Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Иван Кръстев, „Солидарно общество“:

Социалният сектор е длъжник на хората, които имат нужда от дългосрочна грижа

Семействата поемат тежестта заради неразвитата мрежа за социални услуги

2
Снимка: redcross.bg

Десетки хиляди български семейства полагат грижи за зависими членове на семействата им, основно възрастни хора, но са лишени от подкрепа както от страна на държавата и общините, така и от страна на програми и мерки, които биха били от полза за тях. Това обясни пред БНР Иван Кръстев от фондация „Солидарно общество“.

"Системата за медицинска експертиза в страната, която и в момента е обект на обществен дебат, не предоставя бърз и безболезнен начин за хората, които са пострадали и имат нужда от специализирана подкрепа, да я получат в обозрими срокове. От друга страна имаме проблема с изключително недоразвитите социални услуги в страната, особено социалните услуги за зависими възрастни хора в дома, в общността“, коментира Кръстев в предаването „Преди всички".

Миграционните процеси и промяната в семейния модел през последните 20-30 години в България налагат като общество, държавните органи и общините да помислят как биха могли по-добре да развият тази мрежа от услуги, които предлагат на лицата, смята Кръстев. 

„Невинаги на първо място стои въпросът с доходите или обезпечаването със средства, макар че неадекватността на пенсионната система също е предпоставка една голяма част от хората, включително и работещите с ниски доходи, да не могат да си позволят да ползват формална грижа и формална подкрепа в ежедневието си, а такава грижа определено е необходима“, каза още Иван Кръстев. 

Данните на Европейската мрежа за социална политика показват, че България е на едно от последните четири места в Европа по дял на публични средства, които се отделят за дългосрочни грижи, ние сме пет пъти по-ниско спрямо средното за Европейския съюз, поясни Иван Кръстев. „Това показва, че тази тежест трябва да бъде поета от домакинствата.“

Нямаме развит социален сектор от гледна точка на възможностите за почасова грижа, допълни Кръстев.

БСП неколкократно е предлагала приемането на специализиран закон за възрастните хора, част от разпоредбите на който касаят именно полагането на грижи, посочи още Иван Кръстев.

На онлайн дискусия, посветена на развитието на дългосрочната грижа за зависими членове на семейството, ще бъдат препоръчани законодателни мерки, които трябва да бъдат предприети и програми, които трябва да бъдат реализирани. Дискусията е организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ и фондация „Солидарно общество“.

Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Руслан Трад

Руслан Трад: Създаде се фалшиво впечатление, че войната в Сирия е приключила

"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР   Руслан Трад, военен анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон. Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската шиитска групировка "Хизбула" влезе в сила  на 27 – ми ноември. Още същият ден обаче се разпали..

публикувано на 30.11.24 в 13:30

Започна унищожаването на заразените с шарка овце в Сливенско

Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата.  Зоната за..

публикувано на 29.11.24 в 15:50

Мариела Куртева: Донорите на яйцеклетки се увеличават, но са крайно недостатъчни

Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството".  "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя.  По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..

публикувано на 29.11.24 в 15:08
Стефан Манов

Стефан Манов: Без проверка на видеонаблюдението КС ще валидира фалшификации на изборите

Политиците, дали пък да не получат урок, защото НС не може да тръгне, пред очите ни се разпада политическата среда. Дали пък не трябва да се касират изцяло изборите и да послужи като урок на всички, коментира Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК в интервю пред БНР.   Той е категоричен, че Изборният кодекс (ИК) не трябва да се отваря,..

публикувано на 29.11.24 в 10:29
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Алтернативно мнозинство ще е по-харесвано от нова сглобка

Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..

публикувано на 29.11.24 в 09:09
Нарисувани от съдебен художник скици на обвинените в шпионаж във Великобритания български граждани. От ляво надясно : Катрин Иванова, Ваня Габерова, Орлин Русев, Иван Стоянов и Бисер Джамбазов, 26 септември 2023 година.

Нови подробности от процеса срещу българите, обвинени в шпионаж за Русия

Британските медии продължават да изнасят подробности от процеса срещу българските граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, след като в четвъртък двама от тях – Орлин Русев и Бисер Джамбазов, се признаха за виновни в Централния наказателен съд – Олд Бейли, в Лондон . Двама от обвинените в шпионаж българи във Великобритания се признаха за..

публикувано на 29.11.24 в 07:44

Акад. Васил Николов: Необходима е стратегия за археологическото наследство, приета на политическо ниво

Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма.  Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..

публикувано на 28.11.24 в 11:45