Г-7 може да се съживи заради студената война на САЩ с Китай

Групата на най-развитите в света икономики и демокрации - Г-7, също както Световната търговска организация, Световната здравна организация, НАТО - е на мушката на затрупания от вътрешнополитически кризи Доналд Тръмп за реформиране според разбиранията му за национални интереси на Съединените щати.

Тръмп, който председателства Г-7 тази година, декларира, че групата не е в крак с времето и настоя за включване в нея на Индия, Южна Корея, Австралия и... Русия, която беше прогонена от този форум заради намесата й в Украйна преди 6 години. Освен това, интересът на Тръмп диктува Г-7 да стане плацдарм за геостратегическа битка срещу Китай.

Това, освен руската част от предложенията, е нещо, което не допада на европейските членки на Г-7, поне на канцлера Ангела Меркел.

„Ние канадците сме вежливи. Разумни сме. Но няма да се оставим да ни командват“.

„Нека да бъда честен. От нас се възползват всъщност всички останали страни“.

Тези ключови фрази - първата на канадския премиер Джъстин Трюдо, а втората - на американския президент Доналд Тръмп - илюстрират сбито и ясно напрежението в коалицията на западните демокрации, което на срещата на върха на Г-7 в Канада през юни 2018 година вече беше нагнетено до червено.

Трюдо реагира на митата, които Тръмп, следвайки политиката си на „Америка на първо място“, наложи на съюзниците на Съединените щати в НАТО. Европа и Канада вече бяха фрапирани от изтеглянето на Вашингтон от иранската ядрена сделка и Парижкото споразумение за климата. Разгоряла се беше вече междусъюзническа търговска война.

Съединените щати не подписаха комюникето от срещата в Канада. Затова Франция - домакинът на годишната среща на Г-7 миналото лято, дори не предложи съвместно изявление.

Тази година домакинството се пада на Тръмп, но плановете да събере останалите лидери на най-развитите икономики в света във Вашингтон още този месец се провалиха. Даже и видеоконференция няма да има. Може би все пак нещо ще се проведе през септември, а може и, по думите на Тръмп, след президентските избори през ноември.

Въпросът е успя ли Тръмп да обезсмисли Г-7? Ще я превърне ли в отживелица, за каквато смята НАТО, ако спечели втори мандат. И колко смислена е идеята му да използва форума като единен фронт срещу Китай?

По тези въпроси Деян Йотов разговаря с Джеръми Шапиро - експерт по трансатлантическите отношения от Европейския съвет за външна политика.

„Г-7, според мен, е отживелица още през този мандат на Тръмп. Но нека все пак бъдем справедливи - тя е отживелица дори от известно време преди него. А антикитайската мисия предлага възможност Г-7 да се съживи. Но това няма да се случи при управлението на Доналд Тръмп. Доказателство за това е и поведението му на двете последни срещи на върха - изнервят го съюзници, които смеят да имат собствена позиция и го принуждават да се бори за своята“, каза експертът.

След скандалната реакция на Тръмп на протестите за расови права в страната му и изтеглянето и от Световната здравна организация германският канцлер Ангела Меркел отказа да пътува до Вашингтон под претекст, че пандемията не е утихнала. Тогава Тръмп се принуди да обяви отлагане, но и план да разшири Г-7 с Индия, Южна Корея и Австралия. Освен това декларира, че кани и Русия да се върне на масата на водещите икономики, изхвърлена от там 2014-а заради анексирането на Крим.

„Идеята, че Г-7 трябва да се адаптира към настъпилата нова глобална ера - идея, която всъщност идва от Великобритания, а не от Доналд Тръмп - че Г-7 трябва да се разшири с още няколко демокрации - е разумна. Но мисля, че въпросът за включване и на руснаците e обезпокояващ и че може би Тръмп не е най-добрият двигател за разширяването и превръщането на Г-7 в по-полезна организация“, каза Шапиро.

Европейският съюз, в лицето на първия си дипломат Жозеп Борел, заяви, че Тръмп няма правомощията сам да променя състава на Г-7.

А според Джеръми Шапиро реабилитирането на Русия е проблематично - не защото тя не е от най-развитите икономики, а защото не е демократична страна.

„Дори визията на Доналд Тръмп е Г-7 да може да действа като с общото изявление за Хонконг преди няколко дни - да е нещо като антикитайска конгломерация. Това не би било възможно, ако и руснаците трябва да участват“.

Дали руснаците искат да участват в единен западен фронт като част от втора студена война на Съединените щати - този път срещу Китай? Отговорът на този въпрос изглежда ясен. Спорно е обаче и дали съюзниците на Вашингтон биха се присъединили.

„Да, възможно е. Ще има нова студена война. Може би даже вече я водят Съединените щати и Китай. Средствата са разнообразни. Но администрацията на Тръмп се отнася много пренебрежително към съюзниците си, към привличането на съюзници. И по отношение на Европейския съюз, и към Япония, и към Австралия. Привличането им като част от борбата беше от ключово значение по време на първата студена война. Но отношението на Съединените щати към съюзниците тогава беше много по-различно“, смята Шапиро.

Г-7 се ражда през 1973 година като Г-5 - Съединените щати, Великобритания, Франция, Западна Германия и Япония. Целта е била петте най-развити световни икономики да координират макроикономическата си политика в отговор на срива на долара през 1971-а, Никсъновия шок, петролната криза и последвалата рецесия.

- В състояние ли са седемте най-могъщи западни демокрации и икономики да изпълнят същата мисия сега - в рецесията или дори депресията след Covid-19?

- Не мисля, че Г-7 е способна да свърши отново тази работа. Защото тя вече не представлява достатъчно голям дял от глобалната икономика и мощта й не е толкова мащабна. Все още страните в групата са доста могъщи заедно, но разликата между настоящето и 70-те години е възходът на Китай, Индия, Турция, Бразилия и други такива страни, който намалява относителната сила на Г-7.

- Г-20 е доказала през 2008 година потенциала си да е полезна при справянето с кризи, смята още Джеръми Шапиро. Но тогава, за разлика от сега, Съединените щати и Китай имаха общи интереси и бяха на едно мнение. Има ли шанс за връщане към нормалното, ако Тръмп изгуби изборите през ноември?

- Не знам вече какво вече означава „нормално“. Но бих казал, че няма връщане към времето преди 2016-а. Случилото се през последните 4 години - кризите, които Тръмп предизвика, и кризите, които просто го сполетяха - промениха Съединените щати изоснови. Нов президент би могъл да направи много за промяна на траекторията на страната, за подновяване на отношенията със съюзниците и на репутацията на Съединените щати в света, но не мисля, че е възможно да се възстановяване на каквото и да ни се е струвало нормално преди идването на Тръмп.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.