Десетки безработни се регистрират дневно във Велико Търново

До неотдавна безработицата в старата столица беше 3%, а фирмите не успяваха да намерят кадри. След обявяването на извънредното положение заради заболяването COVID-19 и масовото завръщане на българите от чужбина, положението на трудовата борса коренно се промени.

Въпреки възможността хората да подадат документите си по електронен път, мнозина загубили работата си в последните дни предпочитат да дойдат на място за регистрация. Направено е изнесено работно място на входа на сградата.

На опашката се е наредила и 32-годишната Биляна. От 2013-а година е барманка в заведение за бързо хранене. Наскоро се завърнала на работа след второто си майчинство и на 17 март последвало освобождаването, защото заведението затворило. Биляна няма представа как ще се справя занапред четиричленното ѝ семейство.

„С парите на съпруга ми и с помощите от борсата. Правили сме си сметка, че за нормалното ни съществуване като четиричленно семейство с две малки деца са ни нужни около 2800 лева. Оттук нататък ще е наполовина. Не знаем още какви мерки ще трябва да вземем, нямам представа как точно ще се оправим. Единственото, което можем, е да изчакаме. Имаме баби, има на кого да разчитаме - това е хубавото при нас. Има хора, които нямат.”

Много е тежко това, което се случи в страната, допълва Биляна. „Никой не си е представял, че може да стане такова нещо.” Тя одобрява мерките, които вземат. „Не зная от икономическа гледна точка как ще се оправят нещата. Според мен не е достатъчно това, което се прави. Сега всички разходи ще ограничим, ще останат само за храна, за това ще отиват парите. За друго няма. Не зная хората, които и двамата остават безработни в семейството и имат кредит, не зная как...“

С кредит и без работа е останала 48-годишната Милена от Златарица. Излиза разстроена от Бюрото по труда, защото ще се наложи да се връща от Велико Търново до Златарица за още документи.  

„Сега ще ме разиграват за адресна регистрация в Златарица. Аз живея в Търново, не зная как ще стане, как ще се получи. По този начин за първи път губя работа. Аз съм готвачка в хотел, не е по наша вина. Би трябвало да има поне някакво облекчение да не се разхождаме по този начин. Нямам възможност по електронен начин да подам документи. Сега ще търся начин да се ходи в Златарица. Това са допълнителни разходи по автобуса и тези хора, които не те пускат да излезеш от града. С адресна регистрация в Златарица мога да изляза, но не мога да вляза обратно в Търново”, казва жената.

„Аз съм със средно образование. Работила съм много работи, не само готвач. И заварчик съм била, и шивачка съм била, какво ли не. Всеки гледа да се справя по някакъв начин. Трудно ще е. Имам кредити, в днешно време кой няма кредити, положението е много трудно. Разбрах, че се отлагат данъчните, но това обикновените хора много не ги интересува. Обикновените хора ги интересуват ток, вода. Как ще се изпращат тези сметки при условие, че те оставят без доход?“

На опашката пред Бюрото по труда във Велико Търново е и 57-годишна жена. Желае да остане анонимна. Загубила работата си, след като изтекъл изпитателният срок на договора ѝ. Работила в сферата на услугите. 

„Такава е обстановката навсякъде. Все пак се дава някакъв шанс, беше ми обещано - че по-нататък, ако нещата се подобрят, ще ме повикат отново. Ще разчитам на съпруга ми, той има работа. Наложи се да ограничим разходите, не можем да си позволим така наречените глезотийки, само най-важното. На този етап не е толкова страшно, защото хората все още имат някакви запаси и финанси. За един ден не можеш да обеднееш, но се налага да харчим разумно, за да не се стига да прибягваме до помощта на децата после. След половин година ще бъде много трудно. До два месеца ще успеем да се справим. До три месеца – малко по-трудно. След половин годишна ще се наложи да търсим помощ от децата. Те са тук, в страната, работят. Сега за нас, родителите, е важно да помогнем на децата си, да бъдем по-стриктни, да спазваме забраните, да си стоим вкъщи, за да не им докарваме допълнителни грижи – и финансови, и други. Те се грижат за нас, а ние трябва да се грижим за спокойствието им. Пожелавам разум на всички, търпение, спокойствие и смирение“.