„Трябва да вярваш в това, което показваш на сцената“. В това е убедена актрисата Неда Спасова. В „Нощен Хоризонт“ тя сподели, че киното и театърът (двете места, на които се изявява успешно) си приличат по „играта в неиграта“ и по истината – „и пред обектива, и под прожекторите ти пресъздаваш истина“.
Неда Спасова играе в пиесите „Бесове” в Театрална работилница „Сфумато“; в „Съгласие“, „Тирамису“ и „Ревизор“ в Театър София. На големия екран тя беше Царицата на розите във филма „Дамасцена“, а на малкия е медицинската сестра Кая Райкова в „Откраднат живот“ (вече започнаха снимките на деветия сезон на сериала).
Неда завършва НАТФИЗ през 2014 година в класа на проф. Маргарита Младенова. От началото на 2018 година е част от трупата на Театър София. В момента репетира „Унижението“ на Майк Бартлет. „Унижението“ и „На четири уши“ на Питър Шафър ще бъдат показани пред публиката в едно представление, премиерно за Театър София в края на февруари.
Неда – между „не“ и „да“
„Възприела съм името си като мисия – да си намеря баланса в живота. Никога да не е докрай „не“, никога докрай „да“. Понякога трябва да си категоричен. Много често казвам „да“ и след това съжалявам, че не съм била по-сигурна в избора си“, признава актрисата.
В автобиографичната си пиеса бих изиграла…
„За експеримент бих пробвала да изиграя себе си в най-лошата си светлина. Когато видиш всичките слабости на някакъв образ, тогава изплува истинската му същност“.
Неда в реалния живот
„Много спокоен и уравновесен човек съм. Много съм толерантна, но понякога това ми играе лоша шега, отговорна, винаги си знам текста, винаги съм подготвена, не закъснявам“.
Корените на Неда са впити в търсенето и постигането на сигурност, а крилата ѝ са разперени към това да бъдем по-добри хора, като за целта тя използва изкуството.
Героините на Неда силно влияят върху нея самата – върху поведението ѝ, върху възприятията ѝ, върху мисленето ѝ, особено по време на активната работа по даден проект:
„Аз се уеднаквявам с човека, когото играя, опитвам се да му вляза под кожата и той започва да ми влияе“.
От прохождането в театъра в Младежкия дом във Враца до днес
„Като тийнейджър в младежката трупа не гледах сериозно на нещата, беше ми хубаво, срещах се с хора, които мислят като мен. Там намирах семейството си. В НАТФИЗ започнах да гледам на всичко по-сериозно. Отнасях се много отговорно към обучението си в Академията, защото това ще премине в моя професия. Просто исках да си взема всичко и да си натрупам това количество умения и средства, с които свободно да боравя, когато се наложи. Днес продължавам да съм отговорна, това е професията ми, трябва да се боря за нея, не само да я запазя, но и да се развивам. Гледам да си поддържам ритъма“.
Снежната кралица
Първата роля на Неда е Снежната Кралица. Този образ поставя началото на серия, непрекъсвана досега, на по-студени по характер героини:
„Много бих искала да изиграя Жулиета или Офелия, но няма да ми подхожда. Ссигурно бих била способна, но тялото ми много ще се измъчи с една чужда за мен душа… Много би ми било интересно да се сблъскам с една чисто като персонаж слаба жена или фриволна жена. Различни неща са ми интересни“.
За изграждането на образа, в който трябва да влезе, Неда най-много разчита на визуалния инструмент. Той ѝ действа най-сетивно.
Героите в живота
„Важното е да намериш себе си. Обичам силните хора, тези, които се опитват да променят света. Обичам честните хора“.
Киното и театърът са?
„Свобода! Сладкото на тази професия е, че имаш възможност да живееш живот, който не ти е отреден от Бог, не си избрал ти“.
Блогът на Неда
Скрит талант на Неда Спасова е писането:
„От време навреме имам нужда да изливам разни емоции и мисли. Те са под формата на текст. Блогът временно е в застой, защото все нямам време, не че нямам мисли в главата. Той е за разтоварване на мислите и за някой, ако му се чете нещо, което се е въртяло в главата ми“.
За усещането след първото излизане на сцената и първото заставане пред камера, за гафовете и за любимия момент в театъра – можете да чуете в интервюто с Неда Спасова в звуковия файл.
В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
Приключва международната система, която бе учредена в края на Втората световна война, чийто резултат беше ядреният чадър, който Америка осигуряваше на..