Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Тончев: Нови разделителни линии са вероятни, но единен западен фронт срещу Китай - не

Статуя на Мао Дзедун
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тази седмица в Пекин приключиха годишните заседания на Общокитайското събрание на народните представители (парламента) и на Народния политически консултативен съвет на Китай (консултативен орган с изтъкнати представители на различни обществени съсловия). Сред темите, които бяха засегнати тази пролет по време на Двете сесии, бяха изкореняването на бедността в страната и бъдещето на Хонконг.

При управлението на президента Си Цзинпин Китай е постигнал добър икономически напредък, но в много други аспекти страната се е върнала години назад, смята Пламен Тончев, оглавяващ отдела за Азия на Института за международни икономически отношения в Атина.

Беше цел на Си Цзинпин да удвои брутния вътрешен продукт на страната между 2010 и 2020 година. Това стана с известна доза манипулация на статистическите данни – нещо, което не  е необичайно в Китай. В края на 2020 г. китайските власти обявиха, че наистина са успели да удвоят БВП на страната, който в момента е около 14 трилиона долара“, казва той в интервю за предаването „Събота 150“.

Делегати, представители на национални малцинства, след заключитебната сесия на  Общокитайското събрание на народните представители. 11 март 2021 г.

Като се има предвид населението от порядъка на милиард и 400 милиона, усреднено може да се твърди, че Китай се е преборил с крайната бедност, допълва Тончев.

„Истината е, че има още много признаци на бедност, предимно в селскостопанските региони. Освен това, Китай поради голямото си население има поне 290 милиона мигриращи работници, които си търсят работа в големите градски центрове.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Заради спада в ръста на развитие миналата година обаче голяма част от тази мигрираща работна сила вече няма работа в големите градски центрове.

„И са принудени да се върнат по родните си места. Съдбата на тези милиони хора не е известна. Безработицата в Китай се отчита на ниво градове, не в селскостопанските региони. Така че има много въпросителни доколко бедността в Китай наистина е изчезнала“, коментира Пламен Тончев.

Ако нещо научаваме от пандемията, то е, че е много трудно да се правят дългосрочни планове, изтъква Тончев. По думите му самите китайци вече поставят под въпрос практиката да се правят петгодишните планове, напомнящи на съветските петилетки.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За тази година Пекин си е поставил условната цел икономическият ръст да бъде около 6 на сто. „А за това как ще изглежда Китай и светът изобщо през 2035 година аз лично не бих се наел да направя някаква прогноза.“

От много години насам китайците се опитват да променят икономическия си модел, далеч преди началото на търговската война със САЩ, обявена от администрацията на Доналд Тръмп, отбелязва още Пламен Тончев.

Защото този модел, на който разчитаха десетилетия и беше успешен, вече се е изчерпал.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Обсъжда се интензивно нов модел, според който Китай трябва да зависи в много по-голяма степен от вътрешното си потребление и в по-малка – от износа на китайски стоки и услуги в чужбина, казва Тончев и пояснява концепцията за т.нар. двойна циркулация – едновременно стимулиране на вътрешното потребление и оставането на Китай отворен към останалия свят.

Много е вероятно да видим нова разделителна линия, но не съм убеден, че на този етап ще се образува единен западен фронт срещу Китай, категоричен е Тончев.

„Ако погледнем на изток – и Япония, и Австралия, и Нова Зеландия, и Южна Корея имат различни позиции спрямо Китай. Не е вероятно на този етап да се образува такъв единен фронт. САЩ, не само заради Тръмп, но и преди него, вече са загубили голяма част от своя авторитет, от своята тежест, а както изглежда след време ще загубят дори преднината си като най-големия пазар в света. Бих казал, че е вероятно да видим някакво сплотяване на западния блок, но в никакъв случай не бих го нарекъл единен фронт срещу Китай.“

Имаме нужда от Китай като партньор, ако не друго, поне в борбата с климатичните промени, изтъкна още Пламен Тончев.

По думите му, според стратегията на ЕС отношенията ни с Китай трябва да бъдат разглеждани като сложно уравнение, в което за Китай има три различни характеристики: като конкурент, като партньор, като системен противник. „И трите са в сила.“

Има ли държави „троянски кон“ в Европа?

„Унгария например няма някакви особени инвестиции от Китай, но е политически избор на Виктор Орбан при всяка възможност да се опълчва срещу Брюксел и, размахвайки китайската карта, да измъква повече пари от европейските фондове. Сърбия използва китайската карта по-скоро, за да ускори своя процес на европейска интеграция.“ 

Снимка: БТА

Заради създалия се вакуум Китай вече успя да си пласира Covid ваксините в Унгария и Сърбия, водят се преговори и с други страни от Източна Европа – Полша, Чехия и Словакия, добавя друг щрих Пламен Тончев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Георги Каприев

Георги Каприев: Популизмът е политически бездарен, влачи се след народа и не поема отговорност

Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност. Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на..

публикувано на 21.02.25 в 16:33
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55