71-годишният електроинженер Киро Маринов от Полски Тръмбеш е посветил повече от три десетилетия на делото да пази и популяризира изобретенията на първите производители на радиоприемници у нас. Така постепенно е събрал над 120 радиоапарата. Поправя ги, реставрира ги и 60 на сто от старите му радиоприемници днес работят.
Колекционерът от Полски Тръмбеш е сред малцината у нас, които имат приемници, каквито и музеите в страната нямат. Особена гордост на Киро Маринов са два радиоапарата, произведени от братя Алтимирски и тяхната русенската фирма „Бралть“ през 1938 и 1940-а година. Купил ги от битак преди години.
Човек трябва да си изработи един усет и като гледа, да вижда, казва инж. Маринов и обяснява как се е сдобил с двата апарата.
"За съжаление най-редките апарати, които имам, съм ги придобил от пазарите. Има хора, които не им са потребни, не разбират понякога за какво става въпрос и са готови да го изхвърлят, а в последния момент решават да го предоставят на пазара. С малко възстановяване - вътрешно и външно, те изведнъж си връщат онзи вид, който са имали преди 70-80 години и човек започва да се удивлява дали това, което днес се прави, ще просъществува тези години“, коментира колекционерът.
Всичко започнало с един приемник „Христо Ботев“, поставен върху маса на тротоар в Горна Оряховица. Радиото работело и от него семейството, което го притежавало, слушало новини и музика. Не след дълги увещания собствениците подарили уникалния апарат на колекционера.
„Друг любим апарат ми е „Турист“ – първият преносим български лампов радиоприемник, който започва да се произвежда 1958-а година и е олицетворение също на един много сериозен скок в производството на радиоприемници. Много силна емоционална страна за мен имат няколко апарата. Първият е „Гусла“, произвеждан 1950-а година. Има твърде непретенциозна външност на пръв поглед, но всъщност е много български по външност“, споделя Киро Маринов.
Близо 8 хиляди лева е вложил в колекцията си от стари радиоапарати Киро Маринов. Два от тях той е дарил на Историческия музей в Полски Тръмбеш, за да обогати музейния фонд от 12 радиоприемника. Някои от старите говорещи и музикални кутии са събирани по мазета и тавани, разказа музейният директор доц. Христо Харитонов:
„Аз имах възможността да обикалям в затворените училища, зарешетените прозорци на читалищата, подбирах това, което беше необходимо. Някои от радиоапаратите са в резултат на нашата издирвателска работа. Ако трябва да кажем кой е най-старият апарат, това е радиоапаратът „Христо Ботев“ – един от най-популярните, най-ранните български радиоапарати. Той е на около 70 години.“
Уредникът в Историческия музей в Полски Тръмбеш Деяна Христова разказа, че за първи път в община Полски Тръмбеш обществен радиоапарат се е появил през 1929-а година:
„Тогава село Страхилово е радиофицирано. За радиоапаратите в Полски Тръмбеш може да се говори за два етапа. Първите радиоапарати са акумулаторните радиоапарати още от 1929-а година. Така постепенно всички села започват да се радиофицират, като след това през 1935-а година в село Куцина в читалището е вторият радиоапарат, който има в общината. До 1940 година, когато се появява първата народна песен в радиоапаратите от общината - това е на певицата Мита Стойчева от село Обединение.“
С изложбата от 80 стари радиоапарата, в Полски Тръмбеш се надяват да си поставят началото на свой музей на радиото.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
" Тези, които трябва да се извинят и да понесат съдебна отговорност, са хората, които в момента насилствено, и с фалшиви данни, вкарват България в..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Делян Добрев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Първан Симеонов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.