Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Стършел“ запазва жилото си

Снимка: БГНЕС

В Дома на хумора и сатирата в Габрово беше представена изложбата „Стършел на 75“. Така музеят и редакцията на най-дълго издавания вестник за хумор и сатира в България отбелязват юбилея на изданието.

В експозицията са събрани шаржове и автошаржове на 39 автори и сътрудници на „Стършел“, които ни връщат към историята на сатиричния седмичник, излизал без прекъсване от 1946-а година.

Михаил Вешим  Снимка: БГНЕС

„Стършел“ запазва името и нрава си през годините, казва неговият главен редактор Михаил Вешим.

Двамата с дългогодишния автор във вестника Румен Белчев откриха изложбата за 75-ата годишнина на вестника, през чиято редакция са преминали най-добрите наши писатели, поети-сатирици и карикатуристи. Сред публиката на откриването имаше габровски писатели и автори на книжки за местния хумор.

„Аз съм 90-годишен вече. Навремето „Стършел“ беше един от любимите ми вестници. Аз в момента се занимавам с хумор. Въпросът е да се хванат неща, с които наистина да забавляваме хората. Винаги има вицове. Виждам хората как създават вицове със сегашната действителност.“

Започнал като ляв вестник и партийно издание, от 1951-ва до 1990-а „Стършел“ е издание на Централния комитет на БКП, а след 90-та – на работещите във вестника. Негови основатели са Димитър Чавдаров-Челкаш, който е първи главен редактор, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев.

Вестникът преминава през различни периоди и различни главни редактори. След Челкаш, идва Асен Босев, който в първите години на 60-те превръща „Стършел“ в по-литературно издание, но през 66-та Христо Пелитев го връща в полето на критичната журналистика. Днес във вестника работят четирима души и те са съиздателите на „Стършел“.

Румен Белчев  Снимка: БГНЕС

Румен Белчев започва работа в редакцията на „Стършел“ преди 43 години и продължава да пише, а вестникът - да излиза. Въпреки че днес всеки може да е автор и да създава съдържание, за седмичника летоброенето продължава, благодарение на читателите.

Хората, които разбират хумора по начина, по който ние го разбираме, си ни харесват, макар понякога да ни ругаят. Но ако всички сме на един акъл, къде отиваме“, казва  Белчев.

Историята на вестника, с който са израснали поколения, „стършелите“ припомнят с изложените в Дома на хумора шаржове и автошаржове на 39 автори и сътрудници на изданието. Сред тях има шаржове от ръката на Борис Димовски, на Доньо Донев, на Ивайло Нинов.

„Шаржове, рисувани направо на коляно. Когато имаше някой от „стършелите“ юбилей или по едно време, когато имаше разказ във вестника, се пускаше с шарж на автора, се викаше дежурният художник, който сяда на бюрото отсреща, на едно листче колкото цигарена кутийка набързо драсва няколко шарки и изведнъж виждаш как човекът оживява на хартията – същият, само че по-смешен“, разказва Румен Белчев пред БНР.

Изложбата е подготвена с помощта на габровската весела къща. Всъщност Домът на хумора и редакцията на „Стършел“ са си сътрудничили през годините и са вървели ръка за ръка, отбелязва Белчев.

Жилото на стършела не щади политиците. А на фейлетонисти като Румен Белчев те често дават хляб. Той е впечатлен от чисто бял борд край бензиностанция, на който е изписана мисълта на Марк Твен, че „политиците и пелените трябва да се сменят често по една и съща причина“ и допълва, че би гласувал за автора на мисълта.

Запитан дали хората на сцената днес са благодатни за окарикатуряване, Белчев е категоричен:

Те самите са карикатури“.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Трънливото виноделие на Тодор Костадинов от Боровци

Тодор Костадинов от село Боровци, между Монтана и Берковица, е пазител и изследовател на местни стари сортове лози , както и самоук винар. Посветил се е на винени експерименти, някои от които официалните винопроизводители трудно си позволяват. Костадинов стопанисва 20 декара лозя, в които все още има никому неизвестни сортове. "Тези лозя..

публикувано на 18.10.24 в 07:20

Писателката Марина Константинова и легендите за румънската кралица Мария Единбургска

През 2024 г. се навършват 100 години от изграждането на архитектурно-парков комплекс "Двореца" в Балчик, който възниква като резиденция на румънската кралица Мария /1875-1938/.   Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава самотното, или уединеното гнездо. Днес по-разпространен е преводът „Тихото гнездо”. Кралицата посещава града..

публикувано на 17.10.24 в 17:55

Размислите на един квартален автомонтьор

Трябва да се преразгледа цялата организация на движението . По магистралите у нас скорост над 120 км/ч е опасна , съгласен е инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Потребителите на транспортната система и тези, които ни я доставят – политиците, живеем в две различни държави , смята той. Промените за конфискуване на..

публикувано на 15.10.24 в 11:21
Емилия Юкер

Емилия Юкер: Ние можем да бъдем само българи, където и да сме по света

В този епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности"  талантливата  и многостранна Емилия Юкер преминала през Америка, завърнала се отново в Европа, спечелила уважението и признанието  и на  Германия, не изневерила на любовта си към  България ни напомни, че където и да сме, ако искаме да бъдем успешни, трябва да се развиваме, но не трябва да..

публикувано на 14.10.24 в 14:46

"Не се знае кой кара влака в Странджа". Защо НПО върши работа на институции?

В сравнение с предходни години, през настоящата туристопотокът в Странджа е много по–голям. Това отчитат от туристическото дружество "Насам-натам". Преди 4 години дружеството е започнало да реализира своя стратегия да възстанови стари туристически маршрути, които не са поддържани, както и да създаде нови . "Поставихме указателни табели по..

публикувано на 11.10.24 в 07:14
Самуилова крепост край Петрич

Костите на цар Самуил - между "гробоманията" и политическата употреба

За историческата наука няма съмнение, че Самуил е един от най-великите български царе в Средновековието. Това потвърдиха с нови доказателства учени от цяла Европа на международна конференция, посветена на 1010-годишнината от управлението на българския владетел. Неизвестни факти от живота на цар Самуил бяха представени на конференция Важен..

публикувано на 10.10.24 в 09:06

РИМ - Пазарджик показва най-старото обработено злато в света

Регионалният исторически музей в Пазарджик за първи път представя първото обработено злато в света , открито в селищната могила Юнаците. Уникалната находка е изложена в напълно обновената зала "Археология", която чрез най-новите технологии представя по интересен и съвременен начин периодите от праисторията, античността и средновековието. Залата..

публикувано на 09.10.24 в 11:05