„Стършел“ запазва жилото си

В експозицията са събрани шаржове и автошаржове на 39 автори и сътрудници на „Стършел“, които ни връщат към историята на сатиричния седмичник, излизал без прекъсване от 1946-а година.

„Стършел“ запазва името и нрава си през годините, казва неговият главен редактор Михаил Вешим.

Двамата с дългогодишния автор във вестника Румен Белчев откриха изложбата за 75-ата годишнина на вестника, през чиято редакция са преминали най-добрите наши писатели, поети-сатирици и карикатуристи. Сред публиката на откриването имаше габровски писатели и автори на книжки за местния хумор.

„Аз съм 90-годишен вече. Навремето „Стършел“ беше един от любимите ми вестници. Аз в момента се занимавам с хумор. Въпросът е да се хванат неща, с които наистина да забавляваме хората. Винаги има вицове. Виждам хората как създават вицове със сегашната действителност.“

Започнал като ляв вестник и партийно издание, от 1951-ва до 1990-а „Стършел“ е издание на Централния комитет на БКП, а след 90-та – на работещите във вестника. Негови основатели са Димитър Чавдаров-Челкаш, който е първи главен редактор, Борис Ангелушев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Марко Бехар, Христо Ганев, Валери Петров, Никола Мирчев.

Вестникът преминава през различни периоди и различни главни редактори. След Челкаш, идва Асен Босев, който в първите години на 60-те превръща „Стършел“ в по-литературно издание, но през 66-та Христо Пелитев го връща в полето на критичната журналистика. Днес във вестника работят четирима души и те са съиздателите на „Стършел“.

Румен Белчев започва работа в редакцията на „Стършел“ преди 43 години и продължава да пише, а вестникът - да излиза. Въпреки че днес всеки може да е автор и да създава съдържание, за седмичника летоброенето продължава, благодарение на читателите.

„Хората, които разбират хумора по начина, по който ние го разбираме, си ни харесват, макар понякога да ни ругаят. Но ако всички сме на един акъл, къде отиваме“, казва  Белчев.

Историята на вестника, с който са израснали поколения, „стършелите“ припомнят с изложените в Дома на хумора шаржове и автошаржове на 39 автори и сътрудници на изданието. Сред тях има шаржове от ръката на Борис Димовски, на Доньо Донев, на Ивайло Нинов.

„Шаржове, рисувани направо на коляно. Когато имаше някой от „стършелите“ юбилей или по едно време, когато имаше разказ във вестника, се пускаше с шарж на автора, се викаше дежурният художник, който сяда на бюрото отсреща, на едно листче колкото цигарена кутийка набързо драсва няколко шарки и изведнъж виждаш как човекът оживява на хартията – същият, само че по-смешен“, разказва Румен Белчев пред БНР.

Изложбата е подготвена с помощта на габровската весела къща. Всъщност Домът на хумора и редакцията на „Стършел“ са си сътрудничили през годините и са вървели ръка за ръка, отбелязва Белчев.

Жилото на стършела не щади политиците. А на фейлетонисти като Румен Белчев те често дават хляб. Той е впечатлен от чисто бял борд край бензиностанция, на който е изписана мисълта на Марк Твен, че „политиците и пелените трябва да се сменят често по една и съща причина“ и допълва, че би гласувал за автора на мисълта.

Запитан дали хората на сцената днес са благодатни за окарикатуряване, Белчев е категоричен:

„Те самите са карикатури“.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.