„Това е пример, показателен за много случаи от последните няколко години, когато има опит за реформа, но често нейният смисъл или не се разбира, или не се вижда нейната добавена стойност. Така е и в този случай, в който се настоява за промяна или за премахване на външното оценяване в 4 и 10 клас. Не защото не е смислен инструмент, а защото в момента не показва добавената си стойност в този формат“, изтъкна Димитрова.
От няколко години Сдружение “Образование България 2020-2030” изготвя годишен мониторингов доклад с препоръки как българското образование да отговаря на очакванията на обществото за промяна. Промяната на изпитните формати е част от образователната реформа за развиване на ключови компетентности, която е свързана с промени и в учебните програми, и в държавните образователни изисквания, припомни Златка Димитрова.
„Но нашите проучвания досега показаха, че тези промени са били по-скоро повърхностни и не толкова задълбочени. Учителите не получават необходимата подкрепа за това как да преминат към преподаване, което формира компетентности. Когато говорим за промяна на форматите – то върви ръка за ръка с разговора какво очакваме учениците да научат в училище и как подготвяме учителите, така че да могат да подкрепят децата да развиват тези умения, които ще оценяваме у тях.“
Дори обновените учебни програми в много по-голяма степен все още поставят фокус върху това какво трябва да научи детето, но не и върху това как да работи в сътрудничество, да се аргументира, как да мисли критично, как да прилага креативност, категорична е Златка Димитрова. Според нея става дума за умения, които не биха могли да бъдат оценени в сегашния тестови формат, който оценява предметни знания. „Това са много по-ценни умения, върху които препоръчваме да поставят фокус тези учебни програми.“
На учителите им липсват ясни указания как да определят всяка от деветте ключови компетентности, смята Димитрова. По думите й преподавателите имат много по-голяма яснота какво следва да постигнат за учебното съдържание, отколкото за уменията.
Златка Димитрова даде пример за посоката, в която трябва да се върви. Вместо фактологични въпроси кога се е случило дадено събитие, да се даде за разчитане диаграма от областите история и география в определен исторически период и да направи изводи от това за определени тенденции или събития, защо са се случили.
Под въпрос е дали и през учебната 2022/2023 година ще бъдат въведени интегративни изпитни формати. Нормативната уредба просто дава такава възможност, уточни Златка Димитрова. Тя смятау че обществото очаква повече конкретика по този въпрос още отсега.
„Тези формати ще бъдат подложени на обществено обсъждане, но досега виждаме, че не са предприети от МОН стъпки за предварителен диалог.“
Томов разделя нещата на информация и знание – едното е да знаеш кога се е състояла дадена битка, а другото – да можеш да обясниш защо се е случило така, да можеш да формулираш теза и да я защитиш.
„Ползването на факти за мен не е знание. Основният проблем за мен е именно в това, че в България се е насочило образованието към технология, а не към знания.“
Повече по темата чуйте в звуковите файлове.Специалността лицево-челюстна хирургия у нас е в криза. За това алармира д-р Лиляна Димитрова, специалист с 40-годишен стаж. "Останаха малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери ", пояснява д-р Димитрова пред БНР. Специалността е в криза . Точките, в които са достъпни подобни специалисти, са..
Бяха изпуснати много възможности за дипломация , заяви пред БНР експертът по контратероризъм и международна сигурност Иван Анчев, който е и директор на Центъра за изследване на глобални хибридни заплахи. Коментарът му е по повод на увеличаващото се напрежение между Израел и "Хизбула". Откриха тялото на лидера на "Хизбула" Израелската..
Крайната десница в Австрия спечели за първи път парламентарни избори в алпийската република, но не е сигурно, че ще оглави следващото правителство. При преброени 100% бюлетини Партията на свободата получава почти 29 процента от гласовете, но е нежелан партньор от повечето парламентарни партии. Втора политическа сила е Народната партия на..
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
РИОСВ-София лъжат за река Струма! Това заяви пред БНР Димитър Куманов, сдружение "Балканка". От екоинспекцията съобщиха, че е у становен източникът на..
Днес е крайна дата, на която всички земеделци очакват да получат т.нар. украинска помощ . Според съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..