Войни на европейските граници, Брекзит и трагичният край на Коби Брайънт - акценти от седмицата по света

Кое от събитията от изминалите 7 дни ще запомним?

Дали първото в историята „свиване“ на Европейския съюз, отделянето на втората по богатство държава-членка?

Или прокламирания като „исторически“ и „мирен“ план на американския президент за присъединяване на голяма част от палестинските територии към Израел?

С началото на глобална пандемия?

За жалост, милиони по света ще запомним завинаги как в неделя, на 26 януари, хеликоптер с 9 души на борда се разби в хълмовете западно от Лос Анджелис.

Сред тях бе и Коби Брайънт.

Брекзит, най-сетне

„Да пием с тебе, друже мой, за миналите дни. За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!“

Песента на Робърт Бърнс ехтеше в Европейския парламент в сряда, секунди след като депутатите потвърдиха решението за окончателна раздяла с Великобритания.

Повод за тъга у едни, за радост - у други, от тази нощ Брекзит вече е факт.

„Най-накрая!“ ще кажат някои - цели 43 месеца след шока от референдума на Острова, след поредица от отлагания и два предсрочни парламентарни вота.

С Брекзит може да е свършено, но не и с последиците, които поражда - докато едни гласуваха в Брюксел за отделяне на Обединеното кралство от Европа, други гласуваха в Единбург за отделяне на Шотландия от Обединеното кралство и оставане в Европа. Мнозинството от шотландските депутати подкрепи Никола Стърджън в призива за нов референдум за независимост. Първият министър на Шотландия настоя вотът да се състои още през тази година:

„Вярвам, че Шотландия е в правото си да има този избор преди да са настъпили вредите от Брекзит. Вече можем да видим част от последиците. Не мисля, че е правилно да се оставяме да бъдем завлечени твърде надалеч по грешния път, преди свърнем по верния.“

Но управляващите в Лондон останаха непоклатими - решението от референдума през 2014-та остава в сила.

Не Шотландия, а Северна Ирландия ще бъде най-засегната от напускането на Евросъюза, предупреди Мишел Барние в понеделник в „Queen’s University“ в Белфаст.

Твърдението на британския премиер Борис Джонсън, че митнически проверки в Ирландско море могат да бъдат избегнати, просто не отговаря на договора за Брекзит, каза главният преговарящ от Евросъюза:
   
„Обединеното кралство се съгласи със система на засилени проверки за стоките, влизащи в Северна Ирландия от Великобритания. Разбирам опасенията за негативни икономически последици от тези проверки. Но Брекзит, за съжаление, има последици, с които трябва се справяме.“

С ратифицирането на споразумението за Брекзит Европейският съюз и Обединеното кралство избягнаха една пропаст. Сега тръгват към друга, каза още Барние, сочейки вероятността двете страни да не достигнат до търговско споразумение в преходния период до края на тази година.

Барние предупреди и за още нещо: „каквото и споразумение да сключим за бъдещите си отношения, най-доброто, което ще постигнем, е да ограничим щетите от Брекзит“.

Салвини не е непобедим!

След 8 поредни победи на „Лигата“ в регионални избори, в неделя хората на бившия вътрешен министър на Италия загубиха изборите в областта Емилия-Романя от управляващата Демократическа партия.

Два дни преди вота, Матео Салвини агитираше в Равена за своя кандидат Лучия Боргондзони с идеята, че ако тя надвие демократите, това ще означава и край на управлението им в Рим:

„Тя не просто ще спечели, а направо ще ги разбие на пух и прах в неделя! Това зависи от вас. Да живее Емилия-Романя, да живее демокрацията, да живее Лигата! И ако спечелим, ще пратим и Конте, и Ди Майо, и Дзингарети да си ходят. Благодарение на вас!“

Тези надежди обаче се оказаха напразни, защото Боргондзони загуби с 8 процентни пункта от действащия губернатор Стефано Боначини.

Даже в Калабрия, където десницата спечели убедително, хората на Салвини получиха доста по-малко гласове от коалиционния му партньор Силвио Берлускони.

Съкрушително поражение и в Емилия-Романя, и в Калабрия, претърпя Движението „Пет звезди“. Но Джузепе Конте не издаде никаква тревога. За него движението, което го номинира за премиер, не е основният губещ в тези избори:

„Имам предвид по-специално Матео Салвини: за мен той е големият губещ в тази изборна битка. Местните общности схванаха тези избори като референдум за или против него и именно затова той претърпя поражение.“

Войните на европейските граници

След Брекзит Европа вероятно ще може да обърне повече внимание на кризите по южните си граници.
   
Най-наложително това изглежда по отношение на Либия. Не мина и седмица от мирната конференция в Берлин и бойните действия в бившата Джамахирия се разгърнаха с нова сила.
   
Отрядите на Халифа Хафтар настъпиха към Триполи от изток и поведоха боеве с войските, верни на премиера Файез ас-Сарадж, край Абу Грейн.

Примирието, обявено на 12 януари, се спазва „само на думи“, заяви специалният пратеник Гасан Саламе пред Съвета за сигурност на ООН:

„От 12 януари мисията на ООН в Либия регистрира над 110 нарушения на примирието. Обезпокоително е пристигането на военни подкрепления и за двете враждуващи страни. Всички тези маневри заплашват с нова и много по-опасна ескалация.“

Най-жегнат от нарушаването на примирието се показа съюзникът на Сарадж - Реджеп Ердоган. Покрай тежките думи, с които засипа Хафтар, турският лидер не можа да скрие недоволството си от Русия заради наемниците ѝ в Либия:

„Няма как да очакваш състрадание и разбиране от такъв като него. Международната общност трябва да си даде сметка за това. Хафтар има на своя страна компанията "Вагнер". И в резултат на подкрепата и мощта, която получава от "Вагнер", той продължава атаките с всички възможни средства.“

За Ердоган виновници са само Хафтар и поддръжниците му, но самият той бе посочен от френския президент Еманюел Макрон:

„Бих искал да изразя загрижеността си от действията на Турция - те са в открито противоречие с това, което президентът Ердоган пое като ангажимент на Берлинската конференция на 19 януари. През последните дни сме свидетели на това как турски бойни кораби и сирийски наемници достигат либийска земя.“

Макрон каза това в Париж редом с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Двамата обявиха началото на „стратегическо партньорство“ със засилване на военноморското присъствие на Франция в Източното Средиземноморие. Поводът - отново действията на Турция, и по-точно - претенциите ѝ към водите южно от Крит и газовите сондажи край Кипър.

"Франция подкрепя Гърция и Кипър по отношение на суверенитета им в техните морски зони и, редом с нашите европейски партньори, заклеймява нарушенията и провокациите на Турция," каза Макрон.

Не толкова далеч от богатите газови находища в Източното Средиземноморие - в Сирия, се развиват събития, на които се нагледахме през последните 9 години.
   
Но те станаха още един повод за недоволство на турския президент от руския му партньор.

В сряда, 29 януари, военен говорител оповести поредната победа на правителствената армия над бунтовниците в северозападна Сирия. Напредвайки по стратегическата магистрала М5 между Дамаск и Алепо, за броени дни армията на Башар Асад завзе 27 села и градове.
   
Кадри от световния видеообмен показаха цената за тези светкавични успехи, платена от местното население. На кадрите се видя някога 150-хилядния „призрачен“ град - порутен и напълно изоставен.

Думите на говорителя на ООН Стефан Дюжарик бяха също толкова илюстративни. Той цитира доклада на заместник-генералния секретар Марк Лоукок пред Съвета за сигурност:

„Боевете в тези райони (Маарат ал Нуман, Саракеб и западен Алепо) изглеждат по-интензивни от всички, на които бяхме свидетели миналата година. Най-тревожни са сведенията от южен Идлиб, където бяха нанесени стотици въздушни удари от сирийското правителство и неговите съюзници. Същевременно въоръжени групировки продължават обстрела в Алепо, убивайки и ранявайки десетки мирни жители. По оценка на ООН най-малко 20 хиляди души са избягали през последните 2 дни или близо 390 хиляди през последните два месеца. Необходимо е всички страни да прекратят незабавно бойните действия.“

Но не ги прекратиха. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков обясни, че областта Идлиб се е превърнала в гнездо на терористи, които нападат не само сирийците, но и руската военна база в Хмеймим. И така, бомбардировките продължиха, боевете - също. Вчера, когато сирийската армия наближи Саракеб, Реджеп Ердоган предупреди, че за 3 години Турция вече три пъти е нахлувала в Сирия и че ще го стори пак, за да не допусне бежанска вълна през границите си:

„Ако ситуацията в Идлиб не се оправи веднага, няма да имаме друг избор, освен да поемем по същия път -- военна операция. Наближаваме същия кръстопът и в района на операцията "Извор на мира", където дадените ни обещания не се изпълняват.“

Милиони под карантина

„Ухан, дръж се!“ - с тези възгласи жители на Ухан - епицентъра на новия коронавирус в китайската провинция Хубей - се ободряваха взаимно от балконите на своите жилища, докато спазваха препоръките на властите да не излизат.

Ето как изглежда 11-милионен град под карантина според събеседник на Би Би Си:

„Използвам израза „призрачен град“, защото наистина няма как да го опишеш иначе. Ако реша да надникна през прозореца, няма да видя никого навън. Градът е жив, но не можеш да видиш жив човек. Преди да забранят колите, все още можеше да видиш тук-таме някои да се движат двулентовия път наблизо. Но сега … сега е толкова сюрреалистично. Знам, че градът е пълен с хора, но сякаш всички са го напуснали. Просто не ги виждам.“

Китайските власти отмениха празненствата за настъпването на новата Лунна година. Училищата и университетите, библиотеките, гарите, кината и театрите в Хубей бяха затворени. Въпреки това коронавирусът плъпна на юг - през Гуандун към Хонконг, и на изток - през Анхуей към Шанхай. Ако миналата неделя регистрираните случаи бяха все още 2 800, то в сряда вече бяха надхвърлили 6 000, а днес наближиха 12 000. В събота сутринта броят на починалите достигна 259 души.
   
Япония, Съединените щати, Франция и други държави организираха „въздушен мост“, за да евакуират стотици свои граждани от Ухан.

Но вирусът бързо прехвърли китайските граници. Премина оттатък Пасифика - в Щатите и Канада, достигна и Европа - първите случаи бяха съобщени във Франция и Германия. Последваха ги Финландия, Швеция и Великобритания. До късно вчера бяха засегнати общо 25 държави със 130 случая на китайския коронавирус.

Късно в четвъртък генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус обяви глобално извънредно положение:

„Главната причина за тази декларация не е това, което се случва в Китай, а това, което се случва в други страни. Най-голямото притеснение е, че вирусът ще се разпространи в държави с по-слаби здравни системи.“

Гебрейесус настоя, че ограничения в търговията и пътуванията за Китай не са необходими:

„Нека се изразя ясно: днешното решение не е израз на недоверие към Китай. Напротив - Световната здравна организация е убедена във възможностите на Китай да контролира епидемията.“

Въпреки тези уверения, малко по-късно италианското правителство обяви, че спира всички полети от и за Китай - нещо, което Lufthansa, Air France, American, United, Delta Airlines и други авиокомпании вече бяха сторили. Русия пък затвори 4 300-километровата си граница с Китай за пешеходци и автомобили.

Опасенията, че вирусът ще забави икономическия растеж на втората икономика в света, а оттук и на глобалната икономика, доведоха до поевтиняване на петрола на международните пазари - съответно под 58 долара за барел „Брент“ и под 52 долара за американския лек суров петрол. И това независимо от факта, че боевете в Либия на практика лишиха пазара от 1 милион барела дневно. Саудитска Арабия и Русия заговориха за извънредно събиране на ОПЕК+ за допълнително орязване на добивите.

Намериха се и такива, готови да извлекат позитиви и от тази ситуация. Американският министър на търговията Уилбър Рос:
 
"Не искам да прозвуча все едно злорадствам заради една коварна болест. Но всъщност тя ще даде на бизнеса още един повод да помисли за реорганизация на снабдителната си верига. Коронавирусът е още един рисков фактор, който предприемачите трябва да вземат предвид. Така че според мен това ще ускори връщането на работни места в Северна Америка - някои в Съединените щати, може би и в Мексико."

Сделката на столетието

Дойде моментът да кажем и за „Сделката на столетието“. Или „Плесницата на столетието“ - зависи от това дали слушате Доналд Тръмп или Махмуд Абас.

Американският президент избра момента да представи дълго очакваните политически параметри на плана си за уреждане на палестинския въпрос дни преди началото на първичните избори в страната си и месец преди вота в Израел.

Илюстрира го с карта, на която бъдещите израелски територии обхващат палестинските земи в Долината на Йордан и всички еврейски селища на Западния бряг. Но все пак - нещо, което не бе сигурно до този вторник - планът допуска палестинска държава:

„Моята визия предоставя печеливша възможност и на двете страни - реалистично решение за две държави, премахващо риска, който представлява палестинската държавност за сигурността на Израел. Съгласно тази визия Ерусалим ще остане неделима - много важно - неделима столица на Израел.“

Столицата на бъдещата палестинска държава, според тази визия, трябва да е предградието Абу Дис, на висока бетонна стена и 2 километра от Стария град и джамията „Ал Акса“.

„Днешното споразумение е историческа възможност за палестинците най-накрая да се сдобият със собствена държава. След 70 години на твърде малък напредък, това може да е последният шанс, който биха имали,“ заяви Тръмп.

Освен че ще трябва да се откажат от Източен Ерусалим и от границите си от 1967-ма, палестинците ще трябва да изпълнят конкретни условия, за да се надяват на собствена държава. Най-важното - разбра се от пресконференцията на Тръмп и Нетаняху - е разоръжаване на движението „Хамас“ и демилитаризация на ивицата Газа.
   
От другата страна на везните са обещания: за 50 милиарда долара, за удвояване на палестинския БВП и преполовяване на бедността.
   
Израелският премиер изрази пред Тръмп задоволство от гаранциите, че проблемът със завръщането на стотиците хиляди палестински бежанци ще се решава извън пределите на Израел:

„Днес Вие очертахте чудесно бъдеще! Чудесно бъдеще за израелците, за палестинците и за целия регион - с този реалистичен подход за постигане на траен мир. Ако палестинците наистина искат мир с еврейската държава и са съгласни да изпълнят условията в този план, Израел ще бъде насреща - Израел ще е готов да договори мир веднага!“

На това палестинският президент Махмуд Абас отговори категорично:

„Искам да кажа и на Тръмп, и на Нетаняху, че Ерусалим не е за продан! Че нашите права не са за продан, нито за пазарлък! Тази заговорническа сделка няма да мине! Ще се борим с всички сили. Мирното народно движение е първото от оръжията ни. Палестинският народ вече демонстрира по улиците и тук, и в Ерусалим, и на Западния бряг, в целия свят.“

Протести имаше - и във вторник, и в сряда, и вчера - но относително малки.

И докато в Тел Авив заговориха за анексиране на обещаните от Тръмп територии, палестинците получиха недвусмислена подкрепа само от Турция, Иран, Катар и Тунис.

Богатите арабски държави от Залива бяха доста по-сдържани. Ето формулировката на саудитския външен министър принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд, който бе в София тази сряда:

„Нашата позиция остава непроменена - ще подкрепяме твърдо правата на палестинците. Приветстваме усилията на президента Тръмп да постигне мир в региона и призоваваме това да стане с директни преговори между израелската и палестинската страна.“

България също гледа положително на близкоизточната визия на американския президент - стана ясно от думите на външния министър Екатерина Захариева:

„Да, със сигурност, не всичко от представеното в този план - или част от него - няма да се подкрепи от палестинския народ, но е основа за възстановяване на преговорите.“