Хю Ловат: Анексия на части от Западния бряг ще влоши отношенията на ЕС с Израел

В неделя, 17 май, положи клетва новото правителство на Израел. Премиерът Бенамин Нетаняху си гарантира още 18 месеца на власт, независимо от делото за корупция, чийто старт е насрочен за утре. А коалиционното споразумение му дава картбланш да пристъпи към присъединяване на голяма част от окупираните палестински земи още през юли.

„Надвисналата заплаха от Израел да анексира части от Западния бряг на река Йордан ще доведе до погазване на международното право, ще затръшне вратата пред дипломатите и ще заплаши усилията за постигане международен мир и сигурност“, предупреди в сряда специалният пратеник на ООН Николай Младенов.

А вчера аятолах Али Хаменей не скри решимостта на Техеран да се възползва от ситуацията.

„Без съмнение, дълготрайният вирус на Ционизма няма да просъществува още дълго. Той ще бъде изкоренен благодарение на решителността, вярата и гордостта на нашата младеж. Всички трябва да подкрепят палестинската нация в тази свещена борба. Ние с гордост ще дадем своя принос“, заяви върховният лидер на Иран.

Режимът, който заплашва Израел с унищожение, ще се намери сам в такава опасност, отвърна неразколебаният Нетаняху.

Плановете на израелския премиер по отношение на Западния бряг следват отблизо плановете на американския президент, които бяха представени в края на януари. Формално „визията“ на Доналд Тръмп за бъдещето на Близкия изток е за две държави - израелска и палестинска. Но палестинската е териториално орязана и разпокъсана от еврейски анклави, лишена е от пряк досег с Йордания и от природните ресурси по крайбрежието на Газа и е под неограничения военен и икономически контрол на Израел.

Бъдещето на такава държава е проблематично, както и перспективите за траен мир, твърди Хю Ловат от Европейския съвет за външна политика.

„Присъединяване на части от Западния бряг от Израел без съмнение ще промени модела на отношенията в Близкия изток. Възможността за две държави ще бъде почти, ако не напълно неосъществима. Отношенията в следващите години вече ще се градят върху представите за една държава. Въпросът ще бъде как тази държава ще бъде дефинирана. Като държава, основана на неравенство или на равенство между гражданите? Отговорът на този въпрос ще е и отговор на въпроса дали можем да очакваме траен мир или не“, каза той в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„Опасявам се, че изчезването на перспективата за две държави ще има големи последици за бъдещето на Израел. Изборът ще бъде между апартейд и двунационална общност - между това дали Израел ще остане еврейска държава или ще запази демокрацията. Но няма да може да бъде и двете“, добави той.

- Програмата на новия израелски кабинет бе одобрена със значително мнозинство в Кнесета. В нея обаче претенциите към Западния бряг са обвързани с ред условия: не само координация с Вашингтон, но и запазване на "стратегическите интереси" на Израел, поддържане на регионалната стабилност и на мирните договори с Египет и Йордания и стремеж към "бъдещи мирни договори". Тази формулировка като че ли все пак оставя вратата на дипломацията открехната…

- Има безпокойство и то не ново - то датира от юни 1967-ма. Още откакто Западният бряг бе окупиран, има опасения, че евентуалното му анексиране ще доведе до усложнения за Израел не само в регионален и международен, но и във вътрешен и демографски план заради поглъщането на голям брой палестинци от еврейската държава. Тези опасения са все още налице, особено в службите за сигурност и части от политическия истаблишмънт в страната.

Ако погледнем целия спектър на израелската политика, ще видим лагер, който шумно и гласовито подкрепя анексирането. Ще видим и по-малък лагер, който е против - но представлява доста незначително малцинство. Извън тези два лагера е голяма част от израелската общественост. Тя е апатична и, общо взето, мълчи по въпроса. Въпреки потенциалните последици за Израел, особен дебат за евентуалната анексия на Западния бряг няма. За премиера Нетаняху е трудно да не се възползва от тази ситуация.

- До момента анексионистките планове на Тел Авив се ползват с видимо безрезервна подкрепа от администрацията на Тръмп. Но тя може да не се задържи след президентските избори през ноември. А тази седмица фаворитът на демократите Джо Байдън заяви, че е против анексирането на палестински територии.

- Реакцията на Байдън е без съмнение важен фактор за политиците в Израел. Думите му бяха важни, но в известна степен отслабени от коментарите на външнополитическия му съветник Антъни Блинкън. В общи линии Блинкън каза следното: Джо Байдън е срещу анексирането, но не очаквайте да направи нещо, когато поеме властта.

Тъй че посланията от лагера на Байдън остават смесени. Освен това могат да бъдат изтълкувани двояко. Привържениците на анексирането може да сметнат, че трябва да действат сега, защото ако Байдън спечели през ноември, ще имат само няколко месеца за да наложат израелския суверенитет над Западния бряг.

- При това положение, в състояние ли е Европа ако не друго, поне да разколебае израелските намерения? Да разпали дебат сред израелците?

Да. Не бива да разглеждаме анексирането на части от Западния бряг като нещо предопределено. Към момента обаче опозицията срещу такова решение е малка и във вътрешен, и в международен план. За да бъде предотвратено, трябва да се създаде очакване за силна реакция, която ще дойде не са мо от палестинците и от региона, но и от международната общност начело с ЕС. Усещането, че европейците са готови на ответни мерки, ще бъде от ключово значение за преценката на израелското правителство.

- … защото Тел Авив има какво да губи от конфронтация с Европа.

- Ясно е, че и двете страни ще загубят много. Европейските правителства не желаят разрив, но ще бъдат принудени против волята си да поемат по този път. Европа е общност от 500 милиона жители и има добре развити отношения с много други партньори. Израел полага усилия да завърже контакти в Азия, Африка и Латинска Америка, но все още е обърнат икономически и културно към Европа. Така че в дългосрочен план той има да губи повече - и в търговията, и в научноизследователски програми като „Хоризонт 2020“.

- Какво обаче чуваме през последните дни от Европа? Обещанието на върховния представител Жозеп Борел, че ще използва всички дипломатически средства да спаси перспективите за палестинска държава редом с израелската, прозвуча "кухо" преди седмица, когато министрите на външните работи не можаха да се разберат за обща декларация. Общото предупреждение бе осуетено от възраженията на Австрия и Унгария.

Най-остро сякаш бе посланието на френския първи дипломат. "Все още не мога да кажа под каква форма ще бъде. Работим за съвместна превантивна акция. И за ответни мерки, ако решение (за анексии на Западния бряг) бъде взето, заяви презседмицата Жан-Ив Льо Дриан"

Има ли Евросъюзът достатъчно тежест, за да "натежи" на израелската политика?

- Това е доста несигурно, предвид разединението на европейците, което не е никаква тайна. Но когато слушаме дебата между тях е важно да отчетем наличието на значителна опозиция от страните-членки срещу анексирането на Западния бряг. Колебанията са по-скоро за това как и кога Европа да реагира. Има страни, които искат да дадат на израелското правителство повече време, за да покаже намеренията си. Други предпочитат да разубедят израелците по заобиколни пътища, например чрез Съединените щати.

Така че ако анексията се случи, голяма част от 27-те ще признаят, че ответни мерки са необходими. Даже ако една или две държави-членки продължат да са против, последиците за израелско-европейските отношения ще са неизбежни.

Ако започнат да сравняват Израел все повече и повече с апартейда, това очевидно ще въздейства върху общественото мнение в Европа. Това, на свой ред, ще повлияе върху управляващите в европейските страни и, с времето, ще се отрази дълбоко на отношенията с Израел.

- От 6 години вече европейците водят нещо като Втора студена война с Русия заради анексирането на Крим. Възможно ли е да стигнем до там и в отношенията с Израел?

- Дори ако има такива европейски правителства, които да искат да замразят или да понижат равнището на дипломатическите си отношенията с Израел, то те са твърде малко. Но тези, които не искат, могат да се видят принудени да го сторят. Заради международното право, което забранява придобиването на територии със сила. Заради правовия ред, който Русия наруши с окупирането на Крим и който Израел ще наруши, ако анексира Западния бряг. Въпросът не е само за палестинците и техните права. Въпросът е много по-голям.

Някои държави в Прибалтика и други райони, които имат собствени проблеми с руските териториални амбиции. Преди време те подкрепяха Израел, но сега е по-вероятно да подкрепят мерки срещу него и анексирането на Западния бряг.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.