Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как медиите отразяват коронавируса

Проф. Толя Стоицова: Повтарянето на ненужни детайли всява паника

Прекалява се с огласяването на специализирана информация, казва преподавателят в НБУ

Проф. Толя Стоицова
Снимка: НБУ

Знаят ли медиите къде и кога да поставят границата, когато информират за пандемията от коронавирус?

Медиите са длъжни да дават информация и това се случва, но когато информацията се повтаря една и съща десетки пъти, тя не носи нищо ново, казва професорът по социална и медийна психология в Нов български университет Толя Стоицова.

"Когато започнаха случаите у нас, колко пъти се повтори за първите двама пациенти? А всъщност какво интересува хората? Интересуват ги не толко детайлите, а от новото. Ново е сега, че Дания затвори държавата си, както Италия. Ние сме мобилни, живеем в 21 век, хората имат близки там. Ново е да кажем, че Щатите също прекратяват полети и не искат да влизат европейци. Но детайлите, и то не нова информация - това само плаши хората.“

Прекалява се с оповестяването и огласяването на мерките срещу разпространението на заразата, смята проф. Стоицова.

„Аз не зная дали остана дете в България, което да не знае, че над 65 години са рисковата група, третата възраст, хората с хронични заболявания са рискова група, че трябва личната хигиена още повече да се повиши. За какво се повтарят тези мерки? Почват да плашат хората. Прочетох от един имунолог, специалист, че когато хората се уплашат и се притесняват за нещо, капацитетът на имунната система отслабва. Освен физиологията имаме психика и от нея всичко се командва. Когато настъпи паника, хората извършват нерационални дейности, защото съзнанието не може да контролира поведението.“

„Един забележителен народопсихолог - Иван Хаджийски, век преди нашето време казва, че българинът е като махало: като се засили от единия край – да кажем в нашия случай никаква информация, до другия край, където информацията е с такива подробности, които не са нужни на хората, а само предизвикват обратна реакция.“

Преекспонирането на детайли, които не вършат работа, може да пренавие пружината, категорична е проф. Толя Стоицова. „Един от кризисния щаб, мисля, че даже началникът му, видял белия дроб на починалата жена – изглеждал ужасно. Това защо ни го споделя? Ние какви сме – не сме медици. И каква нова информация това ни дава? Освен добрата информация, ще се пренавие малко пружината, ако продължат да се повтарят детайли, едни и същи, които вече са казани.“  

Информацията за импрегнирането на материалите и маските също не е информация за населението, защото няма да тръгнем по улиците със защитни облекла, посочи още психологът.

Не усещам чувство за солидарност, допълни Стоицова. Според нея няма достатъчно отговорност от страна на хората. „Като не ти е добре – отиват на работа въпреки всичко. Безотговорността е, че не пазиш другите, а така се пренасят всички тия вируси.“

Добрата страна на ситуацията преподавателят вижда в това, че дори и в много тежки времена българинът запазва чувството си за хумор, а в сегашната ситуация той е черен хумор.

Какво казват хората - как да се предпазим от коронавируса: не си пускайте радиото и телевизията.“

Социалните мрежи „дублират“ традиционните медии и същото пренавиване се получава и при тях, споделя наблюденията си проф. Стоицова. „Както хората вече не искат да чуват по радиото едно и също нещо или да гледат по телевизията едни и същи детайли, така е и в социалните мрежи. Това е още един силен довод, че се прекалява, че минаваме границата на баланса.“

Разпространяването на фалшивите новини в тази ситуация вече е не само неморално, но и криминално, подчерта Толя Стоицова. 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35