Защо руско-саудитската „ценова война“ не завърши с глобален пакт за петрола

Противоепидемичните мерки, с които бяха ограничени производството и транспортът, ще доведат до свиване на глобалната търговия с двуцифрен процент, може би с една трета, предупреди през седмицата Световната търговска организация.  

На фона на тази и други мрачни прогнози, в петък (на 10 април) дойде и една позитивна новина. Среднощното съвещание на групата ОПЕК+ приключи с примирие в едномесечната „петролна война“ между Саудитска Арабия и Русия. Двата гиганта в петролната индустрия се съгласиха да спрат надпреварата в добивите.

В условията на пандемия, ефектът от споразумението между Москва и Рияд ще е ограничен. Но, макар и парадоксално на пръв поглед, удържането на цените на черното злато ще е от полза и за потребителите, посочи в интервю за „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ проф. Александър Динкин - президент на Националния институт за изследване на световната икономика и международните отношения към Руската академия на науките.

Как се заплете настоящата криза

В началото на миналия месец преговорите за удължаване на руско-саудитския пакт за потискане на добивите пропаднаха. Вследствие на това Москва и Рияд обявиха драстични увеличения в производството. 

Точно в този момент настъпи ковид-19 и търсенето се срина. Наличните складове, танкери и хранилища започнаха да преливат от свръхпродукцията. Призрак надвисна над целия отрасъл.

Тази седмица - до виртуалната среща на ОПЕК+ - Брент се продаваше за 32-33 долара за барел - двойно по-ниско в сравнение с януари. На места цените паднаха до негативни равнища - недостатъчни да компенсират разходите на производителя и транспорта.

От ценовия срив ще страдат всички или поне повечето

Ако не беше пандемията, днешните времена щяха да са „златни“ за потребителите. Но не са. 

Първо, заради проблемите пред петролните компании като „Лукойл“, от които зависи поминъкът на хиляди работници

"Разбира се, ценовият срив ще създаде проблеми за руските компании, но те имат резерви. За потребителите времето днес е много добро, защото петролът е много евтин. На по-късен етап обаче това ще доведе до разбалансиране на пазара. В началото петролът ще е твърде много, после ще започне да не достига и цените ще се вдигат и спускат. Това ще е зле за икономиката, защото в такава ситуация финансовите модели са изключени. Освен това, ако ниските цени на петрола се задържат за дълго време, това ще попречи на инвеститорите да влагат средствата си в „зелени“ технологии," обяснява ръководителят на московския Институт за изследване на световната икономика и международните отношения професор Александър Динкин. 

Липсата на инвестиции в петролодобивния сектор неминуемо ще се стовари и върху потребителите, предупреди и руският президент Владимир Путин. А очакваните при подобно развитие фалити на производители от различни страни не само ще увеличат и без това главозамайващата безработица (в Америка тя набъбна със 17 милиона души), но и ще се стоварят върху и без това стресираните банки.

„Уолстрийт джърнъл“ съобщи в четвъртък, че саудитският суверенен фонд се е възползвал от ситуацията на борсите през последните няколко седмици и е изкупил акции на водещи европейски петролни компании за 1 млрд. долара. Дори информация да е вярна, печелившите в днешната ситуация са нищожно малко в сравнение с губещите. Разбирателството между Москва и Рияд дойде трудно, но повече от логично:

„Според мен, в условията на глобалната криза, която настъпва заради пандемията, мисълта за международна солидарност ще се окаже по-жизнена от идеята у кого цената ще е по-ниска и кой ще издържи по-дълго,“ отбелязва Динкин.

Помирението в ОПЕК+ и американската роля

Основната постановка от вчерашната договореност на ОПЕК+ е, че Саудитска Арабия, Русия и останалите страни от групата ще съкратят добивите си трайно - за следващите 2 години, и драстично - на първо време с 10 млн. барела дневно. 

Едно голямо „ако“ отпадна, след като вчера Съединените щати се съгласиха да намалят своите добиви, вместо Мексико, което се противопоставяше на налаганата му квота. Ако руско-саудитската „война“ все пак стихне, то това ще се дължи до голяма степен на Вашингтон. Едва ли по случайност, до вчерашното „примирие“ се стигна след намесата на самия американски президент. 

„Никога не съм предполагал, че някога ще го кажа, но петролът може би трябва да поскъпне,“ призна Доналд Тръмп пред Фокс нюз в края на март, когато цената на барел WTI спадна за кратко под 20 долара.

Ситуацията е наистина парадоксална за Тръмп, но не и за предшествениците му. В статия за „Foreign Policy“ Джейсън Бордоф от Колумбийския университет припомни далечната 1986-та. Тогавашният вицепрезидент Джордж Буш отиде на крака в Рияд, за да моли саудитския крал да повиши цената на петрола. Причината бе проста: сривът в печалбите на петролодобивните компании подрива снабдяването в самата Америка, а оттук и националната й сигурност. 

Действията на Тръмп са обясними, защото „петролна война“ бе толкова между Русия и арабите, колкото и между тях и Съединените щати, смята Александър Динкин.

„Ако възприемем сценария за безкрайна „война“ (между Саудитска Арабия и Русия), тя ще нанесе по-голям ущърб на Съединените щати.“ 

„Тръмп се кани да въведе „преградни“ мита, за да защити американските производители и заетост. Но това, разбира се, изкривява  пазара. Ако петролният пазар бе конкурентен, превесът на предлагането над търсенето щеше да се компенсира за сметка на американските добиви. Ако цената е, да кажем, 30 долара за Брент, то тогава почти 4 милиона барела на ден щяха да са излишни и 60 процента от този излишък щеше да произлиза от Съединените щати.“ 

„Тръмп иска да защити шистовия добив в Америка и заетостта в този отрасъл, защото скоро му предстоят избори. Заради тези политически фактори американският президент засилва натиска преди всичко върху Саудитска Арабия и отчасти върху Русия.“

Американският лидер има достатъчно лостове за въздействие, особено върху Рияд. Не е изключено някои от тези лостове да са проработили за сделката на ОПЕК+ от тази седмица или да проработят, ако Вашингтон поиска от руснаците и арабите да съкратят още повече добивите си.

„Не бива да изключваме, че президентът ще се „затвори“ и ще нареди на американските рафинерии да работят само с американски  и канадски петрол.“ 

„На съвещанията при Тръмп се изказват идеи за отмяна на американските военни гаранции за Саудитска Арабия. По отношение на Русия той няма някакви съществени лостове за натиск, но може да потърси компромиси извън петролната сфера. Да речем, отмяна на някои санкции, например санкциите срещу (изграждащия се балтийски газопровод) „Северен поток 2“.“ 

Тезата за глобален петролен пакт

Русия и Саудитското кралство вече направиха много - техният дял е половината от съкращенията, обещани от ОПЕК+. А първоначалният размер на съкращенията (10 млн. барела дневно) се равнява на 23 % от добивите на тази група държави от миналия октомври. Анализаторите обаче са единодушни: това е крайно недостатъчно, за да компенсира свръхпредлагането на международните пазари, оценявано на 19 до 30 млн барела дневно. Търговците са на същото мнение: въпреки позитивните новини от съвещанието на ОПЕК+, цената на Брент отново падна вчера.

Русия първа заговори в края на миналия месец за по-широк, глобален пакт за петрола и даде да се разбере, че е готова на щедри жестове, ако Съединените щати и други държави отговорят със същото. 

„Ако американците не се включат, ще остане старият проблем за руснаците и арабите - двете страни ще съкратят добивите си, а американците веднага ще ги увеличат,“ обясни Фьодор Лукянов от московския Съвет по международна политика, цитиран от агенция Франс прес.

В последната седмица на март добивите в САЩ все още бяха близко до рекордните 13 млн. барела дневно - много повече от руските и саудитските. Обяснението на Департамента по енергетика на САЩ е, че заради пандемичната криза добивите така и така са на път да намалеят с 2 млн. барела дневно през следващите 2 години. Вчера саудитският министър на енергетиката Абдулазиз бин Салман сподели пред агенция Ройтерс, че очаква американците да последват примера на страната му, но добави: „Нека го направят по своя си начин“. Дали обаче това ще е достатъчно за Русия?

След преговорите с колегите си от Г-20, продължили до късно в петък, руският енергиен министър Александър Новак съобщи, че страните-производителки извън ОПЕК+ могат да добавят още 5 милиона барела дневно към съкращенията на добивите. Но скоро след това стана ясно, че тези цифри имат по-скоро пожелателен, отколкото задължителен характер.

Според проф. Динкин глобален пакт за петрола е наложителен:

„Такова споразумение е желателно, за да се защити световният нефтодобивен отрасъл. Даже и да не се получи желаното възстановяване на цените, важно ще бъде пазарът да почувства някаква приемлива за износителите долна граница на ценовия коридор. Иначе може да настъпи срив.“

Сривът може да настъпи, когато хранилищата бъдат запълнени и тогава вчерашните договорености ще се окажат безсмислени. Това може да стане до 2-4 месеца, каза Новак преди сделката на ОПЕК+. 

Вашингтон безпомощен?

Във Вашингтон несъмнено разбират тези аргументи, но дори и да имаха желание, изпълнението на руските искания не е никак просто.

„Работата е там, че цялата корпоративна структура на петролногазовия сектор в Съединените щати и неговото регулиране са много различни от тези в Русия и Саудитска Арабия. В Америка има хиляди независими производители. Има различни технологии за добиви - обичайните и шистовите технологии. По тази причина при американците има голям разнобой в мненията.“

„Федералното правителство е против американско участие (в международен пакт за добивите). В Тексас също имаме различни гледни точки - председателят на регулаторната комисия там е против съкращенията, но един от комисарите е „за“. Но в тази комисия няма нито персонал, нито информационна възможност да се контролира изпълнението на каквито и да било договорености.“

Според колумниста на Ройтерс Джон Кемп, оставена сама на себе си, американската петролна индустрия ще започне да се свива по-съществено най-късно през юли. Ако пазарният и политическият натиск върху администрацията на Тръмп се увеличи през следващите месеци, ще може ли тя да предприеме нещо или ще е напълно безсилна, питам Александър Динкин.

„Тук проблемът не е във Вашингтон. Какво могат да направят там? Не могат да раздават нареждания нито на „Ексон“, нито на „Шеврон“ да понижават добивите си.“ 

„Единственото, което Вашингтон може да направи, е да отпуска федерална подкрепа на американските петролни компании. Неотдавна Конгресът прие закона за антикризисните мерки (в размер на 2,3 трилиона долара). Тогава Демократите блокираха постановките, позволяващи финансиране на петролните компании от заделените срещу кризата средства.“ 

„Преди седмица Тръмп помоли главния лобист на петролната индустрия да представи нов законопроект за федерална помощ за компаниите. Ако това се случи, тогава може да бъде поискано (в замяна) понижение на добивите. Поначало обаче Тръмп няма много възможности за регулиране на обема на американското предлагане.“ 

Изходът накъде е?

При това положение надеждата е, че Covid-19 ще отслаби по-скоро хватката си върху глобалната икономика. И че, както след рецесията от 2008-ма, и този път Китай ще "издърпа" останалите страни от "блатото".

„Мисля, че окончателно решение на тези проблеми може да се очаква не скоро, а след като глобалната икономика излезе от рецесията. Днес относително добри новини - за възстановяване на икономическата дейност - постъпват единствено от Китай. Разбира се, желаният растеж там няма да бъде постигнат. Оценките са различни - някои очакват 3 процента, други - 5 процента. Но е очевидно, че в Китай ще има растеж, за разлика от останалия свят. И, предвид стратегическото партньорство между Москва и Пекин, Пекин ще заложи на руските доставчици. А това ще помогне на руската петролна промишленост да преживее тези трудни времена.“

Интервюто може да чуете от звуковия файл.