Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Надежда в руините - Хърватия след труса

Земетресението в Петриня засегна забравен район на страната, за който никой не се сеща

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Измина точно седмица от опустошителното земетресение в Хърватия, което взе седем жертви, рани десетки, а стотици остави без дом. Вторичните трусове продължават. Дори вчера ново земетресение с магнитуд от 4,2 по Рихтер притесни хората в района на най-пострадалия град - Пeтриня. Усети се и в столицата Загреб. Щетите ще се възстановяват бавно, а след първоначалния шок остава въпросът - докога ще издържи солидарността.

Йелена Прторич  Снимка: личен архив

Младата хърватска журналистка Йелена Прторич е преживяла страшния трус преди седмица в родния си град Риека в северната част на страната.

„Когато по-късно научихме, че епицентърът е на повече от 100 км, беше ужасяващо. До 29 декември не знаех, че е възможно земетресение да е толкова мощно, че да се усети на стотици километри разстояние.“

През 2020-а обаче Йелена научава много добре какво е земята под краката ти да се люлее. Била в Загреб, когато трусове от 5,2 по Рихтер разтресоха хърватската столица на 22-ри март.

Сега двата най-засегнати града - Сисак и Петриня, са сякаш призрачни - с разрушените си сгради и хората, напуснали, за да оцелеят. С отломки от миналото спокойствие. С куче, което още пази несъществуващ вече дом. Ще останат ли самотни и тъжни тези къщи и след удара на природата?

Ако не сте от Хърватия, мислите за плажове, острови, туризъм и може би за Загреб, но епицентърът на земетресението бе в Централна Хърватия. Това е част от страната, за която всъщност никой не мисли. Била съм един или два пъти в Сисак, никога в Петриня. Ако не сте от там, ако не преминавате или нямате приятели в района, не бихте отишли“, разказва Йелена Прторич пред БНР.  

Според официалната статистика това е един от хърватските райони с най-скромен брутен вътрешен продукт, тоест един от най-бедните. 

Не са непременно призрачни градове в смисъл, че всички са ги напуснали, но проблемът с обезлюдяването, който започна след войната през 90-те години и продължава до днес, е огромен. Загубата на хора засегна най-вече вътрешността на страната и този регион е сред силно засегнатите“, пояснява журналистката.

Тук и белезите от юговойните са сериозни. Някои от местните загубили домовете си за първи път именно тогава. Сега преживяват същото, макар и по други причини. А белезите остават. Понякога буквално. 

„По време на войната Петриня бе окупиран от сили на Югославската национална армия. Сисак също бе нападнат и бомбардиран. Регионът беше силно засегнат от войната. Мисля, че цяла Хърватия откри едва след земетресението колко зле е изглеждал Петриня и преди това. В социалните мрежи можете да видите снимки на града, който всъщност така и не бе напълно възстановен, с останалите следи от куршуми и гранати по фасадите на къщите, с липсващите фасади на места.“

„Говорим за регион, който е на около 40 км от Загреб, много близо до финансовия и икономически център на страната и най-богатия ѝ регион, защото Загреб определено е такъв. Но само на 40 км все още има градове, които са били напълно занемарени след войната. Разбира се, сега ситуацията е отчайваща, защото в Петриня например хората разказват как няма нито една сграда в центъра, която да не е пострадала“, допълва Йелена Прторич.

Може би затова кметът сравни града си с Хирошима. Особено емоционални думи, които за Йелена обаче имат логично обяснение.

„Това е и реакция на отчаяние. Никой никога не е готов за подобно нещо. Хората тук смятаха, че земетресението, което ги удари в понеделник, тоест трусът преди голямото земетресение на 29 декември, който беше с магнитуд 5,2 по Рихтер, е най-лошото нещо, което може да им се случи тази година. След това обаче ги удари и голямото земетресение от 6,2 по Рихтер.“

Пострадалите получиха вода, храна, палатки, одеяла, дрехи, радиатори, всякакви вещи от първа необходимост. Получиха и много топла доброволческа помощ. Хората, останали без дом, веднага бяха поканени в чужди къщи чрез социалните мрежи. Йелена вижда в реакциите от първите дни прилив на солидарност - и от родната Хърватия, и от балкански държави, сред които България, и от по-далечни страни. Все още да се говори за възстановяване на щетите е рано, земята под краката на хърватите продължава да трепери. Вторичните трусове са стотици. И сега хората са нуждаят от подслон, макар и временен. 

Трябват им фургони и кемпери. Мнозина искат да останат близо до домовете си, докато започнат да ги строят наново. Имаше и много хора, които отидоха на терен с желанието да помогнат на онези, които искат да се преместят.“

И така - действаш като да окажеш първа медицинска помощ, разказва Йелена. Седмица по-късно някои все още я търсят, защото спят в колите си. Но това, от което хората ще се нуждаят в идните месеци, е финансова подкрепа.

След първото земетресение в Загреб през март, през юни щетите вече са били оценявани на около 86 милиарда куни, или близо 11 и половина милиарда евро, уточнява хърватската журналистка.

„Някои хора, които тогава загубиха домовете си, все още спят във фургони или са наели апартаменти например в хостели или хотели.“

Какво още доминира пейзажа и историята в едно от най-разрушените места след земетресението преди седмица в Петриня?

„В Сисак има мост, който е сред символите на града. Нарича се Стария мост и е тухлен. Създаден е по време, когато икономиката на Сисак процъфтява - между двете световни войни. Мост, който всъщност оцелява през Втората световна война. Германците искат да го взривят, но това не се случва. Оцеля и през последната война, а накрая го унищожи земетресението. Мостът не се е срутил съвсем, но да се преминава по него тези дни не е безопасно.“

„Визуално наистина е могъщ символ на щетите, причинени от земетресението. Има разрушени жилищни сгради, в центъра можете да видите отломки навсякъде, но емоционалните щети може би се виждат най-добре в разрушенията на Стария мост“, продължава Йелена Прторич.

За нея битката за смисъла отвъд символите не е въпрос на желание, а необходимост. 

Отвъд символиката хората се нуждаят от своите домове, училища и болници. Изглежда от по-дълго, отколкото дори сме си помисляли. Най-голямото предизвикателство не е да се покаже солидарност сега, казва Прторич. Най-голямото предизвикателство или всъщност нужда е солидарността да се поддържа в следващата година или две.

„В страната ще има и други проблеми и мисля, че е много вероятно до 6 месеца просто да забравим за Сисак и Петриня.“

А дали има символика, която отива отвъд красивите истории и може да осигури мост, по-здрав от тухления, към надеждата? Сигурно някои сред вас ще разчетат като знак от съдбата факта, че първото новородено за 2021-ва в Хърватия проплака в пострадалата от земетресението болница в Сисак. 

Наричаме го „земетръсното бебе”. Семейството му е от Петриня, но бебето е родено в Сисак буквално минута след полунощ.“

Той се казва Давид. Името му означава „обичан от Бога”. И ако в олелията покрай пандемично раждане след земетресение, Давид е останал без добра орисница, то нека по радиото му пожелаем божествена обич да го води към мечти, високи като готически кули, към места, неразрушими от разтворилата се земя под него и към Сисак, където се е родил, но по мост, по-здрав от военните капризи на човека и многозначителните прищевки на природата. 

Как изглежда Хърватия слез земетресението през очите на Йелена Прторич чуйте и в звуковия файл.
Снимки в текста: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Живот без вода: Хората се питат как ще карат зимата

" Може би 90% от селата в Търговищка област са без вода. Това не е от тази година, това е от поне 4-5 години насам , като периодично имаме някакви режими. Цяло лято сме на сух режим ".  Това каза пред БНР Светлана Николова, която избра живота на село, след като пребори тежка диагноза. Там обаче среща друг проблем - от 4 години в село Марчино,..

публикувано на 15.11.24 в 14:17
Илюстрация: Георги Цветков

Ръст на даренията от компании, фондации и индивидуални дарители за 2023 г.

Българският дарителски форум отчита 10-11% ръст на даренията от компании, фондации и индивидуални дарители за 2023 г. спрямо предходната 2022-ра. За първи път за последните 10 години има ръст в обема дарени средства за година, в която няма силно изразени кризи, сочи годишният анализ на дарителството. "Очаквахме лек спад в дарителската..

публикувано на 15.11.24 в 09:36
Слънчев бряг

Българският туризъм с рекордни показатели

България е спокойна, стабилна и сигурна дестинация и това прави страната ни привлекателна за туристите . Това каза заместник-министърът на туризма Павлин Петров, който пристигна в Бургас за участие в конференция за развитието на устойчив туризъм. По данни на Националния статистически институт периодът януари - септември   2024 година е с..

публикувано на 14.11.24 в 14:29

Проф. Албена Азманова: Разделението е между елити и население

" Антиарабско насилие и расизъм се толерира, а на насилието срещу израелците се реагира силно и се представя като антисемитизъм ". Това коментира пред БНР проф. Албена Азманова – преподавател по политически науки в London City University. И обясни тезата си: "Атаките срещу израелските футболни фенове в Амстердам предизвикаха много силна..

публикувано на 13.11.24 в 11:50

Мирослав Цеков: Комисията за прякото участие на гражданите трябва да е приоритетна

Комисията за прякото участие на гражданите трябва да бъде една от приоритетните комисии в Народното събрание. Това мнение изказа пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие". "Обединението от граждански организации, което застава зад отвореното писмо, вярваме, че неизменна част от функционирането на една демократична държава е..

публикувано на 13.11.24 в 10:51

Ще сложи ли споделеното родителство край на семейните войни при раздяла?

Хиляди деца у нас остават без равен достъп до двамата си родители след тяхната раздяла . Това е един от мотивите, с които Фондация "За споделено родителство" настоява за законови промени по темата. "Много е важно България да има закон за оборима презумпция за споделено родителство . Това ще намали конфликта между двамата воюващи родители в..

публикувано на 12.11.24 в 10:46
Симеон Сакскобургготски в Националния исторически музей (НИМ), който отбелязва 130-ата годишнина от рождението на цар Борис Трети с експозицията „Цар Борис ІІІ. Личност и държавник“. 3 октомври 2024 г.

Симеон Сакскобургготски – специален гост на видеоподкаста на БНР "Говори…"

Тази вечер Симеон Сакскобургготски ще бъде гост на видеоподкаста на Българското национално радио "Говори…" Епизодът ще бъде излъчен на сайта на Радиото от 20.30 часа и може да се гледа още в БНР Подкасти в YouTube . "Повече от 2 месеца водихме преговори с неговия адютант Явор Кирилов. Когато му разказахме каква е идеята на подкаста, той я..

публикувано на 12.11.24 в 10:01