Столетницата баба Роза от Дебелец: Всяка вечер се прекръствам, има сила отгоре

Роза Петрова е от Еленския балкан. Със съпруга й имали голяма къща в село Кръстевци, занимавали се със земеделие. Но преди близо 70 години се наложило да се изселят, защото през имота им минава язовир „Йовковци“, доставящ питейната вода за Великотърновска област. Дошли в Дебелец и започнали живота си отново. „Хубави младини бяха“, разказва столетницата.

„Младите години са по-хубави. Работехме земеделие в Балкана. Дойдоха, взеха нивите, къщата, ядосвахме се малко. Мъжът ми беше акуратен и каза: „Ще хванем работа и работа“. Направихме къща тука, малко зор беше. Така да останеш на поляната, нищо да нямаш. Дойдохме тук с каруцата с багаж, какъв багаж – няколко черги. Това беше. Теглила съм минала“. 

Роза Петрова започнала работа в консервната фабрика в Дебелец, мъжът ѝ работил по кариерите и преди двайсетина години се споминал. 

Столетницата днес има две внучки, трима правнуци и една 8-месечна праправнучка. За столетницата се грижи 53-годишната ѝ внучка Рени Митева. „Баба ме научи на доброта“, споделя тя.

„Да вярваме в Господ, да уважаваме семейството си, децата. Баба Розка става, закусва, поспива си, обядва, разхожда се из двора. Опитва се да командва за градината, почистена ли е тревата, зеленчуците, цветята“.

Правнуците Иван Станчев и Силвия Митева признават, че са отгледани от баба си, която ги направила добри хора. 

„Много ме е гледала, много ми е уйдисвала, всичко. Най-добрата баба. Баба ме е научила да бъда добър човек. Всичко, което зная за живота като цяло, тя ми е показала първите стъпки. Тук в училището много ме е развеждала. Много обичах пържени картофи и като кажех: „Бабо, пържени картофи“, тя веднага, на момента“.

„Винаги ни е помагала. Научи ни да не се отказваме и да продължаваме да се борим в живота“.

За 100-годишния юбилей на Роза Петрова на 15 януари кметството в Дебелец ѝ подари торта и парична премия от 100 лева.

„Баба Роза е гордостта на Дебелец, защото е достоен и добър човек“, казват съседите и хората, които са работили с нея.

„Баба Розка - прекрасна жена, отгледа внуците си. Прекрасно се имаме с нея, постоянно тук се имаме заедно“.

„Гордост е, аз съм работила в консервната фабрика с нея. Много сръчна, много работлива“.

„Тя е много всеотдайна жена, отгледала е толкова деца, внуци, правнуци и е много добър човек“. 

Столетницата Роза Петрова от Дебелец е вярващ човек и търси Божията подкрепа само за едно – за здраве:

„Аз се кръстя всяка вечер и казвам: Децата ми да са добре, живи и здрави да са и аз край тях. Вярвам в Господ. Има една сила, дето да командва отгоре. Като вземе да гърми – бягат, оле, Боже, тогава го виждат, иначе не го виждат. Аз винаги се моля, всяка вечер се прекръствам и викам: Да съм жива и здраве, дядо Господи, да ми дадеш живот още. Ей това ще кажа“.