Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Весела Чернева: САЩ насилват Сърбия и Косово към сделка, опасна за региона

Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
Снимка: БНР, архив

В момента администрацията на американския президент Доналд Тръмп насилва Сърбия и Косово към едно споразумение, чиито резултати могат да бъдат след това много опасни за региона, заяви пред БНР Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Тя каза това в отговор на въпрос дали е актуален сценарий за размяна на територии между Сърбия и Косово, като опит за разрешаване на конфликта, с оглед на това, че по-рано тази седмица върховният представител на ЕС по външната политика и политика Жозеп Борел не се е противопоставил на подобен вариант.

„Тук говорим за етническа поляризация. Ако се стигне до размяна на територии, която местното население или населенията, за които се отнася, не приемат, това може да донесе сблъсъци и напрежения в етническите общности в другите страни в региона“, обясни тя в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

И посочи, че отдавна се говори за желанието на Република Сръбска да се отдели от Босна и Херцеговина, че в Република Северна Македония има два етноса, както и че това е опасно и за Черна гора по същата причина.

„За съжаление плодовете на едно такова споразумение, наложено насила, ще трябва да бере ЕС и най-вече страните в региона“, каза Чернева.

Според нея Сърбия и Косово трябва да постигнат споразумение, тъй като настоящата ситуация дестабилизира не само тях, а и целия регион, каза Чернева. Но подчерта, че „каквото ѝ споразумение да бъде постигнато, то трябва да бъде водено от ЕС и приемано от населенията, за които се отнася“. 

За напрежението между София и Скопие

По отношения на Република Северна Македония България и Гърция направиха две големи стъпки с подписването на договора за добросъседство и Преспанското споразумение съответно, с което се стигна до разбирателство за името ѝ, членството ѝ в НАТО и зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС, каза Чернева. Тя припомни и срещата, организирана от България по време на председателството ѝ през 2018 г., когато в дневния ред на съюза бе вкарана европейската перспектива за Западните Балкани.

„България е направила много за Северна Македония през тези години. Това че в момента в Скопие реториката е много изострена, отдавам преди всичко на изборите там“, каза Чернева. Но посочи още, че националистите в двете страни „не си губят времето, те много добре знаят как да се хранят от такъв тип кризи“.

Според Чернева в ЕС този „леко свадлив тон между съседи не се приема много добре“. Тя обаче посочи, че България е страна членка на ЕС и останалите членки трябва да се съобразяват с нейните изисквания и интереси. Но добави:

„Хубаво е България да има по-широка политика по отношение на региона, за да може такъв тип реакции да бъдат приемани в един конструктивен контекст, а не като свадливост“.

Според нея София и Скопие трябва да следват модела на Германия и Франция, които преди 70 години направиха невъзможно да има нова война между тях обединявайки своите индустрии и разширявайки това обединение с повече страни, създавайки ЕС.

За интереса на България

Според Чернева интересът на България по отношение на Северна Македония и Сърбия е двете да станат членки на ЕС.

„Това означава обаче, първо, да не внасят своите двустранни спорове в Съюза, т.е. Сърбия ще трябва наистина да признае Косово, преди да влезе в ЕС. Също така те трябва да постигнат онова качество на демокрацията си, което се изисква по копенхагенските критерии“.

За европерспективата на Западните Балкани

Перспективата за членство в ЕС на страните от Западните Балкани, ако въобще съществува, тя е много отдалечена във времето, каза Чернева, коментирайки резултатите от виртуалната среща на върха между Евросъюза и страните от Западните Балкани, която им обеща 3,300 млрд. евро помощ за справяне последиците от Covid-19. Но същевременно предупреди шестте държави, стремящи се към членство в ЕС, че трябва да се придържат към външнополитическите цели на съюза.

„В декларацията от Загреб няма обещание за членство, а фигурира обтекаемата формулировка европейска перспектива, което в момента е слабостта в имиджа на ЕС“, отбеляза Чернева. Тя посочи, че от 2003 г. страните от региона получават обещания, че вратата на ЕС е отворена, но поне от четири години думата „разширяване“ все повече се избягва в Съюза.

„Страните от региона знаят, че перспективата за членство не е под носа им“.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване от октомври насам

Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността.  Данните цитира пред БНР  Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..

публикувано на 27.11.24 в 06:52

Повече места за паркиране в синята зона във Велико Търново, но с такса вече и в събота

Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи".  Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...

публикувано на 24.11.24 в 19:00

Лъчезар Вълев: Румъния винаги е гледала на запад

В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..

публикувано на 23.11.24 в 12:13
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01