Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не всяка стресова, необичайна или кризисна ситуация е извънредна

Деяна Марчева: Извънредното положение или обстановка изключват правовата държава

Липсва контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, казва юристът

Стикер на ген. Венцислав Мутафчийски от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса
Снимка: БТА

Има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава. Това каза пред БНР юристът Деяна Марчева, главен асистент по конституционно право в Нов български университет. Тя е сред участниците в конференцията на тема „Извънредното положение: Понятия, практики, политики“.

Въпросът не е дали извънредното положение включва в себе си някаква орязана версия на правовата държава. Вероятно трябва да си признаем, че след като извънредното е обратното на нормалното, а правото предполага нормална структура на отношения, има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава“, смята Марчева.

Най-известният теоретик на извънредното положение – Карл Шмид от 20-те години на XX век, е и най-големият противник на правовата държава, допълни тя.

По време на извънредното положение през пролетта бяха затворени дори парковете. Снимка: БТА

Винаги когато говорим за извънредно положение, за извънредна ситуация, дори за извънредна епидемична обстановка, трябва като юристи да си даваме сметка, че изначално изключваме правовата държава, коментира Марчева в предаването „Преди всички“.

Не се налагаше още пролетта да се въвежда извънредно положение, още тогава Законът за здравето предвиждаше възможности за въвеждане на извънредна епидемична обстановка, смята Деяна Марчева. Според нея към въвеждане на извънредно положение се е пристъпило заради законови неясноти.

Вълна от презапасяване се наблюдаваше при обявяването на извънредното положение през март. Снимка: БТА

Какви са поуките за правото от прилагането на двата модела на ограничения?

Големият проблем от юридическа гледна точка е точно кой и как решава кое е извънредно и в каква степен е извънредно, коментира Деяна Марчева.

„И от решението на Конституционния съд става ясно, че няма отнапред зададени критерии и стандарти, така щото да има юридически, конституционен контрол върху преценката дали са налице предпоставки за въвеждане на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Това е големият проблем за правото - липсата на юридически контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, а оттам се отваря пътят на произвола, подчерта Марчева. „А там, където се отвори пътят за произвола, се разделяме с правовата държава.“

Матрицата на извънредност не можем да я налагаме във всяка една стресова, необичайна или кризисна ситуация, категорична е Деяна Марчева. По думите й са необходими много по-чувствителни критерии за различните ситуации. „А не всяко нещо, което е по някакъв начин заплаха, неочаквано да се поставя под рамката на извънредно положение или извънредна ситуация.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Посланик Ирене Планк: Източните и западните германци сме едно цяло. Никой не иска ново разделение!

На 3-ти октомври Германия отбеляза 34 години от обединението, което се случи след падането на Берлинската стена на 9-ти ноември 1989 г. Повече от три десетилетия са минали от тази историческа нощ. Еуфорията и радостта са притъпени. В обединена Германия разделителните линии са все още ясно изразени. Всеки втори източногерманец смята, че в нова Германия..

публикувано на 05.10.24 в 11:55
Херберт Кикл, лидер на спечелилата парламентарните избори в Австрия Партия на свободата

Паул Шмид: Щом националисти популисти печелят изборите, значи в обществото са настъпили промени

Без миграцията нямаше да има крайна десница - това важи не само за Австрия, а изобщо за европейските десни популисти, които без съмнение са във възход. През цялата седмица след парламентарните избори в Австрия, спечелени от крайнодясната "Партия на свободата", обществената дискусия се върти около това как да бъде изолирана една демократично..

публикувано на 05.10.24 в 11:45
 Ирина Николова

Ирина Николова: Програмата по метода "Кастрирай и върни" не работи

Проблемите в общинското предприятие "Екоравновесие" могат да се решат само, ако всички работим заедно. Имаме нужда от доброволци да ни помагат, за да се справим с наследените проблеми. Това заяви кметът на София Васил Терзиев след протест на защитници на правата на безстопанствени кучета , проведен на 12 септември.  На 30 септември беше открита..

публикувано на 05.10.24 в 08:00

Има ли план как да пренастроим енергетиката?

Пропуснахме 10 години възможността, така че да подготвим енергетиката ни за днешната ситуация. Сега имаме сблъсък на лобита. Тези средства, които се гласуват по ПВУ, няма да отидат като инвестиции в адаптация на въглищния район . Това каза енергийният експерт Илиян Василев в интервю пред БНР.  Според него без въглищни централи не..

публикувано на 04.10.24 в 16:23

МВнР призова българите в Иран незабавно да напуснат страната

Министерството на външните работи призовава българите в Иран незабавно да напуснат страната заради нарастващото напрежение в региона. От ведомството препоръчват на сънародниците ни да се придържат стриктно към инструкциите за сигурност на местните власти, редовно да се информират за обстановката, да избягват военни обекти или струпване на..

публикувано на 03.10.24 в 10:12

Младите българи излизат от дома на родителите си на 30. Защо?

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, или 4 години след средното за ЕС, сочат данните на Евростат за миналата година. Сънародниците ни се нареждат след връстниците си от Хърватия, Словакия и Испания и делят четвъртото място с младите италианци. Средната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно..

публикувано на 03.10.24 в 06:38
Евелина Славкова

Евелина Славкова: Българските младежи са песимисти за света, но оптимисти за България

Българските младежи са песимистични за света, но оптимисти за България . Това каза пред БНР Евелина Славкова, социолог от Изследователски център "Тренд", която коментира изводите от проучването  "Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи": "Българският младеж е оптимист за развитието на България, оптимист за..

публикувано на 02.10.24 в 16:48