Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Не всяка стресова, необичайна или кризисна ситуация е извънредна

Деяна Марчева: Извънредното положение или обстановка изключват правовата държава

Липсва контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, казва юристът

Стикер на ген. Венцислав Мутафчийски от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса
Снимка: БТА

Има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава. Това каза пред БНР юристът Деяна Марчева, главен асистент по конституционно право в Нов български университет. Тя е сред участниците в конференцията на тема „Извънредното положение: Понятия, практики, политики“.

Въпросът не е дали извънредното положение включва в себе си някаква орязана версия на правовата държава. Вероятно трябва да си признаем, че след като извънредното е обратното на нормалното, а правото предполага нормална структура на отношения, има голяма вероятност когато сме в извънредна ситуация, всъщност да нямаме правова държава“, смята Марчева.

Най-известният теоретик на извънредното положение – Карл Шмид от 20-те години на XX век, е и най-големият противник на правовата държава, допълни тя.

По време на извънредното положение през пролетта бяха затворени дори парковете. Снимка: БТА

Винаги когато говорим за извънредно положение, за извънредна ситуация, дори за извънредна епидемична обстановка, трябва като юристи да си даваме сметка, че изначално изключваме правовата държава, коментира Марчева в предаването „Преди всички“.

Не се налагаше още пролетта да се въвежда извънредно положение, още тогава Законът за здравето предвиждаше възможности за въвеждане на извънредна епидемична обстановка, смята Деяна Марчева. Според нея към въвеждане на извънредно положение се е пристъпило заради законови неясноти.

Вълна от презапасяване се наблюдаваше при обявяването на извънредното положение през март. Снимка: БТА

Какви са поуките за правото от прилагането на двата модела на ограничения?

Големият проблем от юридическа гледна точка е точно кой и как решава кое е извънредно и в каква степен е извънредно, коментира Деяна Марчева.

„И от решението на Конституционния съд става ясно, че няма отнапред зададени критерии и стандарти, така щото да има юридически, конституционен контрол върху преценката дали са налице предпоставки за въвеждане на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Това е големият проблем за правото - липсата на юридически контрол върху преценката кое е извънредно и в каква степен, а оттам се отваря пътят на произвола, подчерта Марчева. „А там, където се отвори пътят за произвола, се разделяме с правовата държава.“

Матрицата на извънредност не можем да я налагаме във всяка една стресова, необичайна или кризисна ситуация, категорична е Деяна Марчева. По думите й са необходими много по-чувствителни критерии за различните ситуации. „А не всяко нещо, което е по някакъв начин заплаха, неочаквано да се поставя под рамката на извънредно положение или извънредна ситуация.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Георги Каприев

Георги Каприев: Популизмът е политически бездарен, влачи се след народа и не поема отговорност

Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност. Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на..

публикувано на 21.02.25 в 16:33
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55