Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изследване на "Тренд" сочи:

Половината българи смятат, че Covid мерките са достатъчни, 45% не биха се ваксинирали

Снимка: БГНЕС

Близо половината от българите са на мнение, че мерките срещу разпространението на Covid-19 са достатъчни. Задължителното носене на маски на обществени места среща най-голяма подкрепа.

Това показват данните от социологическо проучване на „Тренд“ по поръчка на в. "24 часа" за нагласите на българите за разпространението на коронавируса през ноември, предаде БГНЕС.

30 на сто от българите смятат, че мерките срещу разпространението на Covid-19 трябва да са по-строги. Сходен дял се е отчитал и през април.

82% е делът на българите, които посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хората, а 14% посочват, че не спазват такава. 79% от хората посочват, че избягват събирането с много хора.

Като предпазна мярка срещу коронавируса 37% от хората пият витамини/ хранителни добавки, а 70% използват дезинфектанти по-често.

По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети, то 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение.

Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1 до 12-ти клас среща подкрепа от 28%, а 57% не споделят това мнение. Детските градини и тяхното затваряне са съответно с 25% обществена подкрепа.

На въпрос относно това дали биха се ваксинирали, или не, когато е налична ваксина срещу коронавирус, 26% от българите посочват, че ще се ваксинират, а 45% не споделят това мнение. Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете.

През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места, сравнено с данните от проучване април. Липса на опасения за работните си места имат 35% от хората през ноември, докато през април делът е 25%.

Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май, регистрирани в сондаж тогава. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.

Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през месец ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.

Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят - 30% спрямо 9% през май. За 28% от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.

Проучването, което е по поръчка на вестник "24 часа", е реализирано в периода между 2-10 ноември 2020 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1001 души на възраст над 18 години.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55
Милена Николова и Гергана Ефремова

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..

публикувано на 18.02.25 в 10:58