Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сценарии за бъдещето - адаптиране към променения климат или миграция

Снимка: БТА

Тазгодишният януари според Световната метеорологична организация глобално за света е бил най-топлият, откакто се правят метеорологични измервания.

 „Ту ни е студено, ту ни е топло и всеки път казваме – такова нещо не се е случвало, но то се случва все по-често“, казва гл. ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология. Тя ръководи отдел „Метеорологични експериментални данни“ в Департамент „Метеорология“.

Всеки вече усеща, че нещо се случва и времето не е такова, каквото го помни, отбелязва Лилия Бочева.

Температурите глобално наистина растат. Средно за България последните 10-15 години са сред най-топлите, откакто се правят метеорологични измервания. Честотата на топлите години зачестява. 2019-а е била най-топлата година за нашата страна от 1930 г. насам, пояснява тя в предаването "Нощен хоризонт".

Глобалното затопляне се отразява различно в различните региони на света. На Балканите например промените не са толкова резки, колкото в централните части на Европа. При нас промените се изразяват в увеличен брой на екстремните явления – например за кратко време пада голямо количество дъжд, обикновено през лятото, зачестяват и продължителните суши.

Торнадо в България би могло да се прояви навсякъде, у нас обаче това явление не е толкова мощно и продължителността му не е повече от половин час, обичайно 10-15 минути на неголяма площ, когато е на сушата. През 1906 година има съобщения за вихър, довел до валеж от риба край морето. Тези явления над морето обикновено са далече от брега, траят десетина минути и се разпадат. Торнадото в България по международната скала попада в най-ниската степен, разказва Бочева. И добавя, че честотата на такива явления не нараства, просто сега имаме повече възможности да ги документираме, защото всеки ходи с телефон в джоба си.

Промените в климата като термин се появяват през средата на 70-те години, а по-мащабни дискусии в научните среди се водят от 80-те години на миналия век.

Неблагоприятните последици ще бъдат видими за следващите поколения. Изменението на климата не е толкова актуално за толкова хора, защото не е нещо, което се случва днес, утре или вдругиден, бързо и сега, изтъква гл. ас. Лилия Бочева. 

Климатът на много места ще стане по-неблагоприятен и по-недружелюбен към хората и хората ще трябва да се адаптират към него или ще се стигне до т.нар. климатична миграция.“

 „Температурата, границата от 1 градус над тези отпреди 100 години вече е мината. Това, за което се борим, е да ограничим това нарастване. Защото не е без значение дали глобалната температура нараства с части от градуса или с цял градус. Разликите са огромни“, коментира специалистът по климата.

Чертаят се различни сценарии, най-неблагоприятният от които е в края на настоящото столетие температурата да се увеличи с 3-4 градуса, което за някои държави би било катастрофално. Затова сега стремежът е на фона на единия градус увеличение, който вече е факт, процесът да бъде задържан до 2 градуса, допълва Лилия Бочева.

При изработването на климатичните сценарии учените се опират върху математически модели, спътникови изследвания, статистика от наземни измервания.

Цялото интервю в детайли слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35