Спектакълът „Светлото бъдеще на битака“ е вдъхновен от текстове от романа „Време секънд хенд“ на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич.
„Светлото бъдеще" е утопия, която пропадна, която се компрометира. Животът е нещо друго. Нещо много простичко. Дадено ни е като образ и подобие на Бога. Трябва в него да влезем, не да си измисляме рай, измислен рай, измислени животи и съдба“, каза в предаването "Хоризонт до обед" Иван Добчев.
„Този роман започва да бърка, да вади, да казва неща, които бяха забранени да се говорят, бяха забранени да се анализират, бяха заметени по-късно. Някак си, ако може все едно да не се е случило всичко това, а то се е случило“, допълни той.
Той припомни, че Светлана Алексиевич е посветила десетина години да издирва дисиденти, преживели лагерите или техни близки от бившия Съветски съюз. „Това беше важно според мен да се говори и особено младите хора да влязат в него, защото последното поколение вече съвсем нищо не знае за тия времена“, аргументира се режисьорът.
Алексиевич събира документално гледните точки на хора от двете страни на системата – на жертвите и на палачите. Какво се случва с хомо совиетикус години след разпадането на съветския модел?
„Човеците там, между които бяхме и ние, трябваше някак си да се опитваме да влезем в този модел, да приличаме на него, да се съобразяваме с нормативите, с изискванията на тоя соцживот, който изисква хомо совиетикус, не изисква други хора, със свое си мислене, индивидуални представи и т.н.“
По време на военни, извънредни или сходни на тях положения всички се превръщат в бройки, стават еднакви, като роботи, изтъкна Иван Добчев.
„И тази оруелска мантра наистина ни споходи да ни припомни онези времена. Да, ние живяхме не просто няколко месеца, ние живяхме няколко десетилетия в такава една карантина.“
Има един ген на човека, който е много устойчив и не се поддава на такива неща, смята театралният режисьор. „На една такава тотална карантина, идеологическа. Имало е много, много хора, които са писали и са пълни чекмеджетата. Тези чекмеджета бяха отворени и ние видяхме там, както казва един руски литературовед „глътки краден въздух“.
Метаморфозата от красивата смърт на идеологически рамкираната реалност към красивия живот, който я заменя, от сивите вещи към цветните, от пътешествията само в книгите към истинските – това е много лесна метаморфоза, смята Иван Добчев.
„Хомо совиетикус да стане бандит, да стане бизнесмен, да влезе в играта. Никакви скрупули, никакъв там Бог и разни такива угризения на съвестта, състрадание към ближния и т.н. Това е станало страшно лесно.“
Забравят ли се глътките краден въздух и свобода с преобличането на идеологията в бизнес, за което се говори и в спектакъла?
Хората, които ценят значението на тези глътки, трябва да се опитват да отстояват някакви ценности и някаква хуманност на този нов глобален пазар, изтъкна Добчев, който вижда в това и една от причините да бъде част от мисията на „Сфумато“ и неговия патос „да се противопоставя на това“.
Освен заглавието, и самият формат на ателието „Светлото бъдеще на битака“ е насочен безмилостно към публиката. „Това са послания. Няма сантименти. Нещата са много оголени. Много брутално.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
73-тия брой на поредицата "Архивите говорят" е посветено на наследството, което оставя католическия епископ Павел Гайдаджийски - Дуванлията. Сборникът се казва "Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски). Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав..
В рубриката "Горещи сърца" срещата е с една чаровна, впечатляваща с усмивката си и творческото си излъчване жена. Венета Велева е родена през 1973 г. в Добрич, където живее и работи и в момента. Трудно й е да нарече себе си творец и след търсене на по-подходящата дума, се определя като артист. Венета работи в областта на художествената керамика..
Даниел Атанасов е дарил около 23 хил. долара на най-голямото българско училище в Чикаго , а транспортната компания, на която са съсобственици с Петър Недев е една от най-честите спонсори на много български събития. Той е гост в рубриката на БНР "Америка - илюзии и реалности". Някога малкият Дани мечтае да стане космонавт и още..
Археолози разкриха монашеската обител на Свети Теодосий Търновски , която е била издигната с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър . Останките от каменната църква от 14-и век са в покрайнините на великотърновското село Самоводене. Историците предполагат, че това е най-голямото за годината археологическо..
В Деня на независимостта любителите на историята могат да се запознаят с една интересна и съдържателна изложба в музея във Враца, свързана с политическия и обществен живот у нас през първата половина на двайстия век. Изложбата е посветена на един от най-емблематичните и ярки държавници с врачански корен - Цвятко Бобошевски. Кой е..
В това предаване на "Пътувай с Хоризонт" хващаме горските пътеки и навлизаме в Национален парк "Централен Балкан" , където над главите ни се извисяват вековните буки. Наш водач е Сергей Александров, експерт в парковата дирекция - " ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН". Още по темите слушайте в звуковите файлове.
Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ. Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята . А тя знае как да го направи. С..
Днес е крайна дата, на която всички земеделци очакват да получат т.нар. украинска помощ . Според съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна..
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..