Тази година в Ню Лексингтън няма американо-български фестивал. Повече от 40 години това се случваше - кога по-тихо, кога по-шумно по това време на годината. Тези фестивали в родното място на американския журналист Джанюариъс Макгахан винаги са били с посвещение на него: "С благодарност!".
В малкото градче в южната част на щата Охайо досега е живял един-единствен българин. В момента там няма нито един наш сънародник. Но фестивали продължава да има. Без тази година. Заради коронавируса, разбира се. Но историците и българските емигрантски организации в САЩ не пропускат да напомнят, че се навършват 142 години от смъртта и 176 години от рождението на журналиста Макгахан, свързал завинаги живота си с България и българското Освобождение.
През 1871 година Макгахан е назначен от в-к “Ню Йорк Хералд” като кореспондент в Санкт Петербург. Той бързо научава руски. След няколко месеца трябва да отиде в Ялта по работа. Там среща красивата и интелигентна аристократка Варвара Николаевна Елагина. Американецът от ирландско потекло се влюбва в нея от пръв поглед и шеговито ѝ предсказва, че тя ще се омъжи най-късно до две години. Ако това стане, ще Ви поканя на сватбата си, обещава Варвара, а той и отговаря, че то се знае: “Нали аз ще съм женихът”.
За живота на Макгахан Елена Цанева разговаря с Камелия Попова - учител и лектор, преподавател по история и хуманитаристика в колежа Дю Пейдж в Глен Елън, близо до Чикаго, изследва живота на журналиста и търси отговори на още много въпроси, свързани с него - кой всъщност е той, какво го свързва с България, има ли подмяна на историческите ни ценности.
Предсказанието на Макгахан сбъдва ли се, или не?
Двамата всъщност преминават през много перипетии, но успяват да запазят връзката си и след около 1 година и половина се оженват в Париж. Тогава тя е 22-годишна, Макгахан 27-годишен и бракът им продължава до самата смърт на Макгахан, около 5 години и половина.
Вие сте автор на книжката “Един забравен герой: приносът на Джанюариъс Макгахан към българското освобождение, 1876-1878 “. Някога в учебниците по история за Макгахън пишеше, че това е кореспондентът, който при потушаването на Априлското въстание и насочва вниманието на Европа към България. За Макгахан България е една далечна, повече или по-малко чужда страна. А той проявява един необичаен интерес към българите. Как се стига до неговите репортажи. Откъде идва този интерес?
Ще започна с това ,че за Макгахан интересът към България е свързан с това,че той следи всички световни събития в момента, вижда, разбира за какво става въпрос.По това време се носят т.н. тъмни слухове, още нищо не е ясно. Т.е., проявявайки собствена инициатива, той пита своя работодател дали е възможно да го назначи в България.При неговия отказ Макгахан скъсва най-после с работодателя си от “Ню Йорк Херълд” и се обръща към лондонския “Таймс”.
От там също получава заплата за репортер от 10 хил. златни долара и покриване на всички разноски. Трябва да подчертаем тук, че за 2-те страни - както и за “Дейли нюз”, така и за Макгахан българските събития откриват една златна възможност. Защо? Защото Макгахан още от 18-годишен мечтае да напише един ден книга, която ще го направи световно известен. До този момент той е написал две такива книги, които претърпяват голям финансов неуспех и Макгахан е убеден, той е сигурен, че ето това е неговият звезден час - събитията в България, това, което се случва. За вестника “Дейли нюз”, който е орган на британската Либерална партия към момента, потвърждаването на изнесените от него по-рано факти за това, което се случва в България, които са веднага отречени от британското и турски правителства, е всъщност моментът, в който вестникът ще си затвърди репутацията и ще нанесе и сериозен удар на политическия враг - Консервативната партия, правителството на Дизраели, и така ще подготви почвата за предстоящите избори за министър-председател.
Как от разстоянието на близо 1 век и половина историческата наука днес оценява репортажите на Макгахан. Можем ли да приемем написаното за 100 % достоверно или има и съмнения относно някои факти или събития?
Вижте, историческата наука използува една много сложна система от правила и критерии на преценка на достоверността, но аз няма да навлизам в специфики, ще подчертая само 3 основни момента: първо Макгахан не е пряк участник или очевидец в тези събития, които преразказва. Неговият разказ се базира на описанието на други лица, които са били преки участници или свидетели. Второ, езикът на неговото повествование е подчертано колоритен, силно емоционален, шокиращ, на моменти тенденциозно провокиращ и разбира се, по-късно Макгахан е бил обвиняван за този прекалено живописен стил, както те се изразяват, който бил попречил на читателя трезво да възприеме фактите. И третият важен момент е личното отношение на автора, неговата пристрастност. И то силна пристрастност. Позитивна, много положителна оценка за българската страна и силно негативна за турската. И тука аз мога да дам един пример. След среща с мюдюрина или управител на Панагюрище, който е мъчител и изнасилвач на Райна Попгеоргиева, Макгахан се изказва за него, че това е най-мръсният и гаден звяр,който очите са ми виждали.” Т.е., едно такова определение днес би предизвикало доста бурна реакция. Въпреки всички изброени недостатъци обаче трябва да изтъкнем и да се знае, че Макгахан не измисля фактите. Той не пише художествена литература.Това са дописки от мястото на събитието един месец, след като то се е случило. И да той симпатизира на българската кауза и представя другата страна в негативна светлина, но той не събира информация само едностранно от пострадали българи. Той събира, той разговаря с чужди наблюдатели и граждани в момента в България, пребиваващи, а също и с много представители на османските власти по места, така че той успява да си създаде много точна представа за нещата.
Макгахан всъщност остава като кореспондент почти до края на руско-турската война. Той е свидетел и отразява военните действия, войната не го пощадява и неговият живот? Безумна храброст, саможертва в името на някакъв идеал или… Какво точно го води на фронта?
И храброст, и саможертва, и професионален ангажимент, разбира се. Неговият договор с “Дейли нюз” е продължен, а той е натоварен да отразява събитията този път като военен кореспондент. И да си дадем сметка колко брутални, колко тежки са били условията на тази война, е самият факт,че Макгахан остава един от 5-мата кореспонденти, които все още продължават да отразяват войната в нейния край при положение, че при нейното започване се явяват около 80 такива.След края на войната Макгахан е имал намерение най-после да се откаже от опасната си професия….и да се отдаде на писателска кариера".
Но всъщност той почива в края на войната.
Да, достигайки в края предградията на Константинопол, …той се заразява в Константинопол с тиф и умира там".
Той отразява и битките при Плевен, Шипка - изключително тежкото прекосяване на Стара планина при зимни условия, всичко това Макгахан го отразява и той е редом с руския войник.
В последните години обаче, Макгахан все по-често е наричан “освободителят на България”. Без да отричам неговите заслуги, всеки път се питам не е ли пресилено това определение и не е ли това поредното политизиране и пренаписване на историята?
"Като историк аз не бих се ангажирала с подобно определение.А доколкото ми е известно и никой от колегите историци не го е използвал".
Но го чуваме в официални изказвания, от държавни служители?
"Да, точно така. Затова е важно да знаем от къде тръгва, как е измислено това определение.Това става в далечната 1904-та г. от 2 местни американски организации в родното място на Макгахан. Едната е Клуб на Макгахан, а другата е “Рицарите на Колумб”, която е всъщност религиозна католическа организация. Т.е. те се опитват да съберат пари за новата му надгробна плоча и във връзка с цялото събитие успяват да издигнат такава плоча и поставят въпросния надпис.Така че за нас е много важно да знаем - идеята е чисто американска, осъществяването е американско и отразява изцяло американската гледна точка. Това, че в днешно време някои частни български лица или групи, или представители на официалните български власти също ползват това понятие, не означава,че то се среща в академичната ни историческа литература".
Репортаж на Елена Цанева в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
За единадесета година възрожденският град Елена посреща хиляди гости за Празника на еленския бут. Майсторите балканджии днес и утре ще демонстрират кулинарното си изкуство. Повече от 1500 еленски бута са приготвили за гостите си домакините. Освен прословутият еленски климат, който е задължително условие за неповторимия вкус на деликатеса..
Преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин написа писмо на американците с копие до НАТО, с което поиска Алиансът да спре разширяването на изток и дори да се върне на позициите си от 1997 г. Или с други думи - Източна Европа да излезе от НАТО. Путин искаше да се разбере с американците и по-малко с европейците. Какво се случи след това..
Ограничителни мерки срещу разпространението на шарка по овцете въведоха отново властите в Гърция. Извършват се проверки на млякото и сиренето. Забранява се за срок от 10 дни транспортирането на животните в цялата страна. Повечето случаи на заразени животни са във ферми в северната част на страната в област Еврос, която е близо до българската..
Навлизаме в нов етап на световните отношения. Европа трябва да се подготви за период, изпълнен с непредвидимост . Ще видим промяна в много отношения – в търговските отношения, ролята на САЩ в световните организации. Това мнение изрази пред БНР Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност. Констанце Щелценмюлер: Европа..
Плевен се включва в международно събитие, посветено на световноизвестния психолог Джейкъб Морено. Той е създателят на философията, етиката и методологията за правене на групова психотерапия. Между 18:30 ч. и 20:30 ч. в Плевен ще се проведе общественото събитие "По стъпките на Джейкъб Морено" на улица "Свети Свети Кирил и Методий"27, където е..
Седмица след трагедията в Нови Сад, за която все още никой не е арестуван, мостът Варадин в града беше блокиран от многохиляден протест. Движението беше затворено до полунощ. В петък, 1 ноември, бетонният навес на наскоро реконструираната железопътна гара в Нови Сад се срути, убивайки 14 души и ранявайки тежко други трима. Сблъсъци на..
Завръщането на Доналд Тръмп може би дава началото на една нова епоха. Доналд Тръмп, който веднъж вече разклати устоите на демократичния световен ред, се завърна и в резултат на загубилата обаяние и лидерска мощ западна общност, обединена някога от общи разбирания за истински ценното в живота. Разделението в тази общност е повече от видно, и съвсем не..
Безредици пред Народния театър "Иван Вазов" предшестват премиерата на постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович...
" Директорът на Народния театър е виновният. Някой плаща, за да се извърши тази провокация". Това заяви пред БНР Иван Гранитски , издател и член на..
Днес е втората премиерна дата на постановката на Джон Малкович „Оръжията и човекът“ в Народния театър "Иван Вазов" . Снощи, по време на първото..