Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За повече море и по-малко пластмаса

Снимка: БГНЕС

Преди 2017 година изследванията в българската акватория на Черно море са много епизодични, от 2017-а се прави мониторинг на отпадъците по повърхността и има вече шест проведени експедиции. Това обясни пред "Хоризонт" Виолета Слабакова, експерт в Института по океанология на БАН.

Регистрират се т.нар. акумулиращи зони – места с по-голяма концентрация на отпадъци, което се дължи на течения, завихрящи отпадъците, които не им позволяват да се разпръснат, каза Слабакова и даде пример със зоната около нос Калиакра.

Каква е моментната снимка?

"Картинката не е особено красива. Достигнахме до 170 броя на километър, квадратен. Максимални количества сме открили през есента на 2018-а в района на Созопол. Като цяло южното крайбрежие е значително по-замърсено, отколкото северното", посочи Виолета Слабакова в предаването "Хоризонт до обед".

Плаващите отпадъци се движат с помощта на теченията и вятъра и има непрекъсната динамика. Това, че днес югът е по-замърсен, не означава, че утре северът няма да е по-замърсен, уточни тя.

Плаващите отпадъци са трансграничен проблем. Откриват се например марки, които не се произвеждат и търгуват у нас, с надписи на грузински и на турски език. Корабите също са замърсители, от тях идва част от изхвърлените отпадъци. Друг дял от отпадъците се пада на река Дунав, по която те „пристигат“ и се вливат в морето.

Снимка: БГНЕС

90 на сто от отпадъците са пластмаси. Това замърсяване е доста сериозно, коментира Слабакова. Най-често се срещат торбички, найлони, опаковки, фрагменти от пластмаси. 

„Постепенно деградират, механично се накъсват на по-дребни частички, които вече са проблем – микропластите, защото могат да бъдат погълнати от живи организми, по хранителната верига съответно достигат до човешкия организъм.“

Друг проблем е, че попадайки в морето, пластмасата вече няма как да бъде събрана или ако има такъв механизъм, това би било много скъпо. Различните видове пластмаси имат различен живот, при някои от тях той може да продължи до 500 години.

Като изход експертите съветват някои от основните пластмасови изделия трябва да бъдат намалени.

Снимка: БГНЕС

Според Евгения Ташева от Сдружение „За Земята“ е абсолютно постижимо да имаме повече море и по-малко пластмаса, какъвто е слогънът на съвместна кампания на сдружението и "Грийнпийс" - България.

Необходими са усилия не само от страна на младежите, които се включват в акции по почистване и от страна на хората, които са намалили употребата на пластмаса, но и действия на институциите и бизнеса, заяви Ташева пред БНР.

Все повече потребителски стоки се предлагат в опаковки от пластмаса, която не е годна за повторна употреба или рециклиране и съдбата им е или да приключат в пещ за изгаряне на отпадъци, в депата или в най-лошия вариант – в природата, по плажовете, в морето и т.н. 

На сайта на "Грийнпийс" е активна нова петиция за ограничаването на определени пластмасови изделия у нас, съобщи още Евгения Ташева.
  
Двете мнения чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51