Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

| обновено на 21.11.24 в 15:00
Снимка: Pixabay/fernandozhiminaicela

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация.

Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и животозастрашаващи ситуации заради устойчивостта на микроорганизмите, изградена при прекомерната и неправилна употреба на антибиотици и други антимикробни лекарства.

Данни, оповестени в понеделник, сочат, че България отново е на водещо място в Европа по употреба на антибиотици, а за разлика от мнозинството европейски държави страната ни все още няма Национална стратегия за борба с антимикробната резистентност.

В седмицата от 18-и до 24-и ноември СЗО се опитва да привлече внимание към темата в координация с други здравни организации на европейско и национално ниво.

Изглежда, че антимикробната резистентност е много специфична и техническа тема, поради което изпитваме затруднения с комуникацията за нея, обяснява доктор Филип Матю, който е специалист по обществено здраве.

„Имаме официално определение за антимикробната резистентност, което използваме последователно. То е, че тя се случва, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите вече не се повлияват от антимикробни лекарства. В резултат на антимикробната резистентност този вид медикаменти, които включват в себе си антибиотиците, вече не са ефективни и инфекциите стават трудни или невъзможни за лечение. Това води до увеличаване на разпространението на болести, повишаване на сериозността на заболяването. Също така води до инвалидност и смърт. По същество, ние изгубваме ефективността на антибиотиците, които се използват за третирането на възпаления. 

Антимикробната резистентност заплашва способността ни да лекуваме дори изключително често срещани инфекции, както и да извършваме процедури, които са животоспасяващи. Например, химиотерапия при рак - много видове химиотерапия имат елемент на потискане на имунната система, така че има по-голяма вероятност хората да получат някаква инфекция. Или, например, операция за подмяна на бедрени стави – много вероятно е да доведе до инфекция, или трансплантацията на органи, когато сте сериозно имунокомпрометирани, отново можете да развиете инфекция. Всяка процедура или операция се нуждае от антибиотици в повечето случаи както за предотвратяване на инфекции, така и за лекуването им, когато вече съществуват“.

Доктор Филип Матю смята, че както се е повишила информираността за ХИП/СПИН и Ковид, така това можем да постигнем постепенно и за антимикробната резистентност.

„Ако разгледаме ХИВ - човешки имуннодефицитен вирус, в момента хората разбират ХИВ много добре. Не изпитват необходимост да го казват с цяла дефиниция. Става дума за усещането за спешност, което е свързано с даден здравен проблем, както при Ковид, коронавируса. Хората разбират всичко това много ефективно в момента. 

Усещането на незабавност някак липсва при антимикробната резистентност. Вероятно е заради описанията – описваме я като „тиха епидемия“, защото според някои хора е нещо тихо и безмълвно. Говорим за нива на смъртност през 2050 г. и 2060 г. Колко от нас ще са живи тогава? Нямам идея, предвид геополитическо напрежение по целия свят. Хората не дават приоритет на темата, защото го няма чувството, че е нещо спешно. Вероятно това е причината антимикробната резистентност да е все още трудна за разбиране от хората“, обясни доктор Матю.

Според Световната здравна организация резистентността на микроорганизмите към лечение е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве. За нейното преодоляване ще са необходими последователни действия и координация на държавно ниво.

Антимикробната резистентност e толкова сложно нещо. Това не е болест, за която има едно лекарство. Например, при туберкулозата имате една бактерия, която причинява една конкретна болест. В случая е необходима намеса на държавата на много нива и в множество сектори. Имате, например, елемента със здравните системи, от които се изисква да предоставят подобрено ниво на здравно обслужване за всякакви инфекциозни състояния. Трябва да се гарантира, че всеки има достъп до висококачествени грижи при инфекциозни заболявания. Това включва по-добри условия за прегледи в амбулаторна обстановка, по-добро прилагане на антибиотици, по-добър контрол за превенция на инфекции в здравните заведения, за да няма инфекции, свързани със самото здравно обслужване. Необходими са по-добри вериги за доставка на антибиотици. Мисля, че правителствата трябва да имат цялостен подход за подобряване на здравните системи. 

От друга страна, има и някои лесни интервенции като надзор при прилагането на антимикробни лекарства в болнично заведение или подобряване на учебните планове, така че медицинските специалисти да знаят как правилно и компетентно да използват антибиотици и антимикробни препарати.

Много от националните планове по темата се основават на Глобалния план за действие за антимикробната резистентност. Имаме много стабилна рамка за наблюдение и оценка. СЗО в координация с други агенции като Организацията на ООН по прехрана и земеделие, Програмата на ООН за околната среда и Световната организация за здравето на животните извършва годишно проучване за напредъка на националните планове за действие на държавите. Всички тези организации могат да предоставят разяснения на правителствата, така че те сами да оценят прогреса си. Бих казал, че това е правилният път напред“, подчерта доктор Матю.

Очаква се ваксините срещу 24 патогена да бъдат ключови в борбата с проблема.

„Световната здравна организация наскоро публикува доклад за антимикробната резистентност и ваксините. В него се посочва, че ако разгледате разработването на ваксини за 24 бактериални патогена с висок приоритет, както такива, които са вече лицензирани, така и такива, които са в процес на разработване или дори само хипотетични, с тях можете да намалите употребата на антибиотици в световен мащаб с една трета. Всички знаем, че ако понижите глобалното използване на антибиотици, антимикробната резистентност ще намалее. Имунизацията като средство има значително въздействие за намаляване на честотата на инфекции и съответно на антимикробната резистентност

Що се отнася до колебанията при ваксиниране, това е сложен въпрос, който изисква сериозна подкрепа за промени в поведението, както и разбиране защо хората избират определени действия. СЗО създаде нов отдел за промени в поведението, като надеждата е той да ни предостави яснота по тези въпроси“, уточни доктор Филип Матю.

Автор на снимката с ваксина: Pixabay/KitzD66.

По публикацията работи: Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Рилски манастир (24 декември 2024) Бъдни вечер в храма „Рождество Христово” в Рилската света обител

Димитър Митев: Вярата е неотделима от чудото, а то е като бъг в системата

" Рождество е дълго чакан отговор от човечеството докога ще бъде в това страдание, в което се е поставило с първородния грях. Смъртта вече няма жило , защото идва Онзи, който ще я унищожи. На този ден се ражда Спасителят на света." Това казва пред БНР Димитър Митев, автор на книгата "Как станах свещеник", в която разказва различни истории..

публикувано на 25.12.24 в 08:42
Георги Милтиядов

Георги Милтиядов: "Българската Коледа" е кауза, укрепваща хуманните ни ценности

"Българската Коледа" не е само концерт, не е само благотворителна кампания, а е общественозначима кауза , която сплотява обществото ни и укрепва нашите хуманни ценности.  "Българската Коледа" е инвестиция в най-важния капитал на нацията - нашите деца". Това каза пред БНР диригентът Георги Милтиядов, като сподели щастието, благодарността и..

публикувано на 24.12.24 в 19:15
Папа Франциск - 5 май 2024 г.

Папа Франциск открива Всеобщия юбилей на Католическата църква

Във Ватикана Папа Франциск ще открие Всеобщия юбилей на Католическата църква. Той ще приключи на 6-и януари 2026-а година. В Рим за целия период на събитието се очакват над 30 милиона души, Началото на Всеобщия юбилей на Католическата църква  ще започне с внушителен ритуал с отварянето на Светата врата на базиликата „Св. Петър“ в Рим, след..

публикувано на 24.12.24 в 03:41
Владимир Веков и Кръстина Иванова в студиото на предаването ''Пътувай с Хоризонт''

Как да празнуваме безопасно в планината?

Владимир Веков е многопластов човек. Работи  като оператор в Нова телевизия, но е и парамедик . Освен това се включва в организирането на спортни събития. Всяка от тези дейности го ангажира и му носи удовлетворение, като му помага да избяга от стреса на съвременното ежедневие. "Планината е много приятно място и за страхотни моменти..

публикувано на 23.12.24 в 16:27
Никола Тулечки

Никола Тулечки: ТикТок се използва масово сред младите в България

ТикТок се използва масово сред младите в България , заяви пред БНР Никола Тулечки - лингвист, експерт по данни, един от основателите на Сдружение "Данни за Добро".   По думите му от доста време се забелязва как ТикТок се налага. Той напомни изследване, поръчано от СЕМ, за дигиталните навици на българската младеж, според което 97% от..

публикувано на 23.12.24 в 12:50

Кирил Дрезов: За Балканите Украйна беше по-приемлива като голям буфер между тях и Русия

В Центъра за европейски проучвания към колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд се проведе семинар на тема "Значимостта на войната в Украйна за Югоизточна Европа". Един от лекторите беше Кирил Дрезов - директор на Звеното за Югоизточна Европа в Университета Кийл. "В резултат на тази война виждаме едно продължение и даже изостряне на това традиционно..

публикувано на 21.12.24 в 08:41

Игор Жалоба: Украйна трябва да осъзнае необходимостта от присъединяването към ЕС

" Украйна като държава трябва да израсне до осъзнаване на необходимостта от това присъединяване, а не да очаква, че присъединяването към ЕС ще разреши вътрешните ни проблеми ".  Това заяви в интервю за БНР проф. Игор Жалоба - председател на организацията ПанЕвропа в Украйна и професор по история, който работи в Института по история към..

публикувано на 19.12.24 в 11:55