бежанци с полети от Молдова. Външният министър Аналена Бербок предупреди, че ЕС трябва да се готви да приеме до 10 милиона бежанци, а вътрешният министър Нанси Фезер заговори за траен „въздушен мост“ от съседите на Украйна към държавите във вътрешността на Съюза. Тази седмица броят на украинците, потърсили убежище в Германия, надвиши 300 000. Дания обяви, че се подготвя да приеме 100 000 украинци.

У нас според Единния портал „България за Украйна“ към вчерашната дата са пребивавали 62 000 украински граждани, половината от тях регистрирани за временна закрила. Народното събрание гласува на първо четене държавата да поеме здравните им осигуровки.

564,9 милиарда долара

Относно размера на разрушенията министърът на икономиката на Украйна Юлия Свириденко цитира тази седмица баснословните 564 милиарда долара като цена на сринатите жилищни сгради и унищожените пътища и инфраструктура, както и на пропуснатия заради войната икономически растеж.

Министърът на земеделието пък предупреди, че реколтата може да спадне наполовина, предвид мобилизирането на фермерите във войската, бомбардирането на складовете за гориво и значителния процент на обработваемите площи, попаднали под окупация или в зони на бойни действия.

Допреди месец житница на света, а днес все още с хранителни запаси за две години, заради бойните действия Украйна вече не може да изхранва всичките си жители. Световната програма по прехраната отчете в сряда, че се грижи за прехраната на около 1 милион украинци в полуобкръжени градове като Харков и Суми. Поради фактическата блокада на черноморските си пристанища от руския флот, украинското правителство поведе преговори с Румъния да използва порта в Констанца, за да изнася земеделската си продукция.

В обръщение към норвежкия парламент, Володимир Зеленски призова Европа да вземе ответни мерки срещу Русия:

„Европейският съюз, като се надявам и Норвегия, трябва да забранят руски кораби да използват европейски пристанища за времето, през което руските сили блокират нашите пристанища.“

Газова война?

В отговор на разрушенията и масовото обезлюдяване в Украйна, и тази седмица Западът продължи рутинно да трупа наказателни мерки срещу обръчите от фирми около Кремъл.

Снощи министерството на търговията във Вашингтон добави 120 фирми към списъка със забранен достъп до технологии. Засегнати бяха най-вече лица, свързани с военната индустрия на Руската федерация.

От Москва обаче се заканиха, че всички санкции ще се стоварят обратно върху Запада като бумеранг. След като около 300 милиарда долара резерви на руската Централна банка бяха блокирани, този четвъртък президентът Владимир Путин нареди на „Газпром“ да изисква от европейските си клиенти да плащат за природния газ само в рубли. По-точно: „Газпромбанк“ да отвори сметки на европейските си клиенти и да закупува рубли от тяхно име, след като те преведат плащанията си.

„Ако не постъпят такива плащания, то ще считаме това за неизпълнение на задълженията от страна на купувачите. С всички произтичащи от това последици. Никой нищо не ни продава безплатно. Ние също не възнамеряваме да се занимаваме с благотворителност. Тоест действащите договори ще бъдат прекратени“, предупреди руският президент.

Френският министър на икономиката Брюно льо Мер, който бе по същото време в Берлин, заяви, че Франция и Германия се подготвят за момента, в който доставките на синьо гориво от Русия бъдат прекъснати. Германия и Австрия вече задействаха извънредни планове, които ще позволят на властите да разпределят природния газ за приоритетни обекти като болници и жилищни сгради.

Указът на Путин и предхождащите го анонси от Дмитрий Песков имаха няколко отчетливи ефекта. Най-отчетлив може би бе връщането на рублата на довоенните високи стойности. Ако в началото на март доларът се разменяше за 150 рубли, вчера той се разменяше за 83-84 рубли. На газовия пазар в Европа настъпи рязко поскъпване и също толкова рязко поевтиняване вчера, когато се изясни, че първите плащания по новата схема ще бъдат изискуеми едва през втората половина на април.

У нас вчера КЕВР се спря на рекордната цена за природния газ от 142 лева и 59 ст. за мегаватчас без такси и налози. Месечно поскъпване е с 25 %. Като основни причини за това бяха посочени усложненията от украинската криза и вероятността от прекъсване на руските доставки.

„Китайско-руското сътрудничество е безгранично“

Много по-притеснителни за Запада тази седмица бяха колебанията на цените на петрола на международните пазари. Поскъпването на суровината вследствие от санкциите срещу Русия задълбочава проблема с инфлацията месеци преди междинните избори за Конгреса в САЩ. В тясно сътрудничество с Русия, тази седмица страните от ОПЕК (разбирай най-вече Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) отхвърлиха натиска на Вашингтон за по-значимо повишение на добивите.

В отговор Байдън оповести още същия ден, в четвъртък, безпрецедентна стъпка: в следващите 6 месеца на пазара ще бъдат „изливани“, фигуративно казано, по до 1 милион барела дневно от стратегическите резерви на САЩ. 30 държави ще последват американския пример с още десетки милиони барела, които ще изнесат на пазара. С това цената на лекия суров петрол падна под 100 долара за барел.

В същото време руският външен министър Сергей Лавров получи уверения в Делхи, че Индия ще продължи да купува - на безценица, но все пак да купува - милиони барели руски нефт. Преди това Лавров бе насърчен и в Китай, където от китайското външно министерство повториха фразата, изречена от Си Цзинпин непосредствено преди войната:

„Китайско-руското сътрудничество е безгранично. Нашите стремежи за мир, зачитане на сигурността и противопоставяне на хегемонията нямат граници“, каза представител на китайското външно ведомство.

Урсула фон дер Лайен отговори на това, като се помъчи на вчерашната видеоконференция на върха да убеди Си Цзинпин, че ако окаже пряка или косвена подкрепа за руската война в Украйна може да пожертва бизнес връзките си с Европа

Целия обзор на международните събития от седмицата може да чуете от звуковия файл.