Посланик Кристоф Айххорн: Без ЕС Германия не би могла да съществува

Германия отбеляза вчера края на Втората световна война със скромно честване в Берлин пред NeueWache, основният мемориал в памет на жертвите на нацизма и диктатурата. „Споменът никога няма край, никога няма да се освободим от историята си. И не споменът ни тежи, а отричането му би ни тежало“, предупреди Щайнмайер в речта си, хвърляйки мост между миналото и бъдещето.

„Изминаха десетилетия, през които нашите съседи ни върнаха доверието си. Години на предпазливото сближаване - от създаването на обединена Европа до сближаването с Източна Европа“, каза още президентът на Германия.

В интервю за „Събота 150“ посланикът на Федералната република у нас Кристоф Айххорн обясни, как двете дати - 8-ми и 9-ти май, са свързани за германците.

„За нас, германците, 8 май бележи края на Втората световна война, края на зловещата ера на националсоциализма и края на Холокоста. А 9 май е Денят на Европа. И двете дати са еднакво важни за нас. На 8 май отдаваме почит. А днес, на 9 май, честваме най-голямото постижение от края на войната до днес. Това е нашият Европейски съюз, символ на мира, свободата и солидарността“.

С посланик Айххорн разговаря Весела Владкова.

- Втората световна война приключи преди 75 години с безусловната капитулация на Третия Райх. Но 9-ти май е и рождената дата на Европейския съюз. Какво би била Германия без Евросъюза, посланик Айххорн?

- Има един много добър цитат на бивш белгийски външен министър, и той важи за Германия, за България и за всички останали в Европа.

Ако разсъждаваме в световен мащаб, в Европа има само малки държави. Някои вече са го разбрали, други - още не.

Може би от устата на един от 82-та милиони германци това звучи странно, но наистина е така. Сама, без Европейския съюз, Германия не би могла да съществува - нито политически, нито икономически. Но и обратното е вярно - като голяма страна-членка на ЕС, като убедени европейци, като най-големия нетен платец в бюджета на Евросъюза Германия се опитва да носи отговорност за всички в нашата общност.

- Ако разширим кръгозора си върху света, пазителят на световния мир е Организацията на обединените нации. В нейния съвет за сигурност Германия не е постоянен член, защото той пресъздава съотношението на силите след края на войната. В Европа обаче нищо не може да се случи без Германия. Не е ли време Берлин да седне на масата на Съвета за сигурност на ООН?

- Германия е силно ангажирана в света - както политически, така и икономически, но и като държава, която подпомага развиващи се страни по целия свят.

Що се отнася до състава на Съвета за сигурност, има много различни предложения. Дискутира се, дали не трябва да има европейско представителство. Или дали не трябва да участват големи държави от други части на света, които са и важни донори на ООН, като например Япония или Бразилия. Липсва и представител на Африка. Но представителството на Германия по света не зависи от това, дали сме постоянен член на Съвета за сигурност.

- Намираме се на Балканите, които все още не са напълно част от обединена Европа. Липсват ли Западните Балкани в Европейския съюз, посланик Айххорн?

- Германия има много ясна позиция - застъпваме се за ясна перспектива за членство на страните от Западните Балкани. Това беше потвърдено и на виртуалната среща на върха в Загреб преди няколко дни. Европейският съюз се ангажира много категорично с помощ за Западните Балкани в сегашната коронакриза. Тази помощ има конкретно измерение и значение за хората в тези държави. Но в същото време става дума и за стратегическата перспектива в близко бъдеще. За тази европейска перспектива работим много тясно с България, в рамките на Берлинския процес, където участва и Република Северна Македония.

- Споменавате Република Северна Македония, а един съседски спор хвърля през последните седмици сянката си върху предприсъединителния процес. Могат ли съседните страни Франция, Германия и Полша да послужат за пример, как да се решават историческите спорове в името на общото бъдеще?

- Ако ни попитат, с удоволствие ще споделим опита си. Но няма да влезем в ролята на „умника“, който дава непотърсени съвети. Имаме зад гърба си опита с отношенията на Германия с Франция, както и след падането на Берлинската стена с Полша. С Полша едва тогава можехме като свободни хора в една свободна Европа да обсъдим трудните исторически разногласия, да преработим учебниците по история, да говорим за преподаването на историята в университетите.

- На Балканите обаче сега отново се заговори за прекрояване на граници. Имам предвид, разбира се, конфликтът между Сърбия и Косово. Как гледате Вие на това?

- Всяка европейска държава носи със себе си личния си исторически опит. Германският опит от първата половина на миналия век ни доведе до ръба на дълбока пропаст. Научихме си уроците. Нашите съседи от Западните Балкани също имат своя военен опит, при това много по-пресен. От тази гледна точка е разбираемо, че е нужно още по-голямо усилие да седнеш на една маса, за да преодолееш тези разминавания политически, но и емоционално, в името на бъдещето.

Има много начини, как да се подходи позитивно към тази задача, особено с младите хора. Винаги сме готови да помогнем при изграждането на тази позитивна перспектива за бъдещето.

- Вероятно ще можете да го направите още през втората половина на тази година, когато Германия поема ротационното председателство в Съвета на ЕС. След България Австрия и Хърватия поставиха един от приоритетите си върху европейската интеграция на Западните Балкани. Ще продължи ли Германия тази линия, г-н Айххорн?

Западните Балкани със сигурност ще бъдат една от важните теми по време и на нашето европредседателство, както и за следващите ротационни председатели Португалия и Словения. Пределно ясно е обаче, че в момента коронакризата изисква цялото ни внимание. Дълго ще ни занимава тази криза. Но въпреки това не бива да загърбваме и други важни теми, като Западните Балкани, климатичните промени, миграция, отношенията ни с Африка и т.н. Все още е рано да навлизаме в детайлите на нашите приоритети. Започваме на 1-ви юли и в момента в Берлин се работи много трескаво по програмата.

За Европа трябва да говори и емоционално. Защото иначе говорим само за бюджети и пакети помощ срещу кризата, за милиарди евро. Всичко това е вярно и важно, но не докосва сърцата на хората.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.