„Всъщност въпросите са два. Смятаме, че не може да се отказва достъп до френска земя на български граждани, при положение, че България е член на Европейския съюз. И това е едната страна на иска. Другата е, че те са били поставени в особени условия - да чакат в нещо, което е между хотел и затвор. Телефоните им са иззети, няма интернет. И това е посегателство над човешките права. Може да се каже, че условията са унизителни. Тук не става въпрос за престъпници, а за хора, които идват да работят във Франция, а се оказват лишени от различни права и свободи, без да са го заслужили“, коментира френският защитник в интервю за БНР.

„Това е един доста особен случай, тъй като над 70 души са били задължени да стоят в зоната за изчакване. Полицията им е отказала достъп до френска територия. Преценено е било, че те не трябва да стъпват на френска земя и в очакване да бъдат върнати обратно са били настанени там."

Твърде вероятно е съдът да поиска започването на нова процедура, смята адвокат Декамп, който е убеден, че българите са в правото си да получат справедливост от френското правосъдие.

„Проблемът е, че става дума за сложна процедура. Искането беше за тяхното освобождаване и възможността да влязат на френска територия. Сега обаче те на практика са освободени и са се завърнали в родината си. Затова съдията може да реши, че вече обстоятелствата са други и да поиска нова процедура, което вероятно ще се случи.“

Няма твърди срокове за произнасяне на съда.

„Няма определен час. Съдията има 48 часа, за да се произнесе. Санкции обаче за него не са предвидени, така че той може да го забави и повече. Френското право не осигурява кой знае каква защита в подобни случаи“, поясни адвокат Декамп.

„Ищците са български граждани, на които е отказан достъп до френска територия. Искът е срещу министъра на вътрешните работи на Франция, който е наредил на полицията да не ги пуска да влязат“, уточни френският адвокат.

Запитан дали след като българските граждани са върнати в България, случаят е приключен, френският юрист поясни, че са в ход различни процедури и има варианти.

„Бяхме дори изненадани да научим, че министърът на вътрешните работи е заявил, че тези, които имат договори за работа във Франция, могат да влизат на нейна територия. Така че можем да поискаме от съдията да нареди завръщането на тези български граждани във Франция. Разбира се, зависи от съдията. Ние обаче можем да го поискаме.“

Кантен Декамп потвърди, че процедурата на връщането на сезонните работници в България може да се обжалва.

„Може да се поиска анулирането на експулсирането и да се приеме, че не е имало такова. Така че те да могат да влязат във Франция. Освен това може да се поиска и обезщетение. Ако предприетата спрямо тях процедура не е била в рамките на закона, то те са били транспортирани и поставени в условия, в които не е трябвало.“

Ще могат ли сънародниците ни да поискат отново да влязат на френска територия?

„Често са експулсирани хора, които получават забрана за пребиваване във Франция. И трябва да я напуснат. Българите обаче така и не са влезли на френска територия и няма как да получат подобна забрана. А и за да я получат, трябва да са извършили някакво престъпление - кражба или трафик, да са ранили някого. В случая подобно нещо няма. Така че те ще могат да се качат на самолета, да пристигнат на границата и да поискат да влязат във Франция. Предната вечер други хора са били допуснати да влязат при аналогични обстоятелства.“

Нарушени ли са били правата на нашите сънародници по време на задържането им?

„Тук има две неща. Първо те имат право да се грижат за здравето си, право на преглед и т.н. Не могат да бъдат лишавани от лекарствата си. Така че в това отношения правата им са били несъмнено нарушени. Що се отнася до мобилните телефони, които са им били отнети, то това е разрешено съгласно френските правила. Имали са обаче право на достъп до стационарен телефон.“

В момента има ли други сезонни работници от Европейския съюз на територията на Франция?

„Занимавах се със случая на полски техници, на които също се наложи да стоят в зоната за изчакване и на които след това беше разрешено да си вършат работата. Има разлики в зависимост от конкретния случай. И в момента има български граждани, които са в зоната за изчакване. Дошли са със самолета от София, отказан им е достъп до френска територия и сега са в тази зона.“

„Имахме шокиращи случаи. Белгийци, които кацнали на летище "Роаси" и искали да вземат влака за Брюксел, били изпратени в зоната за изчакване, където останали 4 дни. След това били освободени. Имаше и други подобни с италианци, германци, шведи. Просто зависи на какъв полицай ще попаднеш“, допълни Кантен Декамп.

Какво представлява зоната за изчакване - по-скоро хотел или по-скоро затвор?

„Не е като хотел. Това е сграда с коридори и самостоятелни или двойни стаи. В тях прозорците не се отварят, за да не могат хората да избягат. Баните са само две - мъжка и женска. Хората могат да се разхождат по коридорите, но не могат да излизат от сградата.“

Отношението към тези български граждани означава ли, че може да се говори за дискриминация спрямо българите?

„Не крия, че този въпрос наистина възниква. През тази зона за изчакване преминават различни хора. Едни са без документи, други искат убежище. Трети вероятно се готвят да имигрират във Франция. В случая с българите обаче става дума за една голяма група хора, които идват с договори да работят. Не за единични съмнителни случаи. Това са над 70 души. И може би това решение за тях означава заемане на някаква позиция.“