Бъдни вечер съчетава фолклорните обичаи с църковния календар

публикувано на 24.12.21 в 08:03 | обновено на 24.12.21 в 15:08

Снимка: БГНЕС

Репортаж на Пламен Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю на Даниела Големинова с доц. д-р Веселка Тончева в ''Хоризонт за вас''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешния ден християните се готвят да посрещнат Рождество Христово. В храмовете има босгуслужения, а по традиция на предстоящата Бъдни вечер семейството се събира пред празнична трапеза с нечетен брой постни ястия.

"Най-важното от всичко в този светъл празник е да посрещнем нашия Спасител. Това колко гозби ще сложим не е важно! И благодариш, че на този свят има доброта, има човечност. Наистина има"., казаха за БНР миряни от Благоевградско.

В народните традиции Рождество Христово се приема като най-богатия в обредно отношение зимен празник. За народните вярвания, обичаи и обредни традиции от миналото, свързани с празника, които на много места у нас се спазват и днес, разказва Силвия Вутева, уредник на Етнографския комплекс в Ловеч.

Празничната обредност започва на 24 декември. Празникът е строго семеен. Още в ранното утро започва подготовката на трапезата.

Вечерята показва връзката на фолклорните обичаи с църковния календар. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата.

След вечеря всички се събират около бъдника и чакат коледарите, които идват пременени в нови, празнични дрехи. Репертоарът от празнични песни е важен. Вярва се в магическата сила на словото.

Снимка: БНР, архив

Специалният обреден хляб се меси винаги от стопанката. Боговицата представлява голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто.

Ястията са 7 или 9 на брой. Задължително присъстват лук, чесън и мед, за да има здраве и домът да е предпазен.

Самата софра на Бъдни вечер в близкото минало – края на 19 и началото на 20 век, се поставя в средата на стаята върху слама.

Традицията за бъдника идва от идеята да се поддържа огъня. Пепелта от това дърво се запазва и напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват уплах и уроки.

Доц. д-р Веселка Тончева, фолклорист от Института по етнология и фолклористика към БАН, обясни в предаването "Хоризонт за вас", че раждането на Христос във фолклора се възприема като преход към новата година и раждането на новото слънце:

"Бъдни вечер е вечерта на очакването и на гаданията - на надникването в бъдещето, но и много уютна и топла вечер, в която семейството да е заедно у дома. Да се събере на постна трапеза".

Тя посочи, че бъдникът се свързва с бъднината, но и с бдене, защото той трябва да гори цяла нощ в огнището и да не угасва светлината и топлината в дома:

"Смята се, че огънят на земята е сваленото слънце, т.е. ние сме донесли слънцето в дома си".

Още детайли около празника чуйте в звуковите файлове.