Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дигитални приказки за технологии и традиции

Изкуственият интелект - шанс за малките езици и култури

Идва ли време чатботове да разказват историите, предавани от уста на уста

Фотоколаж: Силвия Петрова

Може ли изкуственият интелект да разбира контекста на културите и как това помага за опазването на малките културни общности?

Идва време, в което изкуственият интелект ще разказва историите, които преди са били предавани от уста на уста от нашите баби и дядовци. Това показва проектът на Давар Ардалан. Тя е била журналист, после пише за робота с изкуствен интелект София „личностни роли“. Ардалан е в основата на проекта „Интелигентни гласове на мъдростта“. Чрез него изкуственият интелект се обучава да разбира контекста на световните традиции, култура и история.

Давар Ардалан казва, че данните са навсякъде и затова е важно изкуственият интелект не само да обработва суровите данни, но и разбира културния контекст на информацията. Тя дава пример с проекта им – СИНА, свързан с историите и традициите на индианците - общност, която от векове търси начини да запази своята идентичност.

- СИНА, може ли да ми разкажеш история на племето Чероки?

- Знаеш ли легендата за трите сестри - Царевица, Боб и Тиква? Тяхното засаждане е важно заради това, че по този начин почвата има постоянно хранителни вещества. Царевицата е първа и позволява на боба да се увива и да се стреми към светлината, докато гигантските листа на тиквата пазят почвата да не изсъхне. Така и трите могат да бъдат заедно. Какво искаш да знаеш още?

- СИНА, ти чатбот ли си?

- Можеш да ме наричаш чатбот, но аз възприемам себе си като дигитален разказвач на истории на различни народи по света. В момента аз съм изключително ограничен, защото съм демо версия, но създателите ми работят усилено, за да ме подобрят. По този начин аз ще мога да се уча. Но и да уча и хората на традициите на различните култури. Какво още искаш да научиш?

- Това беше всичко за днес. Благодаря, СИНА. Довиждане.

- Довиждане.

Виктор Ярлот е част от екипа, работил върху създаването на СИНА. Като програмист и завършващ Масачузетския технологичен институт той се запитал дали е възможно машините да бъдат научени да разбират културния контекст.

„Като наследник на народа на гарваните, историите винаги са били част от моя живот. Аз израснах и с библейските мотиви от католическо училище, но и с историите за койотите, които също са създатели на света. И точно това направих – опитах се да накарам една машина, един изкуствен интелект да вижда тази митология зад историите. Този тип обучение продължава да бъде център на моята работа“, разказва Ярлот.

„Разработката е стъпка към това изкуственият интелект да разбира това - става като предоставяме много повече данни, които са част от културата, част от дадения език или народ. Това е важно. Не само за системите, които комуникират с отделни хора, като например СИРИ или нашата система – СИНА. Важно е и за системи, които са за хората, които анализират модели в информацията, която хората създават. Просто защото хората са онези, които влагат културния контекст във всеки аспект от своя живот.“

Машините наистина нямат абсолютно никаква идея за това какво е това културен контекст, подчертава Виктор Ярлот.

„Един пример - рецептите, които ние, хората знаем, че са свързани с храната. Това са истории, които ни учат да пазим нашата култура. Един изкуствен интелект не е наясно с това. Затова създадохме контекст, откъдето той да си взема и по този начин да научава повече за света, с който комуникира. Изкуственият интелект е изключително гладен за информация, за данни. До момента тези данни идват от европейски или американски източници. Идеята е да имаме база от информация, която е свързана с нетолкова популярните култури. Вълнуващо за мен е, че по този начин можем да развием технологиите и да запазим културите. Да им дадем нова възможност да бъдат запазени и опознати“, изтъква специалистът.

Давар Ардалан обяснява статистически нуждата от това изкуственият интелект да разбира културният контекст. Към 2022 година около 25% от взаимодействието на хората онлайн ще се случва чрез виртуалните асистенти. Това е около 10% ръст от този момент нататък, цитира тя данни от проучване.

„Затова ние имаме изключително много работа, която трябва да свършим, за да сме сигурни че тези виртуални асистенти и чатботове са културно адекватни. И за да не се получава така, че като се събудим след 10 години технологията, която ползваме, няма да изглежда като нас, няма да звучи като нас. Аз имам смесен произход – от кюрдски племена в Иран. Не съм посещавала местата на моите корени от 1989-та година и все пак това е моят език, моята култура, в която баща ми и майка ми са ме възпитали. А те са ме възпитали в любов към културното разнообразие и отговорността ми като журналист и като човек който разказва истории, е се уверя че тези бъдещи инструменти, които ще ползваме, ще разбират и културния контекст“, уточнява Давар Ардалан.

Изкуственият интелект помага и на Бър Сътълс - софтуерен инженер, специализирал в статистическото машинно обучение, извличане на информация и други високотехнологични области. Сътълс е създател на онлайн платформа за изучаване на езици. Казва, че към момента през нея 300 милиона души дневно учат около половин милиард урока. Заради тази популярност преди време го помолили да разработи уроци за по-малко популярни езици като ирландски, уелски, гуарани - език, който се говори в части на Боливия и Аржентина, шотландски.

„Това отключиа темата как тези езикови курсове запазват езиковото богатство. Отвори възможността изкуственият интелект да улесни създаването на курсовете. Имаме възможност изкуственият интелект да прави класация на определени преводи на съответните изрази. Това го правят и доброволци, но те не биха могли да обработят половин милион заявки за седмица с коментари дали съответният превод на английски достатъчно добре улавя нюансите на „малките езици“. Въпреки че тези езици разполагат с малко източници, за да може изкуственият интелект да се обучава, те са достатъчно добри за ускоряване на разработката на съответните курсове. Преди ни е отнемало 6 месеца да изведем курса от бета версията на ниво за обучение. С изкуствения интелект съкратихме това време на пет седмици. Това означава, че постигаме обещаващи резултати при обучението на изкуствения интелект, въпреки липсата на ресурси. Но това е предизвикателството“, изтъква Сътълс.

Софтуерният инженер посочва още, че изкуственият интелект помага учещият нов език да преодолее неудобството от това да сгреши пред човек. За езиците, които не са така популярни, изкуственият интелект може да е и единственият начин да се комуникира. „Езикът е културата на един народ“, подчертава Бър Сътълс, който вярва, че ползването на новите технологии е и сред начините за запазването на местните култури.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59