Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как да намалим разхищението на храна

По 70 кг годна за консумация храна изхвърля всеки от нас средно за година

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Това правителство смята да забрани със специален закон изхвърлянето на храна от хранителните магазини в България“ е темата на дебати по модела на британския парламент, организирани днес от фондация „Биоселена“ и Клуб „Дебати“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Според Драгомира Раева, експерт по проекта „Твоята храна“ на фондация „Биоселена“, в България през 2019 г. средногодишно на човек се пада по 70 кг изхвърлена храна, годна за консумация.

„За България имаме данни от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Макар че ние имаме една много хубава поговорка - „Храна не се хвърля“ - много от нас реално я знаят, имат някакво уважение към нея, но предвид изобилието от храна, което има около нас, си позволяваме да разточителстваме“.

Раева отбеляза, че според данни от 2016 г. средно в страните членки на Европейския съюз за една година се изхвърлят по 173 кг на човек годна за консумация храна. Но в страни като Гърция този показател е почти двойно по-нисък в сравнение с българския – 44 кг.

„Явно има какво да се направи“, заключава експертката от фондация „Биоселена“ и подчертава, че сред причините за разхищението на храна е загубата на пряка връзка с производството ѝ за голяма част от населението, включително и факта, че голяма част от консумираната у нас храна се внася от чужбина.

Според Раева около 28% от земеделската земя на планетата, или площ по-голяма от тази на Канада и почти равна по размер на Русия, се използва за производство на храна, която впоследствие се изхвърля.

Мартин Михайлов от Асоциация „Дебати“ подчерта, че изборът на темата е направен, тъй като тя позволява проблематизиране в дълбочина и при разглеждането ѝ могат да бъдат представени различни гледни точки и да се получи сблъсък на позиции:

„Всички морално ще си кажат „Ние не трябва да изхвърляме храна!“ Но не можем да разберем дълбочината на проблема и как той е обвързан с толкова много различни сфери от нашия живот.“

В заключение Михайлов подчертава, че дебатите са предпоставка за по-висока информираност и за промяна в личната позиция и отговорност по темата за разхищението на храна.

Драгомира Раева от своя страна отправи апел след днешния дебат. „Всички хора, които се ангажират и участват, да променят нещо, дори само едно нещо в ежедневните си практики…“ 

Сред предизвикателните съвети към гражданите за умно пазаруване и по-малко разхищение на храна, подготвени от нейната организация, тя откроява посланията: „Не ходете на пазар гладни, не се поддавайте на промоции „2 вместо 1“ или разпродажби, вземайте си малка кошница.“

Запис на разговора можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51