Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период. Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до 2002-ра и европейска интеграция – от 2003-та до днес. Автори на изследването са проф. Мартин Иванов от Философския факултет към Софийския университет, доц. Калоян Ганев от Стопанския факултет и доц. Ралица Ганева.
В периода след Втората световна война се осъществява друг преход – от поизостанало в индустриалното развитие пазарно стопанство към друг тип икономика. В този период доходите претърпяват сериозна динамика, пазарът на труда се трансформира, пояснява пред БНР доц. Ралица Ганева, която е статистик икономист.
"Въпреки че идеологията официално казваше, че няма инфлация, на практика е имало. Тя е следвала други правила. Тази информация е публикувана в онези години, от онези власти",
Учените са разгледали 7 продукта от годишниците за потребление на домакинствата – хляб, боб, месо, лук, ябълки, захар и алкохол.
Доц. Ганева била изненадана от данните за цената на захарта и на алкохола. По думите ѝ, докато цигарите и тютюнът по време на прехода стават много по-скъпи за българина, то алкохолът е "много по-достъпен днес, отколкото е бил през социалистическия период".
Статистиката отчита факта, че и в миналото, и днес домакинствата произвеждат домашни консерви, както и домашен алкохол. През 1986-а например около 2/3 от домакинствата са разчитали на собствена продукция, четем в проучването.
"Веднага се вижда колко много консерви са затваряни 80-те години по потреблението на захар. Захарта, която сме купували тогава средно на човек от населението годишно е в пъти повече, отколкото потребяваме днес, въпреки че днес ядем много повече сладко."
Според изследването, освен че от 1948-а до 2023-та най-голямото реално понижение на цените се наблюдава при захарта и алкохола, следвани от хляба и ябълките, за същия период реалната цена на боба нараства с 2,2 пъти, а тази на месото - с 32,5%. Според Ралица Ганева това обяснява защо толкова много хора произвеждаха и все още произвеждат боб.
"Потреблението на боб е по-скоро константа – 4,5 кг на човек от населението годишно. Месо ядем много повече отпреди. Потреблението на хляб е паднало. Рибата, телешкото месо са част от менюто на българина днес в голяма степен, а преди са били екзотика."
Рядкост са били доста стоки, а цените на основните при комунизма са се поддържали административно ниски, четем в изследването. Така цените, фиксирани на твърде ниски нива, не са съответствали на икономическите реалности, затова в края на 80-те се натрупват инфлационни напрежения. Либерализацията на пазара води до неколкократен скок на цените.
"Първата голяма инфлация, която преживяхме в началото на 90-те, със сигурност е следствие на това натрупано напрежение. Връщането към нормалната пазарна логика е много болезнено, когато сме се отдалечили от тази логика. Платихме много висока цена като общество и потребители", подчертава доц. Ганева.
Икономиката трябва да се срине, за да се "излекува" и върне към нормалното за пазарите, посочват авторите на проучването, които подготвят нова публикация.
Потребителското благосъстояние, или това, което можем да си купим, ако искаме да си купим, днес е много по-добро отпреди, обобщава Ралица Ганева. Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024 г. не е коректно, казва тя.
"Не говорим за сигурност, чувство за щастие и други неща, които са трудно измерими. Всеки има право на спомени. Възприятията на различните групи от обществото са различни. Възрастните хора в момента трудно биха се съгласили с този факт, че дори техните средни пенсии днес са на по-високи нива от тези преди прехода. Но работещите с хубави професии и добра квалификация, особено тези в София, техните доходи са много по-високи и те са много по-добре, отколкото младите хора преди 1989 г."
Повече чуйте в звуковия файл.
Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община. Събитието е..
Когато източният вятър премине през ума и сърцето, той носи със себе си не само думи, но и цяла вселена от значения . Какво означава един поздрав в Корея? Не е просто "Здравейте", а поклон, жест на уважение , хилядолетна традиция, предавана през поколения. Какво значи да изучаваш Кореистика? Не е просто запаметяване на йероглифи и..
В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците. Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...
От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..
Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..
Българският енергиен и минен форум (БЕМФ), съвместно с "Клуб Сенатор", организира професионална дискусия на тема "Аргументи - "За" и "Против" добива на шистов газ в България". Участниците в дискусията излязоха с Отворено писмо. В него се посочва: Над 13 години на територията на Република България и българската акватория на..
Ако не беше "Марица Изток", тази зима щяхме да усетим колко сложно е да бъде животът ни без ток . Тази зима щеше да е критична за цялата държава. Това каза пред БНР Александър Загоров, конфедеративен секретар на КТ "Подкрепа", преди международна конференция за предизвикателствата пред енергийната индустрия при социално-екологичния преход...
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...