Сложният пъзел на конфликта в Либия допълнително се пренарежда

Разединението на Европа по дълготрайната криза в Либия, където основните заинтересовани европейски играчи Италия и Франция стоят на противоположни, е отлична възможност Русия и Турция  да се опитат да решат съдбата на страната според своите интереси.

Същевременно Гърция потърси мощния гръб на САЩ, за да противодейства на турските политически и газови амбиции в региона.

Анкара и Москва призоваха за прекратяване на огъня между правителствените сили в Триполи и групировката Либийска национална армия, което да влезе в сила тази вечер.

В Либия се твърди, че вече има руски наемници от групата „Вагнер“, които се бият на страната на генерал Халифа Хафтар, а тази седмица пристигнаха и първите турски военни в подкрепа на премиера Файез ас Сарадж в Триполи.

Отхвърлен призив за примирие

Задава ли се на хоризонта по-голям и по-кървав конфликт, който вече не може да се нарича война на марионетки?

Според Клаудия Гадзини - бивш съветник на специалния пратеник на ООН за Либия Гасан Саламе, призивът за примирие, отправен от президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган едва ли ще се окаже голям пробив към решение на конфликта,

„Проблемът е, че нито една от двете държави не се е консултирала с либийските си съюзници преди да отправи призив и другият проблем е, че няма никакви подробности за условията на примирието“, каза тя за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

„За Триполи, за международно признатото правителство там, условие за прекратяване на огъня е изтегляне на силите на Хафтар от Западна Либия и изключване на генерала от бъдещи политически разговори. Русия съгласила ли се е на това, такава ли е била позицията на Турция в разговорите с Москва - не е ясно. Към момента виждам само проблеми, ако си мислим, че в неделя ще видим спиране на огъня. Другият основен фактор е как Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства гледат на този призив“, обясни Гадзини.

Самият Халифа Хафтар побърза да отхвърли призива за спиране на огъня, а причината за това е ключовата му победа в Сирт, смята професор Джордж Джофе от Центъра за международни изследвания към университета Кеймбридж.

Сирт – нов плацдарм за атаки към Триполи

„Сирт е важен град, свързва двете части на Либия и е ключов етап в похода към Триполи. Този път Хафтар няма да подходи към столицата от юг, а от изток. Сирт осигурява на Хафтар плацдарм за атаки, с овладяването му той е изминал три-четвърти от пътя към Триполи. Една от слабостите му преди беше, че нямаше базова позиция, където може да разположи силите си преди да тръгнат към Триполи. Сега вече има такава и въпросът е дали Мисурата ще му позволи да тръгне към столицата“, каза той.

Призивът за мир, отправен от Истанбул на церемонията по откриването на „Турски поток“ най-вероятно има за цел да постави основата за бъдещи преговори за Либия, добавя професор Джофе.

„За Либия вече се водят преговори чрез ООН, но те продължават вече 4 години и не дават резултат. Путин и Ердоган се опитват да създадат алтернативен форум за такива дискусии. Ердоган иска да бъде доминираща фигура в Близкия изток, а Путин иска да разшири контрола си и в Средиземноморието, предимно с цел да изключи Съединените щати“, каза още той.

Намесата на Турция

През декември миналата година Турция подписа споразумение за военноморско сътрудничество с международно признатото правителство в Триполи, а този месец парламентът в Анкара одобри изпращането на турски военни в Либия, които да подкрепят борбата срещу силите на генерал Хафтар.

„Като легитимно правителство можем да сключваме споразумения с други държави с цел самоотбрана. Като легитимно правителство имаме право да постигаме меморандум за разбирателство с всяка държава. Не сме докарали ние наемници от Русия или Судан, не сме молили регионалните и световните сили да докарат самолети и да извършват атаки“, заяви премиерът на Либия Файез ас Сарадж.

Турският президент също защити намесата си в конфликта.

„Умовете и сърцата на тези, които говорят за изпращане на турски войници в пустините и че това ще накара страната ни да затъне в тресавището - самите те се превръщат в пустиня, а собствените им сърца - в тресавище. В момента ние сме в Либия, там където нашите предшественици са творили история, там сме по покана на законното правителство, за да помогнем справедливостта да възтържествува. Не ходим никъде непоканени. Турция ще защитава правата и интересите си докрай и в Сирия, и в Ирак, и в Средиземноморието“, посочи Ердоган.

Самият основател на турската република Кемал Ататюрк е воювал в Либия по времето на Османската империя, патетично напомня Ердоган.

Амбиции за пресъздаване на Османската империя

Според професор Джофе сега турския военен ботуш нагазва в северноафриканската държава, за да подкрепи плановете на Ердоган да стане водеща сила в Близкия изток.

„Основната му цел е да подкрепи умерения ислям на Сарадж, но зад това се крият амбиции за пресъздаване на Османската империя. Не такава, каквато е била, а под формата на доминация на Турция в Близкия изток - бъдеще на страната, което да не е свързано с Европа, а с Близкия изток, където са и корените на Турция“.

Регионалните амбиции са придружени и от икономическа мотивация, смята Клаудия Гадзини.

„Споразумението от декември между Турция и Либия за ограничение на ексклузивната икономическа зона е свързано с опитите да се разкъса оста между Египет, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и страни членки на Европейския съюз, които държат Анкара извън разпределението на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Но целта е също да се засилят позициите на „Мюсюлмански братя“ в региона. Тези две цели вървят ръка за ръка“.

Къде е Европа?

В деня, в който Путин и Ердоган направиха общ призив за примирие в Либия, Европа поде свои инициативи. В Рим италианският премиер Джузепе Конте се срещна с премиера Ас Сарадж, а в Брюксел генерал Хафтар разговаря с върховния представител на Европейския съюз по външната политика - Жозеп Борел.

„Искаме примирие и да спрем ескалацията и външната намеса, която се увеличава през последните дни. Очевидно е, че става въпрос за турската намеса с изпращането на войски в Либия. Ние отхвърляме това“, каза Борел.

„Европа се опитва да бъде адекватна, да засили дипломатическата активност основно, за да изпрати същото послание - двете страни да се откажат от военните действия и да спрат огъня. Но е трудно да излязат с конкретен план“, смята Клаудия Гадзини.

А професор Джордж Джофе обяснява, че Европа трудно ще излезе с общ план заради разминаващите се интереси на страните членки.

„Европа има силен интерес заради миграцията. В този смисъл Италия вече направи своя избор и реши да подкрепи Сарадж и правителството на националното съгласие. Рим работи с правителството в Триполи от дълго време, подкрепя либийската брегова охрана в опит да контролира миграцията. От друга страна Франция подкрепя Хафтар. Париж иска единство в Либия и установяване на едно централно управление. Европа вече е замесена в конфликта в Либия, но двете най-заинтересовани европейски сили са избрали различни страни“.

„Франция и Италия имат ограничени амбиции. Рим е загрижен предимно от миграцията, а Франция иска влияние в Средиземно море заради Тунис и Алжир. Инициативите на Ердоган и Путин са нови. Ердоган иска да подкрепи умерения ислям в Либия, а Путин иска да покаже, че Русия е алтернатива на Съединените щати и на Европа“, каза Джофе.

Интересите на Гърция

И докато в Истанбул Турция и Русия демонстрират геополитическа сила, а Европа засилва дипломацията в Либия, Гърция преследва своите интереси.

От другата страна на Атлантика гръцкият премиер Кириакос Мицотакис влезе в Овалния кабинет и поиска от американския президент Доналд Тръмп помощ за противодействие на турско-либийското споразумение.

„Имахме възможност да говорим за много геополитически теми и за предизвикателствата, с които се сблъскваме в нашия регион. Доволен бях да чуя потвърждение на един очевиден факт, че Гърция е била, е и ще остане най-надеждния съюзник на Съединените щати в тази част на света. Наздраве за това трайно и важно стратегическо приятелство“, вдигна наздравицата гръцкият премиер Мицотакис.

Само преди седмица той подписа с Израел и Кипър споразумение за изграждане на Източносредиземнорския тръбопровод, по който ще тече израелски природен газ към Италия.

„Не забравяйте, че основният фокус за Гърция е въпросът за Кипър и Крит, защото в споразумението между Турция и Либия е включена демаркация на либийските и турските териториални води. Гърция вижда в това директна заплаха за интересите си, ето защо търси подкрепа да блокира това споразумение и помоли Съединените щати. Но зад това прозира нещо по-голямо - Съединените щати губят влияние в Източното Средиземноморие за сметка на Турция. Вашингтон ще се опита да промени това и ще гледа към Израел като потенциален партньор и към европейските държави. В това отношение Гърция е чудесна възможност за засилване на американското влияние в региона“, смята професор Джордж Джофе.

Сложен пъзел с много играчи

Според Клаудия Гадзини предстои да видим дали и как Вашингтон ще защити интересите си в Средиземноморието.

„Съединените щати имат енергийни интереси в Средиземно море, както и Италия, и разбира се това засяга най-вече Гърция. Вероятно ще видим как Съединените щати подкрепят Гърция, за да противодействат на руско-турските интереси. Много е сложно, Вашингтон има множество стратегически приоритети в региона и трябва да видим как геополитическите съюзи ще бъдат отиграни от Белия дом“, каза тя.

Пренареждането на либийския пъзел зависи от прекалено много играчи, за да стане бързо и лесно - Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Франция и Русия от една страна - зад генерал Хафтар, и от друга - Турция, Катар и ООН зад правителството в Триполи.

„Усложненията предстоят, а двата лагера в Либия може да се обърнат към други съюзници, ако смятат, че има нужда“, каза Клаудия Гадзини.

„Ако Русия продължи да разширява влиянието си върху силите на генерал Хафтар, се засилва и опасността от конфронтация с Турция. Мисля, че ще видим споразумение за примирие, което бързо ще бъде нарушено. А походът на Хафтар към Триполи не зависи толкова от това, което Турция и Русия ще се договорят, а от степента на подкрепа от Египет и от страните от Персийския залив и това към този момент не е ясно“, смята Джордж Джофе.